Тихо Брахе

Тихо Брахе Tyge Ottesen Brahe
датски астроном
Роден	14 декември 1546 г. Кнутсторпс бори, Дания
Починал	24 октомври 1601 г. Прага, Чехия
Погребан	Дева Мария пред Тин, Старе место, Чехия
Религия	лутеранство
Учил в	Копенхагенски университет Лайпцигски университет Рощокски университет
Научна дейност
Област	Химия
Семейство
Деца	8
Подпис
Тихо Брахе в Общомедия

Тихо Брахе (на датски Tycho Brahe) е датски астроном и алхимик. Той предлага свой вариант обясняващ астрономическите наблюдения, като предполага, че Земята е центърът, около който обикалят Луната, Слънцето и звездната сфера, а планетите се въртят около слънцето, което следват.

Тихо Брахе е роден на 14 декември 1546 година в замъка Кнутсторпс бори в Скания, която по това време е владение на Дания, а днес е част от Швеция. Произхожда от благороднически род.Баща му Ото заемал тогава поста комендант на кралския замък в Хелзинборг,а чичо му Йорген бил вицеадмирал на датския флот и същевременно едър земевладелец .На 13 години Брахе станал студент в Копенхагенския университет,където го подготвяли по семейна традиция за държавническа дейност. Тук се случват две събития,който си казват думата за целия му нататъшен живот.На дуел със свой съкурсник(за да решат кой е по-добър математик) Брахе губи част от носа си. През останалата част от живота си е трябвало да прикрива липсата със протеза от сплав на злато и сребро. Второто събитие повлияло на живота му е едно частично слънчево затъмнение,за което се знаело предварително. От този момент се пристрастил към астрономията,започнал да изучава астрономични трактати,като един от тях бил"Алмагест" на древногръцкия астроном Птолемей. На 17 години отбелязал в записките си,че Юпитер и Сатурн са толкова близо,че почти са се съединили. Забелязал,че Алфонсовите таблици грешат с почти един месец за това събитие,а пруските,макар и по-точни давали разлика от няколко дни. Това довело Брахе до извода,че астрономията изисква точни и постоянни наблюдения. На 11.11.1572г. Брахе забелязал в небето ярка звезда,на място където преди това нямало нищо. Звездата светела близо до зенита,северозападно от съзвездието Касиопея.Звездата продължавала да блести,и след месец почти се изравнила по блясък с Венера,после започнала бавно да гасне,и през март 1574г престанала да се вижда. Това е SN1572. свръхнова звезда,станала известна като Звездата на Тихо.

През 1575г. той среща Вилхелм IV Хесенски-запален любител на астрономията и собственик на обсерватория Касел,когото така пленил с познанията си по астрономия,че Вилхелм се обърнал към датския крал Фредерик II да окаже на Брахе помощ за построяването на астрономическа обсерватория.Кралят предложил на Тихо остров Вен,разположен в Зундския пролив,на двадесет километра от Копенхаген. През есента на 1576г започнало строителството на обсерваторията "Ураниборг"("Небесен замък"),а през 1580г. зданието било завършено. През 1584г. била построена още една сграда на обсерваторията,наречена"Стьорнеборг"("Звезден замък"). Тук инструментите били под земята за да се избегне влиянието на атмосферните условия. Тихо Брахе съставил каталог на звездите,в който имало 788 звезди. С особена точност били определени директните изгреви и залези на 21 опорни звезди.При сравнение с днешните данни се оказва че грешката му не надминава 40",а средните грешки при уточняване положенията на другите звезди са около 1' . Това бил и първият съвременен каталог на звездите,който изместил каталозите на Хипарх и Птолемей. През 1599г. Тихо Брахе се премества да живее и работи в Прага-тогавашната резиденция на императора на Свещенната Римска империя на германската нация Рудолф II -като приел предложението му,да стане придворен императорски математик. Половин година по-късно в Прага,по покана на Брахе пристига и Йохан Кеплер. За пръв път се срещат на 04.02.1600г. При Брахе Кеплер открива знаменитите първи и втори закон на движението на планетите,носещи неговото име. Те са изложени в книга "Astronomia Nova seu Phisica Coelestis" ("Нова астрономия или физика на небесата") На 13.10.1600г. Брахе се разболява тежко,състоянието му се влошава рязко,той губи съзнание и идвайки рядко на себе си,шепне:"Ne frusta vixisse videar" ("Не напразно е живота проживян"). Тихо Брахе умира на 24.10.1601г. в прага. Тържественото погребение е на 04.11.1601г. Гробът на великия астроном е запазен до ден днешен в Тинската църква в Прага.