Борис Пожаров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
| Ред 38: | Ред 38: | ||
== Роли == |
== Роли == |
||
[[Файл:Krastyo Sarafov Boris Pozharov 1921.jpg|ляво|мини|250п|Сарафов и |
[[Файл:Krastyo Sarafov Boris Pozharov 1921.jpg|ляво|мини|250п|[[Кръстьо Сарафов]] и Борис Пожаров, 1921 г.]] |
||
Борис Пожаров играе в множество роли, по-значими са: |
Борис Пожаров играе в множество роли, по-значими са: |
||
* Зигфрид – „Многострадалната Геновева“ на [[Кристоф фон Шмид]]; |
* Зигфрид – „Многострадалната Геновева“ на [[Кристоф фон Шмид]]; |
||
Версия от 14:59, 8 април 2015
| Борис Пожаров | |
 Борис Пожаров в ролята на втори гробокопач в „Хамлет“ на Уилям Шекспир, 1915 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност | българин |
Борис Пожаров е български драматичен актьор, режисьор и театрален деец.[1][2]
Биография
Роден е в Пазарджик на 1 май 1866 г. В Пловдив учи за словослагател. През 1881 г. играе в представлението „Стоян войвода“, което се организира от Печатарското дружество. През 1882–1885 г. играе в ръководената от Стоян Попов първа Българска театрална трупа, а след това и в театър „Основа“. През 1890 г. основава театрална трупа „Зора“. След разформироването ѝ играе в „Сълза и смях“. През 1893-1894 г. ръководи театрална трупа в Пазарджик. От 1904 до 1925 г. играе на сцената на Народния театър.[1] Актьор и режисьор е на филма от 1928 г. „Весела България“.[2]
Почива в София на 11 юли 1941 г.[1][2]
Роли
Борис Пожаров играе в множество роли, по-значими са:
- Зигфрид – „Многострадалната Геновева“ на Кристоф фон Шмид;
- Дженаро – „Люкреция Борджия“ на Виктор Юго;
- Мравката – „Хъшове“ на Иван Вазов;
- Иванко – „Иванко“ на Васил Друмев;
- Карл Моор, Херман – „Разбойници“ на Фридрих Шилер;
- Касио, Първи гробар – „Отело“ на Уилям Шекспир;
- Лука Лукич – „Ревизор“ на Николай Гогол;
- Свети Андрей – „Иуда“ на Константин Мутафов.[1][2]
Бележки
- ↑ а б в г Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 357. (на български)
- ↑ а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3483.