Стефан Брезински: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ Нормативен контрол
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо
| име = Стефан Брезински
| име = Стефан Брезински
| портрет =
| име-оригинал =
| категория = филолог
| описание = български езиковед
| описание = български езиковед
| портрет =
| роден-място = [[Златарица]], [[Царство България]]
| портрет-описание =
| роден-място = [[Златарица]], [[Царство България]]
| починал-място =
| починал-място =
| вложки = {{Личност/Учен | категория = филолог
| област = [[Лингвистика]]
| образование =
| учил-при =
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| повлиян =
| повлиял = }}
}}
}}



Версия от 13:30, 14 април 2015

Стефан Брезински
български езиковед
Роден
Починал
11 януари 2018 г. (86 г.)

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластЛингвистика
Работил вСофийски университет

Проф. д-р Стефан Христов Брезински e български езиковед. Дългогодишен преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, автор на 14 книги.

Биография

Стефан Брезински е роден на 9 януари 1932 в гр. Златарица, Великотърновска област. Висше образование завършва в Софийския държавен университет, специалност Българска филология. От 1959 г. хоноруван асистент, от 1961 г. – редовен асистент, от 1973 г. – доцент, от 1984 г. – професор в катедрата по български език към Факултета по славянски филологии на СУ.

Член на Съюза на българските журналисти.

Години наред води рубрика за езикови проблеми във в. „Труд“, а от 2012 г . - във в. „Преса“ и в. „Дума“[1]. В нея засяга проблеми от областта на ортографията[2], [3], но също и от областите на фонетиката, морфологията, синтаксиса, лексикологията[4], психо- и социолингвистиката[5], етимологията, фразеологията[6], историческата граматика[7], диалектологията и стилистиката[8]. Така наред с водещия на телевизионно предаване за езикови въпроси по БНТ проф. Владко Мурдаров Брезински е един от малкото широко популярни български езиковеди.

Библиография

  • 1976 – „Журналистическа стилистика“. София: Наука и изкуство, 1976, 307 с.
    • 2001 – „Журналистическа стилистика“. София: Юнона, 2001, 156 с. (ISBN 954-577-112-7)
  • 1979 – „Помагало по български синтаксис“. София: Наука и изкуство, 1979
  • ???? – „Мацекурци ли?...“. Шумен: Университетско издателство „Еп. Константин Преславски“ (ISBN 954-577-112-7)
  • 2000 – „Български синтаксис“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2000, 316 с. (ISBN 954071349)
  • 2004 – „Езиковата култура, без която (не) можем“. София: Издателска къща „Хермес“, 2004, 224 с. (ISBN 954-26-0173-5)[9]
  • 2006 – „Трудният български език“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2006, 284 с. (ISBN 9540722772)
  • 2012 – „Българската реч и писмо: Да говорим и пишем правилно“. София: Изток-Запад, 2012 (ISBN 978-954-321-973-5)[10]

Източници

Бележки

  1. Статии на проф. Стефан Брезински във в. „Дума“.
  2. Типична е статията „ПрИлАстената Моника (с две грешки)“, в. „Труд“, 17 януари 2011 г.
  3. По голям съвременен проблем на правописа е и статията „Прекаляваме с главните букви“, в. „Труд“, 26 октомври 2010 г.
  4. Напр. статията „Замаскираните русизми в езика ни“, в. „Труд“, 13 септември 2010 г.
  5. Напр. статията „Доронин пък да бил омъжен!“, в. „Труд“, 15 ноември 2009 г., макар че тя навлиза и в полето на лингвистичната антропология и на антропологията изобщо.
  6. Напр. статията „Развити устойчиви съчетания“, в. „Труд“, 6 декември 2009 г.
  7. Напр. статията „Имаме и звателен падеж“, в. Труд, 27 септември 2010 г.
  8. Напр. статията „Умряха благодарение на стреса...“, в. „Труд“, 8 ноември 2010 г.
  9. Михаил Виденов, „За езиковата култура - четивно и с много знания“, рец. в електронно списание LiterNet, 2 април 2005, № 4 (65).
  10. „Българската реч и писмо: Да говорим и пишем правилно“, съдържание, предговор и първи страници на сайта на издателство Изток-Запад

Външни препратки