Уолтър Илинг Еванс-Уенц: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Sherpa (беседа | приноси)
м Добавяне на Шаблон:Личност
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
| име-оригинал =
| категория = религиовед
| описание = религиовед
| портрет =
| портрет-описание =
| роден-място =
| починал-място =
| вложки = {{Личност/Учен
| категория = религиовед
| област = [[Релиигознание]]
| образование =
| учил-при =
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| повлиян =
| повлиял =
}}
}}
{{Личност
{{Личност
| име-оригинал =
| име-оригинал =

Версия от 13:37, 15 април 2015

Уолтър Илинг Еванс-Уенц
религиовед
Роден
Починал
17 юли 1965 г. (87 г.)

РелигияБудизъм
Учил вСтанфордски университет
Научна дейност
ОбластРелиигознание
Уолтър Илинг Еванс-Уенц в Общомедия
Уолтър Илинг Еванс-Уенц
американски антрополог
Уолтър Еванс-Уенц и Лама Кази Дава Самдуб, снимка вероятно от 1919 г.
Уолтър Еванс-Уенц и Лама Кази Дава Самдуб, снимка вероятно от 1919 г.

Роден
Починал
17 юли 1965 г. (87 г.)

РелигияБудизъм
Учил вСтанфордски университет
Научна дейност
ОбластАнтропология, религиознание
Уолтър Илинг Еванс-Уенц в Общомедия

Уолтър Илинг Еванс-Уенц (р. 2 февруари 1878 – п. 17 юли 1965) е американски антрополог и писател, един от пионерите в изследването на тибетския будизъм.

Биография

Той е роден като Уолтър Илинг Уенц в Трентън, Ню Джърси и като юноша чете „Разбулената Изида“ и „Тайната доктрина“ на Елена Блаватска. Тогава започва да се интересува от теософия. Получава бакалавърска и магистърска степени от Станфордския университет, където изучава Уилям Джеймс и Уилям Бътлър Йейтс. По-късно, през 1907 г., изучава келтска митология и фолклор в Йезуитския колеж в Оксфорд.[1] По това време добавя към фамилията уелското презиме на майка си и по-късно е известен като Еванс-Уенц. Той пътува много, прекарва известно време в Мексико, Европа и Далечния изток. През годините на Първата световна война е в Египет. По-късно пътува до Шри Ланка и Индия, а през 1919 стига Дарджилинг и там за първи път се среща с тибетски будистки текстове от първа ръка.

Еванс-Уенц е най-известен с четири текста, преведени от тибетски и публикувани от Оксфорд Юнивърсити Прес, а именно Бардо Тьодол, известна като „Тибетска книга на мъртвите“, „Тибетска книга на великото освобождение: метода за осъществяване на нирвана чрез познаването на ума“, Тибетска йога и тайни доктрини: седем книги за мъдростта на великия път“, „Миларепа, великият йогин на Тибет: биография от тибетеца Джецун Кабум или биографична история на Джецун Миларепа“.

Еванс-Уенц представя себе си само като съставител и редактор на тези книги. Фактическият превод на текстовете е на тибетски будисти и преди всичко на „Лама“ Кази Дава Самдуб (1868–1923), преподавател по английски в мъжкото кралско (на махараджата) училище в Ганток, Сиким, който освен това е направил преводи за Александра Давид-Неел и сър Джон Уудроф. Интерпретацията и организирането на тези тибетски материали от Еванс-Уенц често е не особено надеждна заради внасянето на напълно чужди предубеждения от теософията.[2] Въпреки това, ако оставим настрана етноцентризма му, той си остава важен пионер в пренасянето на будизма на Запад.

Източници

  1. Sutin, Lawrence. All is Change: the two-thousand-year journey of Buddhism to the West. Little, Brown and Co., 2006, p. 262.
  2. Donald S. Lopez, Jr. The Tibetan Book of the Dead: A Biography. Princeton University Press, 2011.