Пу И: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Биография инфо
{{Държавник инфо
| име = Пу И
|име = Пу И
|наставка =
| портрет = Puyi-Manchukuo.jpg
| px = 190
|портрет = Puyi-Manchukuo.jpg
| описание = [[Император на Китай]]
|длъжност = Император на [[Империя Цин|Китай]]
|мандат_нач = 1908
| роден-място = [[Пекин]], [[Китай]]
|мандат_край = 1911
| починал-място = [[Пекин]], [[Китай]]
|назначен от =
|заместник-министър =
|год_мандат_заместник-министър =
|канцлер =
|год_мандат_канцлер =
|заместник =
|год_мандат_заместник =
|президент =
|год_мандат_президент =
|вицепрезидент =
|год_мандат_вицепрезидент =
|пост-вид =
|пост =
|год_мандат_пост =
|пост-вид1 =
|пост1 =
|год_мандат_пост1 =
|министър-председател =
|год_мандат_министър-председател =
|вице_министър-председател =
|год_мандат_вице_министър-председател =
|монарх =
|губернатор =
|генерал-губернатор =
|предшестван от = [[Гюансюй]]
|наследен от = ''край на монархията''
|длъжност2 = Император на [[Манджоугуо]]
|мандат_нач2 = 1934
|мандат_край2 = 1945
|втори_мандат_нач =
|втори_мандат_край =
|втори_мандат_назначен от =
|втори_мандат_заместник-министър =
|год_втори_мандат_заместник-министър =
|втори_мандат_канцлер =
|год_втори_мандат_канцлер =
|втори_мандат_заместник =
|год_втори_мандат_заместник =
|втори_мандат_президент =
|год_втори_мандат_президент =
|втори_мандат_вицепрезидент =
|год_втори_мандат_вицепрезидент =
|втори_мандат_пост-вид =
|втори_мандат_пост =
|год_втори_мандат_пост =
|втори_мандат_пост-вид1 =
|втори_мандат_пост1 =
|год_втори_мандат_пост1 =
|втори_мандат_министър-председател =
|год_втори_мандат_министър-председател =
|втори_мандат_вице_министър-председател =
|год_втори_мандат_вице_министър-председател =
|втори_мандат_монарх =
|втори_мандат_губернатор =
|втори_мандат_генерал-губернатор =
|втори_мандат_предшестван от =
|втори_мандат_наследен от =
|роден_дата = [[7 февруари]] [[1906]]
|роден_място = [[Пекин]], [[Империя Цин]]
|починал_дата = [[17 октомври]] [[1967]]
|починал_място = [[Пекин]], [[КНР]]
|погребан =
|националност = [[Китай]]
|гражданство =
|религия =
|родства =
|съпруг =
|деца =
|партия =
|седалище =
|alma mater =
|професия =
|подпис =
|уебсайт =
|години на служба = 1937 - 1945
|преданост = [[Манджоугуо]]
|род войски = [[Манджурска императорска армия]]
|звание = [[File:Supreme Commander rank insignia (Manchukuo).png|20px]] [[Главнокомандващ]]
|войсково поделение =
|командвания =
|войни = [[Втора световна война]]
|отличия =
|бележки =
|портал =
}}
}}


'''Айсин Джоро Пу И''', известен накратко като '''Пу И''' (7 февруари 1906 г. – 17 октомври 1967 г.), е последният император на Китай и дванадесетият император от манджурската династия [[Цин (17-20 век)|Цин]]. Пу И управлява от 1908 г., под регентството на вдовстващата императрица [[Цъси]] до свалянето на империята и [[Синхайска революция|провъзгласяването]] на Синхайската република в Китай в 1912 г.
'''Айсин Джоро Пу И''', известен накратко като '''Пу И''' (7 февруари 1906 г. – 17 октомври 1967 г.), е последният император на Китай и дванадесетият император от манджурската династия [[Цин (17-20 век)|Цин]]. Пу И управлява от 1908 г., под регентството на вдовстващата императрица [[Цъси]] до свалянето на империята и [[Синхайска революция|провъзгласяването]] на Синхайската република в Китай в 1912 г.


През 1934 г. Пу И е провъзгласен за император на марионетната държава [[Манджоугуо]] в региона [[Манджурия]] на североизточен Китай, която е откъсната от [[Република Китай]] и е под властта на Японската империя. Управлението на Пу И в [[Манджоугуо]] продължава до нахлуването на съветските войски през август 1945 г.
През 1934 г. Пу И е провъзгласен за император на марионетната държава [[Манджоугуо]] в региона [[Манджурия]] на североизточен Китай, която е откъсната от [[Република Китай]] и е под властта на Японската империя. Управлението на Пу И в [[Манджоугуо]] продължава до нахлуването на съветските войски през август 1945 г. Прекарва известно време във военен лагер край [[Хабаровск]], а през 1950 г. е екстрадиран в [[Китай]], където е в трудов лагер в град [[Фушун]]. Освободен е през 1959 г. със специално разрешение на [[Мао Дзедун]].


През 60-те години на XX век той заема длъжността на градинар в Пекин.
В началото на 60-те години на XX век Пу И заема длъжността на градинар в Пекин. След като заявява, че приема комунистическата власт в Китай, бившият император става съветник на [[Мао Дзедун]] в политико-консултативния съвет.


На Пу И е посветен филмът на [[Бернардо Бертолучи]] "[[Последният император]]" от 1987 г.
На Пу И е посветен филмът на [[Бернардо Бертолучи]] "[[Последният император]]" от 1987 г.

Версия от 13:06, 16 април 2015

Пу И
Император на Китай
Мандат1908 – 1911
ПредшественикГюансюй
Наследниккрай на монархията
Император на Манджоугуо
Мандат1934 – 1945
Лична информация
Роден
Починал
НационалностКитай
РелигияБудизъм
Полит. партия
Военна служба
Години1937 - 1945
ПреданостМанджоугуо
Род войскиМанджурска императорска армия
Военно звание Главнокомандващ
Войни/БиткиВтора световна война
Пу И в Общомедия

Айсин Джоро Пу И, известен накратко като Пу И (7 февруари 1906 г. – 17 октомври 1967 г.), е последният император на Китай и дванадесетият император от манджурската династия Цин. Пу И управлява от 1908 г., под регентството на вдовстващата императрица Цъси до свалянето на империята и провъзгласяването на Синхайската република в Китай в 1912 г.

През 1934 г. Пу И е провъзгласен за император на марионетната държава Манджоугуо в региона Манджурия на североизточен Китай, която е откъсната от Република Китай и е под властта на Японската империя. Управлението на Пу И в Манджоугуо продължава до нахлуването на съветските войски през август 1945 г. Прекарва известно време във военен лагер край Хабаровск, а през 1950 г. е екстрадиран в Китай, където е в трудов лагер в град Фушун. Освободен е през 1959 г. със специално разрешение на Мао Дзедун.

В началото на 60-те години на XX век Пу И заема длъжността на градинар в Пекин. След като заявява, че приема комунистическата власт в Китай, бившият император става съветник на Мао Дзедун в политико-консултативния съвет.

На Пу И е посветен филмът на Бернардо Бертолучи "Последният император" от 1987 г.

Библиография

  • Пу И. Первая половина моей жизни. Воспоминания Пу И - последнего императора Китая. М.: Прогресс, 1968.
  • Пу И. От император до гражданин. С., Народна култура, 1992.
  • Пу И. Последний император. M., Вагриус, 2006 (Мой ХХ век).

Шаблон:Link GA