Вера Антонова: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност
допълнения в шаблона, + Категория:Възпитаници на Софийския университет
Ред 11: Ред 11:
| вложки = {{Личност/Учен | категория = историк
| вложки = {{Личност/Учен | категория = историк
| област = [[Археология]]
| област = [[Археология]]
| образование =
| образование = [[Софийски университет]]
| учил-при =
| учил-при =
| работил-в = [[Регионален исторически музей, Шумен|Окръжен исторически музей – гр. Шумен]]
| работил-в =
| студенти =
| студенти =
| публикации =
| публикации =
Ред 20: Ред 20:
| повлиял = }}
| повлиял = }}
}}
}}
'''Вера Янкова Антонова''' (р. 19.04.1917, [[Варна]] – п. 13.10.2002, [[София]]) е [[България|българска]] [[археолог|археоложка]]-[[медиевист]]ка, [[Музей|музейна деятелка]] и дългогодишна проучвателка и популяризаторка на [[Археология|археологическото наследство]] на [[Шумен]] и [[Шуменска област]].
'''Вера Янкова Антонова''' (р. 19 април 1917, [[Варна]] – п. 13 октомври 2002, [[София]]) е [[България|българска]] [[археолог|археоложка]]-[[медиевист]]ка, [[Музей|музейна деятелка]] и дългогодишна проучвателка и популяризаторка на [[Археология|археологическото наследство]] на [[Шумен]] и [[Шуменска област]].


== Биография ==
== Биография ==
Родена е на 19 април 1917 г. във [[Варна]]. Завършва класическа гимназия в родния си град. Продължава образованието си в [[Софийски университет]] „Св. Климент Охридски”, където изучава [[класическа филология]], с втора специалност стара [[история]] и [[археология]]. Нейни преподаватели са видните български учени [[Александър Балабанов]], [[Димитър Дечев]], [[Гаврил Кацаров]], [[Владимир Георгиев]], [[Веселин Бешевлиев]].
Родена е на 19 април 1917 г. във [[Варна]]. Завършва класическа гимназия в родния си град. Продължава образованието си в [[Софийския университет]], където изучава [[класическа филология]], с втора специалност стара [[история]] и [[археология]]. Нейни преподаватели са видните български учени [[Александър Балабанов]], [[Димитър Дечев]], [[Гаврил Кацаров]], [[Владимир Георгиев]], [[Веселин Бешевлиев]].


През 1942 година Вера Антонова започва работа като учителка по старогръцки и латински в [[Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“|Шуменската девическа гимназия „Нанчо Попович”]]. Успоредно с това завършва курс за библиотекари в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий”]], след което известно време работи като асистент в [http://www.libshumen.org/index.php Окръжна библиотека – гр. Шумен].
През 1942 година Вера Антонова започва работа като учителка по старогръцки и латински в [[Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“|Шуменската девическа гимназия „Нанчо Попович”]]. Успоредно с това завършва курс за библиотекари в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий”]], след което известно време работи като асистент в [http://www.libshumen.org/index.php Окръжна библиотека – гр. Шумен].


През 1951 година започва работа в [[Регионален исторически музей, Шумен|Окръжен исторически музей – гр. Шумен][, където завежда отдел „Средновековна археология” до пенсионирането си през 1988 година. В началото на научната си кариера интересите и са насочени към тракийската, античната и късноантичната епохи. През 50-те години, заедно с [[Цветана Нелчинова-Дремсизова]], работи по проучването на римската вила при с. Мадара, [[Динея|късноантичната крепост при с. Войвода]], тракийските некрополи при селата [[Браничево (село в България)|Браничево]] и [[Янково]]. В края на 50-те години взема участие в експедициите на [[Станчо Ваклинов]] за регистриране на ранносредновековни обекти в [[Лудогорие]]то между [[Плиска]] и [[Силистра]] – [[Дръстър]]. По същото време тя взема участие в комплексната археологическа експедиция в [[Цар Асен (Област Силистра)|с. Цар Асен, Силистренско]] под ръководството на [[Милко Мирчев]] от [[Варненски археологически музей|Варненския музей]]. Предприетите разкопки разкриват един от най-интересните средновековни обекти в Североизточна България. Това кара Вера Антонова да посвети по-нататъшната си научна дейност на изучаването на средновековните паметници в Шуменско.
През 1951 година започва работа в [[Регионален исторически музей, Шумен|Окръжния исторически музей – гр. Шумен]], където завежда отдел „Средновековна археология” до пенсионирането си през 1988 година. В началото на научната си кариера интересите и са насочени към тракийската, античната и късноантичната епохи. През 50-те години заедно с [[Цветана Нелчинова-Дремсизова]] работи по проучването на римската вила при с. Мадара, [[Динея|късноантичната крепост при с. Войвода]], тракийските некрополи при селата [[Браничево (село в България)|Браничево]] и [[Янково]]. В края на 50-те години взема участие в експедициите на [[Станчо Ваклинов]] за регистриране на ранносредновековни обекти в [[Лудогорие]]то между [[Плиска]] и [[Силистра]] – [[Дръстър]]. По същото време тя взема участие в комплексната археологическа експедиция в [[Цар Асен (Област Силистра)|с. Цар Асен, Силистренско]] под ръководството на [[Милко Мирчев]] от [[Варненски археологически музей|Варненския музей]]. Предприетите разкопки разкриват един от най-интересните средновековни обекти в Североизточна България. Това кара Вера Антонова да посвети по-нататъшната си научна дейност на изучаването на средновековните паметници в Шуменско.


Името на Вера Антонова неизменно е свързано с проучванията на знакови средновековни обекти от национално значение:
Името на Вера Антонова неизменно е свързано с проучванията на знакови средновековни обекти от национално значение:
* т. нар. [[Аул на хан Омуртаг]] при [[Хан Крум (село)|с. Хан Крум, Шуменско]];
* т. нар. [[Аул на хан Омуртаг]] при [[Хан Крум (село)|с. Хан Крум, Шуменско]];
* в [[Плиска]] участва активно в разкриването на т. нар. [[Цитадела]] и ръководи мащабните проучвания на северния сектор на Западната крепостна стена на Вътрешния град;
* в [[Плиска]] участва активно в разкриването на т. нар. [[Цитадела]] и ръководи мащабните проучвания на северния сектор на Западната крепостна стена на Вътрешния град;
* във [[Велики Преслав]] участва в разкопките на местността „Селище” във Външния град;
* във [[Велики Преслав]] участва в разкопките на местността „Селище” във Външния град;
* заедно с [[Цветана Нелчинова-Дремсизова]] събира, систематизира и публикува данни за създаване на карта и каталог на археологическите паметници в Шуменски окръг.
* заедно с [[Цветана Нелчинова-Дремсизова]] събира, систематизира и публикува данни за създаване на карта и каталог на археологическите паметници в Шуменски окръг.


Най-голямото достижение на Вера Антонова е свързано с цялостното проучване на [[Шуменска крепост]], на която посвещава 30 години от научния си път. От 1957 до 1987 година ръководи разкопките на този сложен, многослоен обект, включващ културни напластявания от ранножелязната епоха до късното средновековие. Анализирайки данните за последния период, тя защитава хабилитационния си труд „Град Шумен през [[Втората българска държава]] (XII-XIV в.) в светлината на археологическите проучвания”, за което през 1976 година получава степен [[Старши научен сътрудник]] (Ст. н. с.).
Най-голямото достижение на Вера Антонова е свързано с цялостното проучване на [[Шуменска крепост]], на която посвещава 30 години от научния си път. От 1957 до 1987 година ръководи разкопките на този сложен, многослоен обект, включващ културни напластявания от ранножелязната епоха до късното средновековие. Анализирайки данните за последния период, тя защитава хабилитационния си труд „Град Шумен през [[Втората българска държава]] (XII-XIV в.) в светлината на археологическите проучвания”, за което през 1976 година получава степен [[Старши научен сътрудник]] (Ст. н. с.).
Ред 42: Ред 42:
За цялостната си дейност, Вера Антонова е отличена с:
За цялостната си дейност, Вера Антонова е отличена с:
* [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|орден „Кирил и Методий”]] II степен
* [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|орден „Кирил и Методий”]] II степен
* [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|орден „Кирил и Методий”]] I степен (1976 г.)
* [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|орден „Кирил и Методий”]] I степен (1976 г.)
* звание „[[Заслужил деятел на културата]]” (1980 г.)
* звание „[[Заслужил деятел на културата]]” (1980 г.)


== Семейство ==
== Семейство ==
Ред 94: Ред 94:
{{СОРТКАТ:Антонова, Вера}}
{{СОРТКАТ:Антонова, Вера}}
[[Категория:Български археолози]]
[[Категория:Български археолози]]
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]]
[[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]]
[[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]]
[[Категория:Личности (Шумен)]]
[[Категория:Личности (Шумен)]]

Версия от 18:57, 21 април 2015

Вера Антонова
български археолог-медиевист
Родена
Починала

Учила вСофийски университет
Научна дейност
ОбластАрхеология
Работила вОкръжен исторически музей – гр. Шумен

Вера Янкова Антонова (р. 19 април 1917, Варна – п. 13 октомври 2002, София) е българска археоложка-медиевистка, музейна деятелка и дългогодишна проучвателка и популяризаторка на археологическото наследство на Шумен и Шуменска област.

Биография

Родена е на 19 април 1917 г. във Варна. Завършва класическа гимназия в родния си град. Продължава образованието си в Софийския университет, където изучава класическа филология, с втора специалност стара история и археология. Нейни преподаватели са видните български учени Александър Балабанов, Димитър Дечев, Гаврил Кацаров, Владимир Георгиев, Веселин Бешевлиев.

През 1942 година Вера Антонова започва работа като учителка по старогръцки и латински в Шуменската девическа гимназия „Нанчо Попович”. Успоредно с това завършва курс за библиотекари в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, след което известно време работи като асистент в Окръжна библиотека – гр. Шумен.

През 1951 година започва работа в Окръжния исторически музей – гр. Шумен, където завежда отдел „Средновековна археология” до пенсионирането си през 1988 година. В началото на научната си кариера интересите и са насочени към тракийската, античната и късноантичната епохи. През 50-те години заедно с Цветана Нелчинова-Дремсизова работи по проучването на римската вила при с. Мадара, късноантичната крепост при с. Войвода, тракийските некрополи при селата Браничево и Янково. В края на 50-те години взема участие в експедициите на Станчо Ваклинов за регистриране на ранносредновековни обекти в Лудогорието между Плиска и СилистраДръстър. По същото време тя взема участие в комплексната археологическа експедиция в с. Цар Асен, Силистренско под ръководството на Милко Мирчев от Варненския музей. Предприетите разкопки разкриват един от най-интересните средновековни обекти в Североизточна България. Това кара Вера Антонова да посвети по-нататъшната си научна дейност на изучаването на средновековните паметници в Шуменско.

Името на Вера Антонова неизменно е свързано с проучванията на знакови средновековни обекти от национално значение:

Най-голямото достижение на Вера Антонова е свързано с цялостното проучване на Шуменска крепост, на която посвещава 30 години от научния си път. От 1957 до 1987 година ръководи разкопките на този сложен, многослоен обект, включващ културни напластявания от ранножелязната епоха до късното средновековие. Анализирайки данните за последния период, тя защитава хабилитационния си труд „Град Шумен през Втората българска държава (XII-XIV в.) в светлината на археологическите проучвания”, за което през 1976 година получава степен Старши научен сътрудник (Ст. н. с.).

Творческият път на Вера Антонова е увенчан от над 120 научни труда – монографии, студии, статии, и над 250 научнопопулярни статии, пътеводители, диплянки. Наред с това тя подготвя първите музейни експозиции в старото класно училище в Шумен, в музеите в Плиска и в Мадара. Авторка е и на експозициите в двете зали „Средновековие” на новопостроената през 80-те години сграда на Окръжен исторически музей – Шумен. По нейна инициатива е създаден музеят на Шуменска крепост, а самият археологически резерват става еталон за социализация на културно-исторически паметници.

Награди и отличия

За цялостната си дейност, Вера Антонова е отличена с:

Семейство

Вера Антонова е майка на Антон Антонов – проф., доктор на физическите науки към Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН.

Подбрана библиография

  • Средновековни погребения от Коларовградско. – Археология, 1959, 1-2, 88-95.
  • Принос към най-старата история на Шумен и Шуменско плато. – Сб. Шумен – Коларовград, 1, 1960, 1-33 (съавт. с Цветана Нелчинова-Дремсизова).
  • Новооткрити обекти от римската епоха в Мадара. – Известия на Народния музей Коларовград, 1, 1960, 19-54.
  • Средновековни лапидарни паметници с надписи и рисунки от Коларовградско. – Известия на Народния музей Коларовград, 3, 1965, 25-36.
  • Новооткрити обекти от римската епоха в Мадара. - Известия на Народния музей Коларовград, 2, 1963, 23-58.
  • Средновековни накити в Окръжния народен музей в Коларовград. – Археология, 1964, 2, 45-52.
  • Склад за зърнени храни в Мадара. – Археология, 1964, 4, 30-36 (съавт. с Цветана Нелчинова-Дремсизова).
  • Проучвания на средновековната култура в Коларовградски окръг (1944-1964). – Известия на Народния музей Коларовград, 3, 1965, 7-10.
  • За мястото на аула на хан Омуртаг. – Исторически преглед, 1962, 5, 84-86.
  • За произхода на античните материали в средновековна Плиска. – Исторически преглед, 1965, 5, 67-69.
  • Средновековното селище в чашата на язовир „Виница”, Шуменско. – Известия на Народния музей Шумен, 1967, 4, 3-34.
  • Новооткрит старобългарски надпис на Шуменската крепост (предварително съобщение). - Известия на Народния музей Шумен, 1967, 4, 79-85.
  • Разкопки на градището при с. Войвода, Шуменско. – Археология, 1967, 3, 30-42 (съавт. с Цветана Нелчинова-Дремсизова).
  • Археологически проучвания в центъра на Плиска през 1963-1964 г. (сектор А). – Известия на Археологическия институт, 1967, 30, 27-40.
  • Проучвания в местността „Селище” в Преслав през 1960-1961 г. – Преслав, 1968, 1, 157-170 (съавт. с Цветана Нелчинова-Дремсизова).
  • Материали от сондажни проучвания в Плиска. – Археология, 1969, 2, 25-42 (съавт. с Ст. Дамянов).
  • Византийска крепост на Сиври тепе. - Известия на Археологическия институт, 1970, 32, 303-310.
  • Три старобългарски съда от Шуменска крепост. – Сб. Шумен и шуменско, 1971, 2, 173-180.
  • Принос към археологическата карта на Шуменски окръг. - Известия на Народния музей Шумен, 1973, 6, 89-127 (съавт. с Цветана Нелчинова-Дремсизова).
  • Каталог на археологическите паметници в Шуменски окръг. София, 1975 (съавт. с Цветана Нелчинова-Дремсизова).
  • За Шуменската крепост през римската епоха (II-IV в.). – Археология, 1978, 4, 13-24.
  • Славянското селище в аула на хан Омуртаг. – Годишник на музеите от Северна България, 1981, 7, 56-64.
  • Нови археологически проучвания при с. Хан Крум, Шуменско. - Годишник на музеите от Северна България, 1981, 7, 65-77 (съавт. с П. Петрова, Д. Владимирова).
  • Аулът на хан Омуртаг при Чаталар. София, 1981 (съавт. с Цветана Нелчинова-Дремсизова).
  • Шуменската крепост – твърдина през вековете. София, 1981.
  • Новооткрита находка от земеделски сечива при Плиска. – Преслав, 4, 1983, 263-269.
  • Църкви и каменни постройки в ранносредновековното градище при с. Цар Асен, Русенска област. - Годишник на музеите от Северна България, 1984, 10, 59-70. (съавт. с Цветана Дремсизова).
  • Тракийското наследство на Шуменска крепост. – Годишник на Софийския университет, Историко-философски факултет, 37, 2, 1984, София, 1985, 25-31 (съавт. с Д. Владимирова).
  • Връзките на средновековния град Шумен със столицата Царевград-Търнов през XIII-XIV в. (общ обзор). – В: Сб. Велико Търново 1185-1985, София, 1985, 47-58 (съавт. с Д. Владимирова).
  • Плиска. Западна стена – сектор „Север” (Археологически разкопки през 1973-1975 г.). – Плиска-Преслав, 4, 1985, 44-78 (съавт с Ст. Витлянов).
  • Античното наследство на средновековна Мадара. – Мадара, 3, 1992, 41-53.
  • Шумен и Шуменска крепост, Шумен, 1995.

Източници

  • Владимирова-Аладжова, Д. – Живот, отдаден на археологията и музейното дело (ст. н. с. Вера Антонова). – Годишник на музеите от Северна България, 1984, 10, 223-226.
  • Владимирова-Аладжова, Д. – Вера Антонова (1917-2002). – Археология, 2003, 1, 73-74.
  • Енциклопедия ШУМЕНСКА ОБЛАСТ (ред. Димитър Игнатов) – София, 2011.
  • Лечев, Д. – В памет на Вера Антонова. – Известия на Историческия музей Шумен, 2003, 11, 309-310.
  • Хараланова, Б., Б. Стефанова, Ст. Дончева. – 100 години Исторически музей Шумен. Библиография на научните издания и публикации. - Варна, 2004, с. 215-216.
  • Хараланова, Б., Д. Руменов, Ст. Димитрова. – Шуменци за Шумен. 199 био-библиографии. – В. Търнова, 2009.