Университет „Корнел“: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м |карта= САЩ Ню Йорк (щат)
м дребни коректорски
Ред 28: Ред 28:
'''Университетът „Корнел“''' или Корнелският университет е частен [[университет]], намиращ се в [[Съединени американски щати|американския]] град [[Итака (Ню Йорк)|Итака]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]].
'''Университетът „Корнел“''' или Корнелският университет е частен [[университет]], намиращ се в [[Съединени американски щати|американския]] град [[Итака (Ню Йорк)|Итака]], [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]].


„Корнел“ е основан през 1865 от Езра Корнел и Андрю Диксън Уайт и е най-младият член на така наречената [[Бръшлянова лига]] — организация на университети в [[Съединени американски щати|САЩ]]. Идеята на „Корнел“ е да служи като образователна институция, в която студентите се приемат без оглед на [[раса]] или [[религия]]. Създаден скоро след [[Гражданска война в САЩ|Гражданската война в САЩ]] в разгара на [[Индустриална революция|индустриалната революция]], създателите му искат университетът да обучава студенти във всички научни области — класически и модерни, теоретически и практически. Тези идеали, необичайни по това време, са предадени в мотото на „Корнел“, цитат на Езра Корнел от 1865: „Искам да основа институция, в която всеки да може да получи знания във всяко учение.“
„Корнел“ е основан през 1865 г. от Езра Корнел и Андрю Диксън Уайт и е най-младият член на така наречената [[Бръшлянова лига]] — организация на университети в [[Съединени американски щати|САЩ]]. Идеята на „Корнел“ е да служи като образователна институция, в която студентите се приемат без оглед на [[раса]] или [[религия]]. Създаден е малко след [[Гражданска война в САЩ|Гражданската война в САЩ]] в разгара на [[Индустриална революция|индустриалната революция]]. Създателите му искат университетът да обучава студенти във всички научни области — класически и модерни, теоретически и практически. Тези идеали, необичайни по това време, са предадени в мотото на „Корнел“, цитат на Езра Корнел от 1865 г.: „Искам да основа институция, в която всеки да може да получи знания във всяко учение.“


== Академична среда ==
== Академична среда ==
=== Профил ===
=== Профил ===
За курс 2010, приетите студенти са 24,7% от всички кандидатстващи, което е най-ниското ниво в историята на университета<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес=http://www.news.cornell.edu/pressoffice1/April06/AdmissionsRates06.html | заглавие=Cornell admission becomes more selective, while the incoming class is more diverse | издател=Cornell News Service | език=английски}}</ref> От записаните студенти, 67% имат повече от 650 точки на устния изпит [[САТ]], а 82% имат повече от 650 точки на САТ Математика. 82% от записващите се студенти са сред 10% най-добри ученици в класа. 68% от записаните студенти идват от държавни училища.<ref name="classprofile">{{cite web | url = http://admissions.cornell.edu/downloads/2009_profile.pdf | title = Class of 2009 Profile | format = PDF | publisher = Cornell University | accessdate = 2006-05-10}}</ref>
За учебната 2010 година приетите студенти са 24,7% от всички кандидатстващи, което е най-ниското ниво в историята на университета<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес=http://www.news.cornell.edu/pressoffice1/April06/AdmissionsRates06.html | заглавие=Cornell admission becomes more selective, while the incoming class is more diverse | издател=Cornell News Service | език=английски}}</ref> От записаните студенти 67% имат повече от 650 точки на устния изпит [[САТ]], а 82% имат повече от 650 точки на САТ Математика. 82% от записващите се студенти са сред 10% най-добри ученици в класа. 68% от записаните студенти идват от държавни училища.<ref name="classprofile">{{cite web | url = http://admissions.cornell.edu/downloads/2009_profile.pdf | title = Class of 2009 Profile | format = PDF | publisher = Cornell University | accessdate = 2006-05-10}}</ref>


„Корнел“ се посещава от студенти от всичките 50 щата и от повече от 120 страни. През есента на 2005, 28% от студентите се определят като членове на етнически малцинства.<ref name="factbook">{{en икона}} {{cite web | url = http://www.cornell.edu/about/facts/cornell_facts.pdf | title = 2006-07 Factbook | publisher = Cornell University | format = PDF | accessdate = 2006-07-07}}</ref> 96% от първокурсниците продължават във втори курс.<ref name="classprofile" />
„Корнел“ се посещава от студенти от всичките 50 щата и от повече от 120 страни. През есента на 2005 г. 28% от студентите се определят като членове на етнически малцинства.<ref name="factbook">{{en икона}} {{cite web | url = http://www.cornell.edu/about/facts/cornell_facts.pdf | title = 2006-07 Factbook | publisher = Cornell University | format = PDF | accessdate = 2006-07-07}}</ref> 96% от първокурсниците продължават във втори курс.<ref name="classprofile" />


=== Факултети ===
=== Факултети ===
За учебната година август 2005 — май 2006 в главния кампус на „Корнел“ работят 1&nbsp;594 членове на факултета.<ref name="factbook" /> Медицинската секция в Ню Йорк Сити наброява 1&nbsp;005 членове, а в Катар работят 34.<ref name="factbook" /> Общо 40 членове на университета и студенти са [[Нобелова награда|Нобелови лауреати]].<ref name="nobel">{{en икона}} {{cite web | url = http://www.news.cornell.edu/campus/Nobel_Laureates_at_CUk1.shtml | title = Cornell Nobel laureates | publisher = Cornell News Service | accessdate = 2006-06-06}}</ref> Сред най-известните бивши професори в „Корнел“ са [[Карл Сейгън]], [[Чарлз Ивънс Хюз]], [[Норман Малкълм]], [[Владимир Набоков]], [[Ханс Бете]], [[Ричард Файнман]], [[Кип Торне]] и [[Алън Блум]].
За учебната година август 2005 — май 2006 в главния кампус на „Корнел“ работят 1&nbsp;594 членове на факултета.<ref name="factbook" /> Медицинската секция в Ню Йорк Сити наброява 1&nbsp;005 членове, а в Катар работят 34.<ref name="factbook" /> Общо 40 членове на университета и студенти са [[Нобелова награда|Нобелови лауреати]].<ref name="nobel">{{en икона}} {{cite web | url = http://www.news.cornell.edu/campus/Nobel_Laureates_at_CUk1.shtml | title = Cornell Nobel laureates | publisher = Cornell News Service | accessdate = 2006-06-06}}</ref> Сред най-известните бивши професори в „Корнел“ са [[Карл Сейгън]], [[Чарлз Ивънс Хюз]], [[Норман Малкълм]], [[Владимир Набоков]], [[Ханс Бете]], [[Ричард Файнман]], [[Кип Торне]] и [[Алън Блум]].


През учебната 2005-06 година в „Корнел“ работят трима [[Нобелова награда|Нобелови лауреата]], един носител на [[Награда Крафорд|наградата Крафорд]], двама носители на [[Награда Тюринг|наградата Тюринг]], един притежател на [[Филдсов медал]], трима носители на Националния медал за наука, четирима притежатели на [[Пулицър]], както и лауерати на много други награди.
През учебната 2005-06 година в „Корнел“ работят трима [[Нобелова награда|Нобелови лауреата]], един носител на [[Награда Крафорд|наградата Крафорд]], двама носители на [[Награда Тюринг|наградата Тюринг]], един притежател на [[Филдсов медал]], трима носители на Националния медал за наука, четирима носители на [[Пулицър]], както и лауреати на много други награди.


== Научна дейност ==
== Научна дейност ==
[[Картинка:Cornell University West Campus Sign-summer.JPG|дясно|мини|300п|Знакът на университет „Корнел“ на западната страна]]
[[Картинка:Cornell University West Campus Sign-summer.JPG|дясно|мини|300п|Знакът на университет „Корнел“ на западната страна]]


За финансовата 2004/05 година, университетът е похарчил $561,3 милиона за научна дейност. Основни получатели на финансирането са колежите по [[медицина]] ($164,2 милиона), [[агрономия]] и [[биология]] ($114,5 милиона), [[изкуство]] ($80,3 милиона), и [[инженерство]] ($64,8 милиона).<ref name="research">{{en икона}} {{cite web | url = http://www.research.cornell.edu/vpr/ResExp/ResExp2006.pdf | title = Research Expenditures | format = PDF | publisher = Cornell University | accessdate = 2006-05-22}}</ref> Средствата идват най-вече от федерални източници, като федералното инвестиране е $381,0 милиона. От федералните агенции най-много пари инвестира Министерството на здравеопазването и Националната научна фондация (National Science Foundation), съответно, 51,4% и 30,7% от всички федерални инвестиции в университета. „Корнел“ е в челната десетка на университети с най-много получени [[патент]]и през 2003, и е в челната петица на университетите, създаващи нови компании. През 2004-05, „Корнел“ съобщава за 200 открития, подава 203 молби за U.S. патент, изпълнява 77 търговски споразумения, и разпределя хонорари за повече от $4,1 милиона на поделения и откриватели.
През финансовата 2004/05 година университетът е похарчил $561,3 милиона за научна дейност. Основни получатели на финансирането са колежите по [[медицина]] ($164,2 милиона), [[агрономия]] и [[биология]] ($114,5 милиона), [[изкуство]] ($80,3 милиона), и [[инженерство]] ($64,8 милиона).<ref name="research">{{en икона}} {{cite web | url = http://www.research.cornell.edu/vpr/ResExp/ResExp2006.pdf | title = Research Expenditures | format = PDF | publisher = Cornell University | accessdate = 2006-05-22}}</ref> Средствата идват най-вече от федерални източници, като федералното инвестиране е $381,0 милиона. От федералните агенции най-много пари инвестира Министерството на здравеопазването и Националната научна фондация (National Science Foundation), съответно, 51,4% и 30,7% от всички федерални инвестиции в университета. „Корнел“ е в челната десетка на университети с най-много получени [[патент]]и през 2003, и е в челната петица на университетите, създаващи нови компании. През 2004-05 г. „Корнел“ съобщава за 200 открития, подава 203 молби за U.S. патент, изпълнява 77 търговски споразумения, и разпределя хонорари за повече от $4,1 милиона на поделения и откриватели.


От 1962 „Корнел“ участва в безпилотни мисии до [[Марс (планета)|Марс]].
От 1962 г. „Корнел“ участва в безпилотни мисии до [[Марс (планета)|Марс]].


През 1984, Националната научна фондация започва създаването на пет нови [[суперкомпютър]]ни центъра, включително Теоретичния център в „Корнел“, за да осигури високоскоростни изчислителни ресурси за научната дейност в САЩ. През 1985, екип от Националния център за суперкомпютърни приложения започва разработването на [[NSFNet]], компютърна мрежа базирана на [[TCP|TCP/IP]] протокола, която е свързана с [[ARPANET]]. Тази високоскоростна мрежа, отначало била ограничена само до академични потребители, след това се превръща в опорна мрежа, към която се свързват регионалните мрежи. Трафикът в първоначално 56-килобитовата мрежа се увеличава експоненциално; скоростта на връзките се подобрява до 1,5-мегабита през 1988 и до 45-мегабита през 1991. NSFNet е крайъгълен камък в бързото развитие на [[интернет]] и на [[World Wide Web|световната глобална мрежа]].
През 1984 г. Националната научна фондация започва създаването на пет нови [[суперкомпютър]]ни центъра, включително Теоретичния център в „Корнел“, за да осигури високоскоростни изчислителни ресурси за научната дейност в САЩ. През 1985 г. екип от Националния център за суперкомпютърни приложения започва разработването на [[NSFNet]], компютърна мрежа базирана на [[TCP|TCP/IP]] протокола, която е свързана с [[ARPANET]]. Тази високоскоростна мрежа отначало била ограничена само до академични потребители, след това се превръща в опорна мрежа, към която се свързват регионалните мрежи. Трафикът в първоначално 56-килобитовата мрежа се увеличава експоненциално; скоростта на връзките се подобрява до 1,5-мегабита през 1988 г. и до 45-мегабита през 1991 г. NSFNet е крайъгълен камък в бързото развитие на [[интернет]] и на [[World Wide Web|световната глобална мрежа]].


Учените в „Корнел“ изследват природата повече от 70 години. Сред физиците от „Корнел“ са имена като [[Ханс Бете]] и [[Ричард Файнман]], които не само допринасят за развитието на [[ядрена физика|ядрената физика]], но и участват в [[Манхатън (проект)|проекта „Манхатън“]]. През [[1930-те|30-те]] години на 20-и век „Корнел“ създава втория [[циклотрон]] в САЩ. През [[1950-те]] години физиците в „Корнел“ са първите, които изучават [[синхротрон]]ната радиация.
Учените в „Корнел“ изследват природата повече от 70 години. Сред физиците от „Корнел“ са имена като [[Ханс Бете]] и [[Ричард Файнман]], които не само допринасят за развитието на [[ядрена физика|ядрената физика]], но и участват в [[Манхатън (проект)|проекта „Манхатън“]]. През [[1930-те|30-те]] години на 20-и век „Корнел“ създава втория [[циклотрон]] в САЩ. През [[1950-те]] години физиците в „Корнел“ са първите, които изучават [[синхротрон]]ната радиация.
Ред 54: Ред 54:
== Възпитаници ==
== Възпитаници ==
[[Image:Ruth Bader Ginsburg official portrait.jpg|thumb|150px|right|[[Рут Бейдър Гинсбърг]]]]
[[Image:Ruth Bader Ginsburg official portrait.jpg|thumb|150px|right|[[Рут Бейдър Гинсбърг]]]]
Възпитаниците на „Корнел“ са известни като „Корнелианци“. Към август 2005 университетът наброява 244&nbsp;276 живи корнелианци. Много от тях са активни в организации и събития, включително ежегодния „reunion“ уикенд и Homecoming. За финансовата 2004-05 „Корнел“ се нарежда трети в класацията за подаръци и наследства от свои възпитаници, и четвърти по цялостна издръжка от всички източници (възпитаници, приятели, корпорациии и фондации) сред американските колежи и университети, разкриващи средствата от подаръци.
Възпитаниците на „Корнел“ са известни като „корнелианци“. Към август 2005 г. университетът наброява 244&nbsp;276 живи корнелианци. Много от тях са активни в организации и събития, включително ежегодния „reunion“ уикенд и Homecoming. За финансовата 2004-05 г. „Корнел“ се нарежда трети в класацията за дарения и наследства от свои възпитаници, и четвърти по цялостна издръжка от всички източници (възпитаници, приятели, корпорации и фондации) сред американските колежи и университети, разкриващи средствата от дарения.


Корнелианците се отличават със постиженията си в публичния, професионален и корпоративен живот. Бившият министър-председател на [[Иран]] Ямшид Амузегар, бившият президент на [[Тайван]] Ли Тенг-Хуи, и Марио Гарсия Менокал, бивш президент на [[Куба]], са завършили „Корнел“. В [[Съединени американски щати|САЩ]], многобройни членове на [[Конгрес на САЩ|конгреса]] и на правителството, включително [[Пол Уолфовиц]] и [[Джанет Рено]], както и един член на Висшия съдебен орган на САЩ — Рут Бейдър Гинсбург — са учили в „Корнел“. След като завършва образованието си в „Корнел“, Дейвид Стар Джордан основава [[Станфордски университет|университета „Станфорд“]] и става негов президент.
Корнелианците се отличават с постиженията си в обществения, професионалния и корпоративния живот. Бившият министър-председател на [[Иран]] Ямшид Амузегар, бившият президент на [[Тайван]] Ли Тенг-Хуи, и Марио Гарсия Менокал, бивш президент на [[Куба]], са завършили „Корнел“. В [[Съединени американски щати|САЩ]], многобройни членове на [[Конгрес на САЩ|конгреса]] и на правителството, включително [[Пол Уолфовиц]] и [[Джанет Рено]], както и един член на Висшия съдебен орган на САЩ — Рут Бейдър Гинсбург — са учили в „Корнел“. След като завършва образованието си в „Корнел“, Дейвид Стар Джордан основава [[Станфордски университет|университета „Станфорд“]] и става негов президент.


== Галерия ==
== Галерия ==
Ред 62: Ред 62:
Image:Cornell University West Campus Sign.JPG|Знакът на университет „Корнел“ на западната страна
Image:Cornell University West Campus Sign.JPG|Знакът на университет „Корнел“ на западната страна
Image:Cornell.jpg|
Image:Cornell.jpg|
Image:Cornell war memorial.jpg|Мемориалът в памет на участниците във войната, в ляво е зала Mc Faddin, в дясно - зала Лион
Image:Cornell war memorial.jpg|Мемориалът в памет на участниците във войната, вляво е зала Mc Faddin, вдясно - зала Лион
Image:Cornell Law School Library.JPG|Правната библиотека
Image:Cornell Law School Library.JPG|Правната библиотека
Картинка:Sage Chapel (Cornell University).jpg|Първият нецърковен параклис за покланение в университете „Корнел“, построен през 1873 г. и носещ името на Henry W. Sage
Картинка:Sage Chapel (Cornell University).jpg|Първият нецърковен параклис за поклонение в университета „Корнел“, построен през 1873 г. и носещ името на Хенри Сейдж
Картинка:Cornell Baker Lab 1.jpg| Лаборатория Бейкър (''Baker'') в университета „Корнел“.
Картинка:Cornell Baker Lab 1.jpg| Лаборатория Бейкър (''Baker'') в университета „Корнел“.
Картинка:Cornell Bailey Hall March09.jpg|Зала Бейли (''Bailey'') в университета „Корнел“.
Картинка:Cornell Bailey Hall March09.jpg|Зала Бейли (''Bailey'') в университета „Корнел“.
</gallery></center>
</gallery></center>

== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
{{commonscat|Cornell University|Универистет „Корнел“}}
{{commonscat|Cornell University|Универистет „Корнел“}}

Версия от 19:43, 23 април 2015

Университет „Корнел“
Cornell University
Статуята на Ендрю Уайт
ДевизI would found an institution where any person can find instruction in any study
Основан1865
Видчастен
Финансиране$5.7 милиарда[1]
Студенти19 800
МестоположениеИтака, Ню Йорк, САЩ
Цветове  тъмно червен и
  бял
Сайтwww.cornell.edu
42.4472° с. ш. -76.4831° и. д.
Местоположение в САЩ Ню Йорк (щат)
Университет „Корнел“ в Общомедия

Университетът „Корнел“ или Корнелският университет е частен университет, намиращ се в американския град Итака, Ню Йорк.

„Корнел“ е основан през 1865 г. от Езра Корнел и Андрю Диксън Уайт и е най-младият член на така наречената Бръшлянова лига — организация на университети в САЩ. Идеята на „Корнел“ е да служи като образователна институция, в която студентите се приемат без оглед на раса или религия. Създаден е малко след Гражданската война в САЩ в разгара на индустриалната революция. Създателите му искат университетът да обучава студенти във всички научни области — класически и модерни, теоретически и практически. Тези идеали, необичайни по това време, са предадени в мотото на „Корнел“, цитат на Езра Корнел от 1865 г.: „Искам да основа институция, в която всеки да може да получи знания във всяко учение.“

Академична среда

Профил

За учебната 2010 година приетите студенти са 24,7% от всички кандидатстващи, което е най-ниското ниво в историята на университета[2] От записаните студенти 67% имат повече от 650 точки на устния изпит САТ, а 82% имат повече от 650 точки на САТ Математика. 82% от записващите се студенти са сред 10% най-добри ученици в класа. 68% от записаните студенти идват от държавни училища.[3]

„Корнел“ се посещава от студенти от всичките 50 щата и от повече от 120 страни. През есента на 2005 г. 28% от студентите се определят като членове на етнически малцинства.[4] 96% от първокурсниците продължават във втори курс.[3]

Факултети

За учебната година август 2005 — май 2006 в главния кампус на „Корнел“ работят 1 594 членове на факултета.[4] Медицинската секция в Ню Йорк Сити наброява 1 005 членове, а в Катар работят 34.[4] Общо 40 членове на университета и студенти са Нобелови лауреати.[5] Сред най-известните бивши професори в „Корнел“ са Карл Сейгън, Чарлз Ивънс Хюз, Норман Малкълм, Владимир Набоков, Ханс Бете, Ричард Файнман, Кип Торне и Алън Блум.

През учебната 2005-06 година в „Корнел“ работят трима Нобелови лауреата, един носител на наградата Крафорд, двама носители на наградата Тюринг, един притежател на Филдсов медал, трима носители на Националния медал за наука, четирима носители на Пулицър, както и лауреати на много други награди.

Научна дейност

Знакът на университет „Корнел“ на западната страна

През финансовата 2004/05 година университетът е похарчил $561,3 милиона за научна дейност. Основни получатели на финансирането са колежите по медицина ($164,2 милиона), агрономия и биология ($114,5 милиона), изкуство ($80,3 милиона), и инженерство ($64,8 милиона).[6] Средствата идват най-вече от федерални източници, като федералното инвестиране е $381,0 милиона. От федералните агенции най-много пари инвестира Министерството на здравеопазването и Националната научна фондация (National Science Foundation), съответно, 51,4% и 30,7% от всички федерални инвестиции в университета. „Корнел“ е в челната десетка на университети с най-много получени патенти през 2003, и е в челната петица на университетите, създаващи нови компании. През 2004-05 г. „Корнел“ съобщава за 200 открития, подава 203 молби за U.S. патент, изпълнява 77 търговски споразумения, и разпределя хонорари за повече от $4,1 милиона на поделения и откриватели.

От 1962 г. „Корнел“ участва в безпилотни мисии до Марс.

През 1984 г. Националната научна фондация започва създаването на пет нови суперкомпютърни центъра, включително Теоретичния център в „Корнел“, за да осигури високоскоростни изчислителни ресурси за научната дейност в САЩ. През 1985 г. екип от Националния център за суперкомпютърни приложения започва разработването на NSFNet, компютърна мрежа базирана на TCP/IP протокола, която е свързана с ARPANET. Тази високоскоростна мрежа отначало била ограничена само до академични потребители, след това се превръща в опорна мрежа, към която се свързват регионалните мрежи. Трафикът в първоначално 56-килобитовата мрежа се увеличава експоненциално; скоростта на връзките се подобрява до 1,5-мегабита през 1988 г. и до 45-мегабита през 1991 г. NSFNet е крайъгълен камък в бързото развитие на интернет и на световната глобална мрежа.

Учените в „Корнел“ изследват природата повече от 70 години. Сред физиците от „Корнел“ са имена като Ханс Бете и Ричард Файнман, които не само допринасят за развитието на ядрената физика, но и участват в проекта „Манхатън“. През 30-те години на 20-и век „Корнел“ създава втория циклотрон в САЩ. През 1950-те години физиците в „Корнел“ са първите, които изучават синхротронната радиация.

Възпитаници

Рут Бейдър Гинсбърг

Възпитаниците на „Корнел“ са известни като „корнелианци“. Към август 2005 г. университетът наброява 244 276 живи корнелианци. Много от тях са активни в организации и събития, включително ежегодния „reunion“ уикенд и Homecoming. За финансовата 2004-05 г. „Корнел“ се нарежда трети в класацията за дарения и наследства от свои възпитаници, и четвърти по цялостна издръжка от всички източници (възпитаници, приятели, корпорации и фондации) сред американските колежи и университети, разкриващи средствата от дарения.

Корнелианците се отличават с постиженията си в обществения, професионалния и корпоративния живот. Бившият министър-председател на Иран Ямшид Амузегар, бившият президент на Тайван Ли Тенг-Хуи, и Марио Гарсия Менокал, бивш президент на Куба, са завършили „Корнел“. В САЩ, многобройни членове на конгреса и на правителството, включително Пол Уолфовиц и Джанет Рено, както и един член на Висшия съдебен орган на САЩ — Рут Бейдър Гинсбург — са учили в „Корнел“. След като завършва образованието си в „Корнел“, Дейвид Стар Джордан основава университета „Станфорд“ и става негов президент.

Галерия

Външни препратки

Източници

  1. Cornell Endowment Returns Grow 11.4 Percent // The Cornell Daily Sun. Cornell University, 30 октомври 2013. Посетен на 17 юли 2014.
  2. Cornell admission becomes more selective, while the incoming class is more diverse // Cornell News Service. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код „английски)
  3. а б Class of 2009 Profile (PDF) // Cornell University. Посетен на 2006-05-10.
  4. а б в Шаблон:En икона 2006-07 Factbook (PDF) // Cornell University. Посетен на 2006-07-07.
  5. Шаблон:En икона Cornell Nobel laureates // Cornell News Service. Посетен на 2006-06-06.
  6. Шаблон:En икона Research Expenditures (PDF) // Cornell University. Посетен на 2006-05-22.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cornell University в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​