Александър фон Хумболт: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
Преместване на ''наставка'' в Уикиданни
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо|
име= Александър фон Хумболт
| име = Александър фон Хумболт
| име-оригинал =
| портрет= AvHumboldt.jpg
| категория = географ
| описание= немски естественик
| описание = немски естественик
| роден-място=[[Берлин]], [[Германия]]
| портрет = AvHumboldt.jpg
| починал-място=[[Берлин]], [[Германия]]
| портрет-описание =
| роден-място = [[Берлин]], [[Германия]]
| починал-място = [[Берлин]], [[Германия]]
| вложки = {{Личност/Учен | категория = географ
| област = [[География]]
| образование =
| учил-при =
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| повлиян =
| повлиял = }}
}}
}}



Версия от 12:33, 27 април 2015

Александър фон Хумболт
Alexander von Humboldt
немски естественик

Роден
Починал
6 май 1859 г. (89 г.)
ПогребанБерлин, Федерална република Германия

Религиялутеранство
Учил вТехнически университет Минна академия Фрайберг
Гьотингенски университет
Йенски университет
Научна дейност
ОбластГеография
Работил вЙенски университет
Семейство
Братя/сестриВилхелм фон Хумболт
Съпруганяма
Подпис
Александър фон Хумболт в Общомедия

Фридрих Хайнрих Александър фон Хумболт (на немски Friedrich Heinrich Alexander von Humboldt) е немски естественик и изследовател, географ и пътешественик, по-малък брат на пруския министър и лингвист Вилхелм фон Хумболт.

Ранни години 1769-1799

Роден в Берлин през 1769 г. в семейство на придворен саксонски курфюрст. В Алма Матер Виадрина във Франкфурт (Одер) изучава различни науки – медицина, математика, технология, физика, търговия и др. През 1789 продължава образованието си в университета в Гьотинген, след това търговия в университета в Хамбург, а накрая – геология във Фрайбергската минна академия. Голяма роля за формирането на личността на Хумболт изиграва видния немски естествоизпитател Георг Форстер, участник във второто околосветско плаване на Джеймс Кук. Двамата заедно през 1790 извършват полеви изследвания в Белгия, Холандия, Англия и Франция.

От 1792 до 1797 е на служба в Прусия като инспектор на рудниците. По време на земаната длъжност много обикаля по страната занимава с геоложки, химико-физични, биологични, ботанически и минералогически изследвания, изследва находища на полезни изкопаеми, ръководи чугуно-леярното производство. Поддържа приятелски взаимоотношения с Гьоте и Шилер. През 1797 подава оставка, като по този начин се отказва от бъдещата си бляскава кариера и отново се отправя на пътешествия, като следващите две години посещава Швейцария, Италия, Албания и други европейски страни.

Експедиция в Латинска Америка 1799-1804

Пътешествието на Александър фон Хумболт в Латинска Америка 1799-1804

През 1799 започва прочутото му пътуване до Южна Америка, заедно с френския ботаник Еме Бонплан,което всъщност се счита за най-модерното пътуване за онова време. Там Хумболт изработва карти, прави проекти и чертае профили на местности, открива 6000 растения, от които около 3000 са съвсем нови видове, пътува сред тропическите гори, плава по бурни, пълни с крокодили и пирани реки, мръзне по планински върхове, спуска в огнедишащите кратери на вулкани, наблюдава земетресения и метеоритни дъждове. Въвежда нов раздел в географията "география на растенията". Открива бифуркация на реката Касикиаре в Гвианска планинска земя, от която се образуват реките Ориноко и Рио Негро (приток на Амазонка). Описва студеното Перуанско океанско течение покрай тихоокеанските брегове на Южна Америка, от където то получава и другото си название Хумболтово течение.

През юни 1799 двамата с Бонплан слизат на брега на Венецуела (пристанището Кумана), от там достигат до Каракас, от където продължвата право на юг към Ориноко. Те се изкачват по Ориноко до мястото, където от реката се отделя на югозапад ръкавът Касикияре, "неотстъпващ по ширина на Рейн" и вливащ се в Рио Негро. Хумболт дава първото научно описание на това явление, и след няколко години Касикияре започва да се посочва като класически пример за бифуркация на река. Спускат се по реката до вливането ѝ в Рио Негро и от там се връщат обратно в Кумана.

През ноември 1800 двамата отплават за Хавана и пътешестват по Куба. В края на март 1801 те отново се оказват на карибския бряг на Южна Америка, като слизат в пристанището на Картахена, близо до устието на река Магдалена. Изкачват се по реката до пристанището Онда, от където се насочват на югоизток към Богота. През септември 1801 пътешествениците се отправят към Кито, където пристигат през януари 1802. По пътя за там и в провинция Кито изследвата вулканите в Екваториалните Анди и през юни 1802 се опитват да се изкачат на вулкана Чимборасо (6272 м), като достигат до 5760 м височина – световен рекорд по това време.

През юли 1802 Хумболт и Бонплан се отправят от Кито към перуанското пристанище Трухильо, а от там в Каляо и през октомври пристигат в Лима. От декември 1802 до март 1803 двамата преминават по море през Гуаякил до южномексиканското пристанище Акапулко и след три седмици са в Мексико Сити. В Мексико пребивават около година, като извършват сравнително кратки, но много плодотворни пътешествия по страната и Хумболт продължава да изучава вулканите. След като събират богати географски и исторически материали, пътешествениците през Веракрус отново се насочват към Хавана (март 1804), а от там по море към Филаделфия (САЩ). През август 1804 двамата се завръщат в Европа, сле петгодишно отсъствия и с богати колекции.

Това е едно от най-големите по своите научни резултати пътешествия. Наистина, Хумболт и Банплан не извършват никакви географски открития в прекия смисъл на думата, но методите за географско изследване на определена територия прилагани от Хумболт стават образец за следващите научни експедиции през ХІХ в. Той става един от създателите на физическата география като наука и, описвайки тези страни, които посещава, дава начина по който трябва да се работи в странознанието. Той теоретически обобщава своите наблюдения и дава забележителни опити за установяването на взаимовръзката между различните географски явления и разпределението им по земната повърхност. Става един от основоположниците на съвременната география на растенията, виден историк на географските открития, климатолог, океанограф и картограф.

След завръщането си заживява в Париж и през следващите двадесет години пише книга за пътуването си в 30 тома „Voyage aux regions equinoxiales du Nouveau Continent fait en 1799, 1800, 1801, 1802, 1803 et 1804” (1807-34).

Пътуване в Русия 1829

От март до 13 ноември 1829 по покана на руското правителство извършва пътешествие по маршрута: ПетербургСреден УралАлтай. По време на пътуването си Хумболт изминава 15 000 км и прави опити с цел проучване химичния състав на водата и изследване на различните видове риби.

Научна кариера 1829-1859

След завръщането си от Русия пристъпва към написване на фундаменталното си съчинение, за което пет години след това ще каже: «Аз започвам печатането на моята книга – делото на целия ми живот. Аз имам безумното намерение да изобразя целия материален свят ...от звездните мъглявени до мъховете върху гранитните скали ...в една книга, написана на жив, действащ на чувствата език. Тя трябва да изобрази епохите в развитието на човечеството, в познанието им за природата. Отначало исках да я назова "Книга за природата", но след това избрах "Космос". Независимо, че в тази дума има афект, затова пък тя едновременно изобразява небето и земята» (“Kosmos”, 1845-62). Хумболт успява да издаде само четири тома от "Космос". Работата над петия е прекъсната от смъртта му. През 1837 г. е отличен с медал за развитието на естествените науки, а по-късно получава орден от крал Фридрих Вилхелм IV.

Хумболт прекарва дълъг и плодотворен живот. Създава необозримо количество трудове, отнасящи се практически към всички отрасли на човешкото знание. Основната му заслуга обаче се заключава в това, че той открива за хората великолепния свят на географията като обект на многочислени научни дисциплини, събрани в едно цяло – науки за Земята. Методите му за полеви географски изследвания са образец за всички научни експедиции провеждани от различни изследователи през целия ХІХ в.

Александър фон Хумболт умира на 6 май 1859 в Берлин.

Памет

На името на Александър фон Хумболт са кръстени множество видове животни, родове и видове растения, университети, училища, кораби, фондации, институти, улици и други в различни градове по света.

Неговото име носят и стотици географски обекти на Земята по-важни от които са:

Източници

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за


Шаблон:Link GA