Ернст Майр: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Учен информация с Шаблон:Личност
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Учен информация
| име=Ернст Майр
| име = Ернст Майр
| име-оригинал =
| портрет=Ernst Mayr PLoS.jpg
| категория = биолог
| описание=немски учен
| описание = немски учен
| роден-дата=[[5 юли]] [[1904]]
| портрет = Ernst Mayr PLoS.jpg
| роден-място=[[Кемптен им Алгой]], [[Германия]]
| портрет-описание =
| починал-дата=[[3 февруари]] [[2005]]
| починал-място=[[Бедфорд]] ([[Масачузетс]]), [[САЩ]]
| роден-място = [[Кемптен им Алгой]], [[Германия]]
| починал-място = [[Бедфорд]] ([[Масачузетс]]), [[САЩ]]
| националност=[[германец]]
| националност = [[германец]]
| вложки = {{Личност/Учен | категория = биолог
| област = [[Биология]]
| образование =
| учил-при =
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| повлиян =
| повлиял = }}
}}
}}



Версия от 13:27, 27 април 2015

Ернст Майр
Ernst Mayr
немски учен

Роден
Починал
3 февруари 2005 г. (100 г.)

Религияатеизъм
Националностгерманец
Учил вГрайфсвалдски университет
Научна дейност
ОбластБиология
Работил вХарвардски университет
Ернст Майр в Общомедия

Ернст Майр (Шаблон:Lang-de) е германски учен, който е сред водещите еволюционни биолози през 20 век, известен специалист по класификация на живите организми, орнитолог, научен историк и изследовател на природата.

Неговите трудове допринасят за идейната революция, водеща до съвременната теория за еволюцията, обединяваща Менделовата генетика и Дарвиновата еволюция, както и за развитието на концепцията за биологичния вид.

Нито Дарвин, нито някои от съвременниците му е могъл да даде отговор на въпроса "Какво е това вид?" и как много видове могат да еволюират от един общ прародител. Ернст Майр дава решение на въпроса, като предлага ново определение на понятието "вид". В книгата си "Систематика и произход на видовете" (1942) той пише, че видът не е просто група от морфологично сходни индивиди, а група, в чиито рамки индивидите могат да се чифтосват помежду си, а извън групата не могат с други индивиди. Когато популация от организми бъде изолирана, се превръща в субпопулация, която поради генетичния дрейф и естествения отбор се отдалечава с времето от изходната популация и постепенно еволюира в нов вид.

Теорията на Майр за перипатричното видообразуване, основана на работата му с птици, и до днес се счита за преобладаващия начин на видообразуване. Тя е и теоретичната обосновка на теорията за точковото равновесие, предложена от Нилс Елдридж и Стивън Джей Гулд.

Научни идеи

Майр има класическо образование на биолог, с малък математически опит. Той често критикува по-ранните математически подходи към еволюцията като тези на Джон Холдейн, които през 1959 г. определя с прословутата фраза "бобова генетика". Майр твърди, че фактори като репродуктивната изолация трябва да се взимат предвид. По подобен начин той е силно критичен към изследванията от областта на молекулярната еволюция, например тези на Карл Воуз.

В редица трудове Майр отхвърля редукционизма в еволюционната биология, изтъквайки аргумента, че еволюционният натиск оказва влияние на целия организъм, а не на отделни гени, както и че гените могат да имат различни проявления в зависимост от това, кои други гени присъстват. Той защитава проучването на целия геном, отколкото изолирано на отделни гени. Настоящите молекулярни изследвания на еволюцията и видообразуването показват, че въпреки че алопатричното видообразуване е основното при организми, живеещи на групи (като при множество безгръбначни и особено при насекомите), често се наблюдава симпатрично видообразуване при групи с по-голяма мобилност, като птиците.

С формулирането на понятието "вид" през 1942 г., Майер играе ключова роля в дебата по въпроса. Той твърдо защитава биологичната формулировка на понятието.

Майер е открит защитник на научния метод и остро критикува изследвания, които не отговарят на принципите на научния метод.

Майр отхвърля идеята, че в основата на еволюцията стои генът. Той критикува силно, но учтиво генноцентричната визия на Ричард Докинз:

"Смешното нещо в Англия е, че ако попиташ някой на улицата, кой е най-великият жив дарвинист, той ще отговори "Ричард Докинз". Наистина, Докинз е свършил чудесна работа за популяризирането на Дарвинизма. Но основната теория на Докинз за гена като обект на еволюцията е напълно анти-дарвинистка. Не бих го нарекъл най-великия дарвинист."[1]

През всичките години на своя професионален път Майр настоява, че идеята за това, че генът е целта на естествения отбор, не може да се счита за валидна в светлината на модерната еволюционни разбирания.

"Идеята, която някои хора имат, че генът е целта на естествения отбор, е напълно непрактична. Генът никога не е видим за естествения отбор. В генотипа един ген се проявява винаги в контекста на всички останали гени. Взаимодействието с тях прави един ген да бъде положително или отрицателно селектиран. Всъщност, Добжански например е работил значително с така наречените летални хромозоми, които силно увеличат шансовете за положителен отбор при едни комбинации, а при други имат летален за организма изход. По тази причина хора като Докинз в Англия, които все още мислят, че отделния ген е обект на естествения отбор, очевидно грешат. През 30-те и 40-те години беше широко разпространено схващането, че гените са обект на отбора, защото това беше единственият начин да бъдат подложени на математически анализ. Сега обаче знаем, че това е целият геном на индивида, а не генът. С изключения на тази малка корекция, основите на дарвиновата теория не са се променили през последните 50 години."[1]

Източници

  1. а б Ernst Mayr: what evolution is. Interview by Edge Foundation + видео, 31.10.2001. [1]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ernst W. Mayr в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​