Исай Макриев: Разлика между версии
Преместване на параметри от Шаблон:Биография инфо в Уикиданни |
Редакция без резюме |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
След това Христо се завръща и събира тайфата си и заедно с някои от синовете им работят в Пловдивско, където ги заварва Освобождението на България в 1878 година. Христо заедно с Исай и Кузман рисува в църквите „[[Свети Георги (Пловдив)|Свети Георги]]“ и „[[Света Петка Стара (Пловдив)|Света Петка]]“ в [[Пловдив]] и по околните села. Работят в църквите в [[Куклен]] и [[Катуница]], Пловдивско. По-късно Исай заминава за [[Кочански манастир|Кочанския манастир „Свети Пантелеймон]]“, където умира в 1881 година.<ref name="Асен Василиев.217"/><ref name="Голяма енциклопедия България.2681"/> |
След това Христо се завръща и събира тайфата си и заедно с някои от синовете им работят в Пловдивско, където ги заварва Освобождението на България в 1878 година. Христо заедно с Исай и Кузман рисува в църквите „[[Свети Георги (Пловдив)|Свети Георги]]“ и „[[Света Петка Стара (Пловдив)|Света Петка]]“ в [[Пловдив]] и по околните села. Работят в църквите в [[Куклен]] и [[Катуница]], Пловдивско. По-късно Исай заминава за [[Кочански манастир|Кочанския манастир „Свети Пантелеймон]]“, където умира в 1881 година.<ref name="Асен Василиев.217"/><ref name="Голяма енциклопедия България.2681"/> |
||
== Родословие == |
|||
{{Фръчкови}} |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Ред 24: | Ред 27: | ||
[[Категория:Представители на Дебърската художествена школа]] |
[[Категория:Представители на Дебърската художествена школа]] |
||
[[Категория:Галичани]] |
[[Категория:Галичани]] |
||
[[Категория:Фръчкови]] |
Версия от 16:42, 28 април 2015
Исай Макриев | |
зограф от Дебърската художествена школа | |
Роден |
1843 г.
|
---|---|
Починал | 1881 г.
|
Исай (Исая, Исак) Макриев Фръчковски е български зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.
Биография
Роден е в голямата мияшка паланка Галичник в 1843 година. Син е на резбаря и зограф Макрий Негриев. Тримата братя на Исай също са зографи - Христо Макриев (1841 - 1893), Кузман Макриев (1844 - 1899) и Серафим Макриев (1845 - 1869).[1] Заедно с братята си работи в Охрид, Дойранско, Солунско, Серско, Драмско, в селата Белица и Либяхово и други. Братята изписват фреските и иконите за иконостаса в църквата „Света Богородица“ в Петрич в 1871 година. След това работят в 1872 година в църквата „Свети Георги “ в Струга, а по-късно из Вранско, след което се разделят.[2][3]
Автор на иконите на северната и южната врата на иконостаса в църквата „Свети Атанасий“ в Оризари е Исай Макриев от 1875 - 1876 година при обновяването на църквата.[4]
След това Христо се завръща и събира тайфата си и заедно с някои от синовете им работят в Пловдивско, където ги заварва Освобождението на България в 1878 година. Христо заедно с Исай и Кузман рисува в църквите „Свети Георги“ и „Света Петка“ в Пловдив и по околните села. Работят в църквите в Куклен и Катуница, Пловдивско. По-късно Исай заминава за Кочанския манастир „Свети Пантелеймон“, където умира в 1881 година.[2][3]
Родословие
Блаже (ΧVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Негрий Блажев (1783 — 1843) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Макрий Негриев (около 1800 — 1859) | Траян Негриев (1809/1810 — 1883/1884) | Гюрчин Негриев (1811/1812 — ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Христо Макриев (1841 — 1893) | Серафим Макриев (1845 — 1869) | Исай Макриев (1843 — 1881) | Кузман Макриев (1844 — 1899) | Велян Траянов | Евтим Траянов | Нестор Траянов (1841 — 1919) | Михаил Гюрчинов (1839 — 1874) | Теофил Гюрчинов (1845 — 1874) | Пане Гюрчинов (1847 — 1892) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Епифаний Христов (1860 — 1906) | Дамян Христов | Апостол Христов (1877 — 1947) | Овентий Исачев (1862 — 1918) | Георги Исачев (1878 — 1953) | Макрий Кузманов (1864 — 1899) | Янко Кузманов (1878 — ?) | Данаил Несторов (1870 — ?) | Негрий Несторов (1864 — 1885) | Йосиф Михайлов (1865 — 1896) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Илия Пефев (1899 — 1988) | Иван Пефев | Христо Дамянов | Денко Дамянов | Христо Апостолов (1896 — 1963) | Михаил Апостолов | Асен Апостолов | Исай Георгиев | Кирил Георгиев | Аспарух Георгиев | Кузман Янков | Никола Данаилов | Лазар Данаилов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Кузман Фръчкоски | Данаил Фръчковски | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Любомир Фръчковски (р. 1957) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
- ↑ Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 217.
- ↑ а б Голяма енциклопедия България, Том 7. София, БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 2681.
- ↑ Проблеми на изкуството, томове 37–38. БАН, 2004. с. 49.