Свят: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 07:18, 29 април 2015

Виж още Свят (пояснение).

Светът (или светът около нас) е общото наименование на сбора от човешката цивилизация, особено през човешкия опит, история или с други думи "човешката ситуация" като цяло, която е разпространена като цяло, тоест навсякъде по Земята.^[1] Във философски контекст, светът може да се отнася до Вселената, всичко, което конституира реалността. Някои автори като Карл Сеган използват термина светове за да се отнасят към небесните тела..

Етимология

Българската дума свят е пряк наследник на старобълг. свѣтъ — „светлина“ и „свят“, която пък произлиза от праславянската *světъ — „светлина“. Сравнете със староинд. śvetaṣ, авест. sраētа — „светъл, бял“ (от ИЕ *k^uoit-o-), лит. šviеsti, šviečiа — „свети“, švitėti — „блести“, староинд. śvitrás — „бял“, староперс. sipihr — „небе“, гот. ƕeits, старосканд. hvītr, староангл. hwīt, старосакс. hwīt, ст.в.нем. hwiʒ — „бял“ от ИЕ *k^uit-.^[2]

От изброените примери е очевидно, че възприетата в новобългарски език постановка, за променливо я не е коректна, относно едносрични думи, в които участва звук обозначен с буквата ѣ (-йе,-ie, -ьe, но не и -ia).

Неразрешените спорове, които се ниглижират и досега, се доказват, от логичен анализ - сравнване на сходни възприети промени, като напримерно брѣг, преминало в бряг, но запазващо формата при членуване 'брегът', както и при ненужно въвеждане на омоним свѣт, при преминаването към "свят" (дума с равностоен фонетичен състав на "свят", в етимологичното значение за духовно чист, непорочен). Етимологично, свят е дума, която е обвързана смислово с духовен възглед, или религиозна трактовка, а в нейния корен е "свiт"<=>"свi-ат"=>"свят" (изразите "този свят човек" и "този Свят" сигурно са доста трудно обясними, за чуждоезичните преводачи от български). И в старобългарския, и в новобългарския, свят (свiaт) и свет (свѣт) са думи, с близък звуков състав, но различни по значение, но в страробългарския са се изписвали и произнасяли по различен начин, който е ясно обозначен и в правописните норми. Докато в новобългарския са въвесени двусмислени и неясни, спрямо логическата обосновка и аргументация, правила.

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата World в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Шаблон:Физика-мъниче Шаблон:Философия-мъниче

[1] Значение на "свят" (world) в речник Мириам-Уебстър

[2] Wiktionary: свят

[1]

[2]

@@ Ред 8: / Ред 8: @@
 Българската дума ''свят'' е пряк наследник на старобълг. '''свѣтъ''' — „светлина“ и „свят“, която пък произлиза от праславянската '''*světъ''' — „светлина“. Сравнете със староинд. ''śvetaṣ'', авест. ''sраētа'' — „светъл, бял“ (от ИЕ *k^uoit-o-), лит. ''šviеsti'', ''šviečiа'' — „свети“, ''švitėti'' — „блести“, староинд. ''śvitrás'' — „бял“, староперс. ''sipihr'' — „небе“, гот. ''ƕeits'', старосканд. ''hvītr'', староангл. ''hwīt'', старосакс. ''hwīt'', ст.в.нем. ''hwiʒ'' — „бял“ от ИЕ *k^uit-.<ref>[http://bg.wiktionary.org/wiki/%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82#.D0.95.D1.82.D0.B8.D0.BC.D0.BE.D0.BB.D0.BE.D0.B3.D0.B8.D1.8F Wiktionary: ''свят'']</ref>
-От изброените примери е очевидно, че възприетата в новобългарски език постановка, за ''променливо'' '''я''' не е коректна, относно едносрични думи, в които участва звук индикираната с буквата ѣ.
+От изброените примери е очевидно, че възприетата в новобългарски език постановка, за ''променливо'' '''я''' не е коректна, относно едносрични думи, в които участва звук обозначен с буквата ѣ (-йе,-ie, -ьe, но не и -ia).
-Неразрешените спорове, които се ниглижират и досега, се доказват, от логичен анализ - сравнване на сходни възприети промени, като напримерно брѣг, преминало в бряг, но запазващо формата при членуване 'брегът', както и при ненужно въвеждане на омоним свѣт, при превръщането до св'''я'''т (дума с равностоен фонетичен състав на 'свят', в етимологичното значение за духовно чист, непорочен). Все пак свят е дума, която е обвързана смислово с духовен възглед, или религиозна трактовка (изразите "този свят човек" и "този Свят" сигурно са доста трудно обясними, за чуждоезичните преводачи от български).
+Неразрешените спорове, които се ниглижират и досега, се доказват, от логичен анализ - сравнване на сходни възприети промени, като напримерно брѣг, преминало в бряг, но запазващо формата при членуване 'брегът', както и при ненужно въвеждане на омоним свѣт, при преминаването към "св'''я'''т" (дума с равностоен фонетичен състав на "свят", в етимологичното значение за духовно чист, непорочен).
+Етимологично, свят е дума, която е обвързана смислово с духовен възглед, или религиозна трактовка, а в нейния корен е "свiт"<=>"свi-ат"=>"св'''я'''т" (изразите "този свят човек" и "този Свят" сигурно са доста трудно обясними, за чуждоезичните преводачи от български).
+И в старобългарския, и в новобългарския, свят (свiaт) и свет (свѣт) са думи, с близък звуков състав, но различни по значение, но в страробългарския са се изписвали и произнасяли по различен начин, който е ясно обозначен и в правописните норми. Докато в новобългарския са въвесени двусмислени и неясни, спрямо логическата обосновка и аргументация, правила.
 == Източници ==