Исай Макриев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
==Биография== |
==Биография== |
||
Роден е в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]] в 1843 година. Син е на резбаря и зограф [[Макрий Негриев]]. Тримата братя на Исай също са зографи - [[Христо Макриев]] (1841 - 1893), [[Кузман Макриев]] (1844 - 1899) и [[Серафим Макриев]] (1845 - 1869).<ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.</ref> Заедно с братята си работи в [[Охрид]], [[Дойранско]], [[Солунско]], [[Серско]], [[Драмско]], в селата [[Белица]] и [[Илинден (село)|Либяхово]] и други. |
Роден е в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]] в 1843 година. Син е на резбаря и зограф [[Макрий Негриев]]. Тримата братя на Исай също са зографи - [[Христо Макриев]] (1841 - 1893), [[Кузман Макриев]] (1844 - 1899) и [[Серафим Макриев]] (1845 - 1869).<ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.</ref> Заедно с братята си работи в [[Охрид]], [[Дойранско]], [[Солунско]], [[Серско]], [[Драмско]], в селата [[Белица]] и [[Илинден (село)|Либяхово]] и други. |
||
Едно от първите дела на братята е изписването на стенописите на всички стени в наоса и нартекса и иконите за иконостаса в църквата „[[Успение Богородично (Петрич)|Света Богородица]]“ в [[Петрич]] в 1857 година.<ref name="Василиев 215"/> По-късно е поставен надпис, който гласи „Този храмъ е зографисанъ съ помощьта на всички христиани отъ този градъ. 13 июли 1871 г. Зографирали: Христо съ съдружници Исакий и Кузманъ Макриеви отъ Дебъръ“.<ref name="ЕПК">{{cite book |title= Енциклопедия Пирински край, том Ι |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-1-3|pages=360 |url= |accessdate=}}</ref><ref name="ЕПК"/><ref name="Василиев 215"/><ref name="Василиев 216">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=216 |url= |accessdate=}}</ref> Изобразяват огромен брой библейски композиции, ликове на светци, пророци и прочие, включително и сложни композиции с много изображения. Под Богородица Ширшая небес в олтарната апсида е Евхаристията - Христос с по шестима апостоли от двете страни. На западната стена е „Архангел Михаил отнема душата на богатия“ и сцената „Угощението на богатия Лазар и сиромаха“ и огромна глава на змей, която поглъща богаташа. Композицията е своеобразно сглобена и силно въздействаща - подобно обединяване на трите сцени е уникално.<ref name="Василиев 216"/> |
|||
В 1872 година работят в църквата „[[Свети Георги (Струга)|Свети Георги ]]“ в [[Струга]], а по-късно из [[Вранско (област)|Вранско]], след което се разделят.<ref name="Асен Василиев.217">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=217|url= |accessdate=}}</ref><ref name="Голяма енциклопедия България.2681">{{cite book |title= Голяма енциклопедия България, Том 7 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2012|publisher= БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“|location= София|isbn= |pages= 2681|url= |accessdate=}}</ref> |
|||
Автор на иконите на северната и южната врата на иконостаса в църквата „[[Свети Атанасий (Оризари)|Свети Атанасий]]“ в Оризари е Исай Макриев от 1875 - 1876 година при обновяването на църквата.<ref>{{cite book |title= Проблеми на изкуството, томове 37–38 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2004|publisher= БАН|location= |isbn= |pages= 49|url= |accessdate=}}</ref> |
Автор на иконите на северната и южната врата на иконостаса в църквата „[[Свети Атанасий (Оризари)|Свети Атанасий]]“ в Оризари е Исай Макриев от 1875 - 1876 година при обновяването на църквата.<ref>{{cite book |title= Проблеми на изкуството, томове 37–38 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2004|publisher= БАН|location= |isbn= |pages= 49|url= |accessdate=}}</ref> |
||
Версия от 14:55, 1 май 2015
| Исай Макриев | |
| зограф от Дебърската художествена школа | |
 | |
| Роден |
1843 г.
|
|---|---|
| Починал | 1881 г.
|
Исай (Исая, Исак, Исакий) Макриев Фръчковски е български зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.
Биография
Роден е в голямата мияшка паланка Галичник в 1843 година. Син е на резбаря и зограф Макрий Негриев. Тримата братя на Исай също са зографи - Христо Макриев (1841 - 1893), Кузман Макриев (1844 - 1899) и Серафим Макриев (1845 - 1869).[1] Заедно с братята си работи в Охрид, Дойранско, Солунско, Серско, Драмско, в селата Белица и Либяхово и други.
Едно от първите дела на братята е изписването на стенописите на всички стени в наоса и нартекса и иконите за иконостаса в църквата „Света Богородица“ в Петрич в 1857 година.[2] По-късно е поставен надпис, който гласи „Този храмъ е зографисанъ съ помощьта на всички христиани отъ този градъ. 13 июли 1871 г. Зографирали: Христо съ съдружници Исакий и Кузманъ Макриеви отъ Дебъръ“.[3][3][2][4] Изобразяват огромен брой библейски композиции, ликове на светци, пророци и прочие, включително и сложни композиции с много изображения. Под Богородица Ширшая небес в олтарната апсида е Евхаристията - Христос с по шестима апостоли от двете страни. На западната стена е „Архангел Михаил отнема душата на богатия“ и сцената „Угощението на богатия Лазар и сиромаха“ и огромна глава на змей, която поглъща богаташа. Композицията е своеобразно сглобена и силно въздействаща - подобно обединяване на трите сцени е уникално.[4]
В 1872 година работят в църквата „Свети Георги “ в Струга, а по-късно из Вранско, след което се разделят.[5][6]
Автор на иконите на северната и южната врата на иконостаса в църквата „Свети Атанасий“ в Оризари е Исай Макриев от 1875 - 1876 година при обновяването на църквата.[7]
След това Христо се завръща и събира тайфата си и заедно с някои от синовете им работят в Пловдивско, където ги заварва Освобождението на България в 1878 година. Христо заедно с Исай и Кузман рисува в църквите „Свети Георги“ и „Света Петка“ в Пловдив и по околните села. Работят в църквите в Куклен и Катуница, Пловдивско. По-късно Исай заминава за Кочанския манастир „Свети Пантелеймон“, където умира в 1881 година.[5][6]
Родословие
| Блаже (ΧVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Негрий Блажев (1783 — 1843) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Макрий Негриев (около 1800 — 1859) | Траян Негриев (1809/1810 — 1883/1884) | Гюрчин Негриев (1811/1812 — ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Макриев (1841 — 1893) | Серафим Макриев (1845 — 1869) | Исай Макриев (1843 — 1881) | Кузман Макриев (1844 — 1899) | Велян Траянов | Евтим Траянов | Нестор Траянов (1841 — 1919) | Михаил Гюрчинов (1839 — 1874) | Теофил Гюрчинов (1845 — 1874) | Пане Гюрчинов (1847 — 1892) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Епифаний Христов (1860 — 1906) | Дамян Христов | Апостол Христов (1877 — 1947) | Овентий Исачев (1862 — 1918) | Георги Исачев (1878 — 1953) | Макрий Кузманов (1864 — 1899) | Янко Кузманов (1878 — ?) | Данаил Несторов (1870 — ?) | Негрий Несторов (1864 — 1885) | Йосиф Михайлов (1865 — 1896) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Илия Пефев (1899 — 1988) | Иван Пефев | Христо Дамянов | Денко Дамянов | Христо Апостолов (1896 — 1963) | Михаил Апостолов | Асен Апостолов | Исай Георгиев | Кирил Георгиев | Аспарух Георгиев | Кузман Янков | Никола Данаилов | Лазар Данаилов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кузман Фръчкоски | Данаил Фръчковски | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Любомир Фръчковски (р. 1957) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
- ↑ Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.
- ↑ а б Грешка при цитиране: Невалиден
<ref>таг; не е подаден текст за бележките на имеВасилиев 215 - ↑ а б Енциклопедия Пирински край, том Ι. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 360.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 216.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 217.
- ↑ а б Голяма енциклопедия България, Том 7. София, БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 2681.
- ↑ Проблеми на изкуството, томове 37–38. БАН, 2004. с. 49.
