Константин Станиславски: Разлика между версии
Преместване на ''роден-дата'' и ''починал-дата'' в Уикиданни |
Шаблон:Актьор, формат |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Актьор |
|||
{{Биография инфо| |
|||
| име = Константин Станиславски |
|||
| име-оригинал = |
|||
| портрет= Bundesarchiv Bild 183-18073-0003, Konstantin Sergejewitsch Stanislawski.jpg |
| портрет = Bundesarchiv Bild 183-18073-0003, Konstantin Sergejewitsch Stanislawski.jpg |
||
| ⚫ | |||
| размер на портрета = 240 п |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
| рождено име = Константин Сергеевич Алексеев |
|||
| ⚫ | |||
| наставка = |
|||
| ⚫ | |||
| друго име = |
|||
| националност = [[руснак]] |
|||
| работил = Московски Художествен театър |
|||
| активност = 1877 - 1935 |
|||
| брачен партньор = Мария Перевошчикова |
|||
| партньор = |
|||
| деца = |
|||
| родители = |
|||
| близки = |
|||
| местожителство = |
|||
| сайт = |
|||
| значими роли = ''Система на Станиславски'' |
|||
| оскари = |
|||
| еми = |
|||
| златен глобус = |
|||
| БАФТА = |
|||
| грами = |
|||
| награди = [[Файл:Order_of_Lenin_ribbon_bar.png|30 п|Орден Ленин]] • [[Файл:Orderredbannerlabor_rib.png|30 п|Орден Трудового Красного Знамени]] • [[Файл:People_Artist_of_the_USSR1.jpg|20 п|Народный артист СССР]] • [[Файл:Narodny_artist_RSFSR.png|20 п|Народный артист РСФСР]] |
|||
| общомедия = Constantin Stanislavski |
|||
}} |
}} |
||
| ⚫ | '''Константин Сергеевич Станиславски''' е руски съветски [[актьор]], [[режисьор]], педагог и теоретик на театъра. Създава школа и направление, които представляват нов етап в развитието на сценичния [[реализъм]]. Съвременният театър е изграден върху теорията на Станиславски. Той е автор на редица трудове, голяма част от които са публикувани в [[България]]. Станиславски учи в „Алексеевския кръжок“, който поставя водевили и оперети. |
||
== Творческа биография == |
|||
'''Константин Сергеевич Станиславски''' е руски съветски [[актьор]], [[режисьор]], педагог и теоретик на театъра. |
|||
| ⚫ | Роден е на [[17 януари]] [[1863]] г.През 1888 г. основава (заедно с режисьора [[А. Ф. Федотов]] и педагога [[Фьодор Комисаржевски]]) Дружество за изкуство и литература. Първите му режисьорски опити са поставянето на пиесите „Плодовете на просвещението“ от [[Лев Толстой]], 1891 г., “Потъналата камбана” от [[Герхард Хауптман]], 1898 г., и др. |
||
| ⚫ | |||
Станиславски учи в „Алексеевския кръжок“, който поставя водевили и оперети. |
|||
| ⚫ | През 1888 г. основава (заедно с режисьора [[А. Ф. Федотов]] и педагога [[Фьодор Комисаржевски]]) Дружество за изкуство и литература. Първите му режисьорски опити са поставянето на пиесите „Плодовете на просвещението“ от [[Лев Толстой]], 1891 г., “Потъналата камбана” от [[Герхард Хауптман]], 1898 г., и др. |
||
През 1898 г. съвместно с [[Владимир Немирович-Данченко]] основава [[Московски художествен театър]] (МХТ), в чиято трупа влизат актьорите от Дружеството за изкуство и литература и ученици на Немирович-Данченко от Музикално-драматичното училище към Московското филхармонично дружество. Първият спектакъл на трупата е „Цар Фьодор Йоанович“ от [[Алексей Толстой]] (1898 г., пост. от Станиславски и А. А. Санин). Истинското начало на МХТ и на новото сценично изкуство обаче е свързано с поставянето на пиесата „Чайка“ от [[Антон Чехов]] (1898 г., реж. Станиславски и Немирович-Данченко). Следват „Вуйчо Ваньо“ (1899 г.), „Три сестри“ (1901 г.) и „Вишнева градина“ (1904 г.) от Чехов, пиесите на [[Максим Горки]] „Еснафи“ и „На дъното“ (1902 г., заедно с В. И. Немирович-Данченко). |
През 1898 г. съвместно с [[Владимир Немирович-Данченко]] основава [[Московски художествен театър]] (МХТ), в чиято трупа влизат актьорите от Дружеството за изкуство и литература и ученици на Немирович-Данченко от Музикално-драматичното училище към Московското филхармонично дружество. Първият спектакъл на трупата е „Цар Фьодор Йоанович“ от [[Алексей Толстой]] (1898 г., пост. от Станиславски и А. А. Санин). Истинското начало на МХТ и на новото сценично изкуство обаче е свързано с поставянето на пиесата „Чайка“ от [[Антон Чехов]] (1898 г., реж. Станиславски и Немирович-Данченко). Следват „Вуйчо Ваньо“ (1899 г.), „Три сестри“ (1901 г.) и „Вишнева градина“ (1904 г.) от Чехов, пиесите на [[Максим Горки]] „Еснафи“ и „На дъното“ (1902 г., заедно с В. И. Немирович-Данченко). |
||
== Заслуги == |
|||
В периода на разпространяване на различни декадентски течения Станиславски поставя в условно-символичен план „Драма на живота“ от [[Хамсунг]] и „Животът на човека“ от Андреев (1907 г.), а по-късно „Д-р Щокман“ от [[Хенрик Ибсен]]. |
В периода на разпространяване на различни декадентски течения Станиславски поставя в условно-символичен план „Драма на живота“ от [[Хамсунг]] и „Животът на човека“ от Андреев (1907 г.), а по-късно „Д-р Щокман“ от [[Хенрик Ибсен]]. През 1912 г. заедно с [[Леополд Сулержицки]] организира при МХТ „Първа студия“. След 1917 г. поставя пиесите „Горещо сърце“ на [[Александър Островски]] (1926 г.), „Безумният ден, или Сватбата на Фигаро“ на [[Пиер Бомарше]] (1927 г.), спектакъла „Брониран влак 14-69“ на [[Всеволод Иванов]] (1927 г.), ръководи постановките на спектаклите „Унтиловск“ на [[Леонид Леонов]] (1928 г.), „Мъртви души“ по [[Николай Гогол]] (1932 г.), „Таланти и поклонници“ от А. Островски (1933 г.) и др. От 1918 г. е ръководител на Оперната студия към [[Болшой театър]], по-късно Оперен театър „К. С. Станиславски“, а през 1935 г. създава Оперна драматична студия. |
||
През 1912 г. заедно с [[Леополд Сулержицки]] организира при МХТ „Първа студия“. След 1917 г. поставя пиесите „Горещо сърце“ на [[Александър Островски]] (1926 г.), „Безумният ден, или Сватбата на Фигаро“ на [[Пиер Бомарше]] (1927 г.), спектакъла „Брониран влак 14-69“ на [[Всеволод Иванов]] (1927 г.), ръководи постановките на спектаклите „Унтиловск“ на [[Леонид Леонов]] (1928 г.), „Мъртви души“ по [[Николай Гогол]] (1932 г.), „Таланти и поклонници“ от А. Островски (1933 г.) и др. |
|||
От 1918 г. е ръководител на Оперната студия към [[Болшой театър]], по-късно Оперен театър „К. С. Станиславски“, а през 1935 г. създава Оперна драматична студия. |
|||
Константин Станиславски умира на [[7 август]] [[1938]] г. в [[Москва]]. |
Константин Станиславски умира на [[7 август]] [[1938]] г. в [[Москва]]. |
||
==Източници== |
==Източници== |
||
{{Commonscat|Constantin Stanislavski}} |
|||
{{уикицитат|Константин Станиславски}} |
{{уикицитат|Константин Станиславски}} |
||
{{external media |
|||
|topic = Видеозаписи Станиславского |
|||
|subtopic = |
|||
|align = right |
|||
|width = |
|||
|image1 = |
|||
|audio1 = |
|||
|video1 = [http://www.youtube.com/watch?v=nj6pdhqMX3Y Станиславский на репетиции, 1938 г.] |
|||
}} |
|||
* [http://focus-news.net Агенция Фокус от 17 януари 2006 г.] |
* [http://focus-news.net Агенция Фокус от 17 януари 2006 г.] |
||
* [http://www.klass-teatr.ru Снимка: Класс Театр] |
* [http://www.klass-teatr.ru Снимка: Класс Театр] |
||
Версия от 20:41, 1 май 2015
| Константин Станиславски | |
 руски актьор и режисьор | |
| Роден | Константин Сергеевич Алексеев |
|---|---|
| Починал | Москва,  СССР |
| Националност | руснак |
| Професия | Московски Художествен театър |
| Активност | 1877 - 1935 |
| Брачен партньор | Мария Перевошчикова |
| Значими роли | Система на Станиславски |
| Награди |  •  •  •  |
| Уебсайт | |
| Константин Станиславски в Общомедия | |
Константин Сергеевич Станиславски е руски съветски актьор, режисьор, педагог и теоретик на театъра. Създава школа и направление, които представляват нов етап в развитието на сценичния реализъм. Съвременният театър е изграден върху теорията на Станиславски. Той е автор на редица трудове, голяма част от които са публикувани в България. Станиславски учи в „Алексеевския кръжок“, който поставя водевили и оперети.
Творческа биография
Роден е на 17 януари 1863 г.През 1888 г. основава (заедно с режисьора А. Ф. Федотов и педагога Фьодор Комисаржевски) Дружество за изкуство и литература. Първите му режисьорски опити са поставянето на пиесите „Плодовете на просвещението“ от Лев Толстой, 1891 г., “Потъналата камбана” от Герхард Хауптман, 1898 г., и др.
През 1898 г. съвместно с Владимир Немирович-Данченко основава Московски художествен театър (МХТ), в чиято трупа влизат актьорите от Дружеството за изкуство и литература и ученици на Немирович-Данченко от Музикално-драматичното училище към Московското филхармонично дружество. Първият спектакъл на трупата е „Цар Фьодор Йоанович“ от Алексей Толстой (1898 г., пост. от Станиславски и А. А. Санин). Истинското начало на МХТ и на новото сценично изкуство обаче е свързано с поставянето на пиесата „Чайка“ от Антон Чехов (1898 г., реж. Станиславски и Немирович-Данченко). Следват „Вуйчо Ваньо“ (1899 г.), „Три сестри“ (1901 г.) и „Вишнева градина“ (1904 г.) от Чехов, пиесите на Максим Горки „Еснафи“ и „На дъното“ (1902 г., заедно с В. И. Немирович-Данченко).
Заслуги
В периода на разпространяване на различни декадентски течения Станиславски поставя в условно-символичен план „Драма на живота“ от Хамсунг и „Животът на човека“ от Андреев (1907 г.), а по-късно „Д-р Щокман“ от Хенрик Ибсен. През 1912 г. заедно с Леополд Сулержицки организира при МХТ „Първа студия“. След 1917 г. поставя пиесите „Горещо сърце“ на Александър Островски (1926 г.), „Безумният ден, или Сватбата на Фигаро“ на Пиер Бомарше (1927 г.), спектакъла „Брониран влак 14-69“ на Всеволод Иванов (1927 г.), ръководи постановките на спектаклите „Унтиловск“ на Леонид Леонов (1928 г.), „Мъртви души“ по Николай Гогол (1932 г.), „Таланти и поклонници“ от А. Островски (1933 г.) и др. От 1918 г. е ръководител на Оперната студия към Болшой театър, по-късно Оперен театър „К. С. Станиславски“, а през 1935 г. създава Оперна драматична студия.
Константин Станиславски умира на 7 август 1938 г. в Москва.
Източници
 Външни видеа
| |
|---|---|
| Видеозаписи Станиславского | |
|
Станиславский на репетиции, 1938 г. |