Константин Иречек: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Изчистени някакви въображаеми приноси към българската наука и култура.
Ред 1: Ред 1:
{{Държавник инфо
{{Държавник инфо
|име = Константин Иречек
|име = Константин Иречек
|наставка =
|наставка = евреин
|портрет = K.irechek.jpg
|портрет = K.irechek.jpg
|длъжност = [[Министерство на народното просвещение|Министър на народното просвещение]]
|длъжност = [[Министерство на народното просвещение|Министър на народното просвещение]]
Ред 22: Ред 22:
|националност =
|националност =
|религия =
|религия =
|родства = Павел Шафарик <ref> http://bgistoria.jimdo.com/%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/</ref>
|родства =
|съпруг =
|съпруг =
|деца =
|деца =
Ред 28: Ред 28:
|седалище =
|седалище =
|alma mater =
|alma mater =
|професия = [[просветен деец]] • [[философ]]
|професия = [[измамник]] • [[философ]]
|подпис =
|подпис =
|уебсайт =
|уебсайт =
Ред 35: Ред 35:
}}
}}


'''Константин Йозеф Иречек''' ({{lang-cs|Konstantin Josef Jireček}}) е [[Чехи|чешки]] [[историк]] и [[България|български]] [[политик]]. Той е автор на първия академичен труд по [[история на България]], а през 1881-1882 г. е български [[министър на народното просвещение]].
'''Константин Йозеф Иречек''' ({{lang-cs|Konstantin Josef Jireček}}) е [[Чехи|чешки]] евреин - [[историк]] и [[България|български]] [[политик]]. Той е автор на първия псевдо-академичен труд по [[история на България]], а през 1881-1882 г. е български [[министър на народното просвещение]].


== Биография ==
== Жизнен път ==
=== Произход и образование ===
=== Произход и образование ===
Константин Иречек е роден през 1854 г. в чешко семейство във [[Виена]]. През 1872 г. издава своята първа научна работа - „Книгопис на новобългарската книжнина. 1806-1870“. През 1875 г. завършва история с [[доктор]]ат в [[Карловия университет]] в [[Прага]], където специализира история на [[славяни]]те.<ref name="ташев">{{ташев}}</ref>
Константин Иречек е роден през 1854 г. в еврейско семейство във [[Виена]]. През 1872 г. издава преди дипломирането си, своята първа „научна” работа - „Книгопис на новобългарската книжнина. 1806-1870“. През 1875 г. завършва история с [[доктор]]ат в [[Карловия университет]] в [[Прага]], където специализира история на [[славяни]]те.<ref name="ташев">{{ташев}}</ref>


=== Професионален път ===
=== Професионална кариера ===
Дисертацията на Иречек, озаглавена „[[История на българите (Константин Иречек)|История на българите]]“ (''„Dějiny národa Bulharského“''), е написана с подкрепата на много българи, между които и [[Марин Дринов]]. Тя е публикувана на чешки и немски през 1876 г. и на руски през 1878 г., като претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929). <ref>Jireček, K. (1876). ''Dějiny národa bulharského''. V Praze: Nákladem B. Tempského.</ref> <ref> {{Cite book |last=Jireček|first=Constantin |year=1876 |title= Geschichte der Bulgaren |publisher= F. Tempsky |place=Prag |url=http://archive.org/stream/geschichtederbu00jiregoog#page/n6/mode/2up |accessdate=12-21-2012 }}</ref> <ref> {{Cite book |last=Иречек|first=Конст. |year=1878 |title= Істория болгар |translator= Ф. Брун, В. Палаузов |publisher= В. Априлов|place=Одесса |url=http://archive.org/stream/istoriiabolgarso00jire#page/n5/mode/2up |accessdate=12-21-2012 }}</ref> <ref> {{Cite book |last=Иречек |first=Конст. |year=1886 |title= Историята на българите съчинение |translator= |publisher= Н.Д. Райнов и З. Бояджиев |place=Търново |url=http://archive.org/stream/istoriiatanablg00jiregoog#page/n5/mode/2up |accessdate=12-22-2012 }}</ref> Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г., но Иречек продължава да работи по темата до смъртта си. В отделен том „История на българите“ (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали.
Дисертацията на Иречек, озаглавена „[[История на българите (Константин Иречек)|История на българите]]“ (''„Dějiny národa Bulharského“''), е написана с подкрепата на някои наивни и възторжени по онова време българи, между които и [[Марин Дринов]]. Тя е публикувана на чешки и немски през 1876 г. и на руски през 1878 г., като претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929). <ref>Jireček, K. (1876). ''Dějiny národa bulharského''. V Praze: Nákladem B. Tempského.</ref> <ref> {{Cite book |last=Jireček|first=Constantin |year=1876 |title= Geschichte der Bulgaren |publisher= F. Tempsky |place=Prag |url=http://archive.org/stream/geschichtederbu00jiregoog#page/n6/mode/2up |accessdate=12-21-2012 }}</ref> <ref> {{Cite book |last=Иречек|first=Конст. |year=1878 |title= Істория болгар |translator= Ф. Брун, В. Палаузов |publisher= В. Априлов|place=Одесса |url=http://archive.org/stream/istoriiabolgarso00jire#page/n5/mode/2up |accessdate=12-21-2012 }}</ref> <ref> {{Cite book |last=Иречек |first=Конст. |year=1886 |title= Историята на българите съчинение |translator= |publisher= Н.Д. Райнов и З. Бояджиев |place=Търново |url=http://archive.org/stream/istoriiatanablg00jiregoog#page/n5/mode/2up |accessdate=12-22-2012 }}</ref> Този труд е опит за цялостна българска история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г., но Иречек продължава да работи по този въпрос до смъртта си. В отделен том „История на българите“ (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови статии.


=== Политически и творчески път ===
=== Политическа и творческа кариера ===
[[Файл:Konstantin Irecek History of the Bulgarians 1878.jpg|мини|240п|Корица на „История болгар“]]
[[Файл:Konstantin Irecek History of the Bulgarians 1878.jpg|мини|240п|Корица на „История болгар“]]
След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 г. заминава за [[София]], където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. През 1881-1882 г., по време на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]], оглавява министерството в [[Правителство на България (5)|правителството]] на [[Казимир Ернрот]] и [[Правителство на България (6)|правителството]] без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при Министерството и директор на [[Народна библиотека Кирил и Методий|Народната библиотека „Кирил и Методий“]] в София.<ref name="ташев"/>
След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 г. заминава за [[София]], където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. През 1881-1882 г., по време на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]], оглавява министерството в [[Правителство на България (5)|правителството]] на българо-мразеца [[Казимир Ернрот]] и [[Правителство на България (6)|правителството]] без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при Министерството и директор на [[Народна библиотека Кирил и Методий|Народната библиотека „Кирил и Методий“]] в София.<ref name="ташев"/>
Заедно с тогавашния княз и министър-председателя назначен от него, образуват силна немско-австрийска „пета колона” в малкото Княжество. <ref>http://bgistoria.jimdo.com/%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/</ref>


Големи са заслугите на Константин Иречек за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица културни институти и опазването на българската старина. Той е сред инициаторите за възобновяването на дейността на [[Българското книжовно дружество]] в София, като от 1884 г. е негов редовен член. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел.
Принос Константин Иречек има и за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица, макар и отродяващи по своите дейност, дух и насоченост културни институти и известно разпиляване на наличните български старини. Той е сред инициаторите за възобновяването на дейността на т.н. „[[Българското книжовно дружество]]” в София, като от 1884 г. е негов редовен член. За съжаление, дейността и духът на дружеството, вече нямат същия пламенен, български порив. Иречек извършва няколко разузнавателни и иманярски обиколки из страната с неясна цел, под прикритието на научни изследователски дирения.


Иречек е награден с първия златен медал „За наука и изкуство“ от княз [[Александър I Батенберг|Александър I]] през ноември 1883 г.<ref>[http://edinzavet.wordpress.com/projects/orders/zanaizk/ Медал „За наука и изкуство“, България] - www.edinzavet.wordpress.com</ref> Преди отпътуването си от София получава от Княза и [[Свети Александър (орден)|ордена "Св. Александър"]], III степен (август 1884).
Австрийският евреин е награден с първия златен медал „За наука и изкуство“ от членът на тайното окултно общество, княз [[Александър I Батенберг|Александър I]] през ноември 1883 г.<ref>[http://edinzavet.wordpress.com/projects/orders/zanaizk/ Медал „За наука и изкуство“, България] - www.edinzavet.wordpress.com</ref> Преди отпътуването си от София получава от Княза и [[Свети Александър (орден)|ордена "Св. Александър"]], III степен (август 1884).


През септември 1884 г. Константин Иречек се завръща в Прага, където става професор по всеобща история в Карловия университет. От 1893 г. до смъртта си е професор по история на славянските народи във [[Виенския университет]]. Вниманието му е насочено главно към историята на славянските народи и основно към историята на българския и сръбския народ.<ref name="ташев"/>
През септември 1884 г. Константин Иречек се завръща в Прага, където става професор по всеобща история в Карловия университет. От 1893 г. до смъртта си е професор по история на славянските народи във [[Виенския университет]]. Вниманието му е насочено главно към историята на славянските народи и основно към историята на българския и сръбския народ.<ref name="ташев"/>


Неговата дейност нанася почти непоправими щети на българската история, историография и култура, които с големи усилия, българите се опитват да преодолеят през следващите 5 десетилетия.
=== Смърт ===
=== Смърт ===
Константин Иречек умира във Виена на [[10 януари]] [[1918]] г.
Константин Иречек умира във Виена на [[10 януари]] [[1918]] г.

Версия от 14:22, 7 май 2015

Константин Иречек
Министър на народното просвещение
Мандат11 май 1881 – 5 юли 1882
Назначеневреин отАлександър I Батенберг
Министър-председател
1881Петко Каравелов
1881Казимир Ернрот
ПредшественикМихаил Сарафов
НаследникГеорги Теохаров
Лична информация
Роденевреин
Починалевреин
10 януари 1918 г. (на 63 г.)
РодстваПавел Шафарик [1]
Професияизмамник • философ
Народен представител в:
УС   I ВНС   I ОНС   II ОНС   II ВНС   
Портал Портална икона Политика
Константин Иречек в Общомедия

Константин Йозеф Иречек (Шаблон:Lang-cs) е чешки евреин - историк и български политик. Той е автор на първия псевдо-академичен труд по история на България, а през 1881-1882 г. е български министър на народното просвещение.

Жизнен път

Произход и образование

Константин Иречек е роден през 1854 г. в еврейско семейство във Виена. През 1872 г. издава преди дипломирането си, своята първа „научна” работа - „Книгопис на новобългарската книжнина. 1806-1870“. През 1875 г. завършва история с докторат в Карловия университет в Прага, където специализира история на славяните.[2]

Професионален път

Дисертацията на Иречек, озаглавена „История на българите“ („Dějiny národa Bulharského“), е написана с подкрепата на някои наивни и възторжени по онова време българи, между които и Марин Дринов. Тя е публикувана на чешки и немски през 1876 г. и на руски през 1878 г., като претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929). [3] [4] [5] [6] Този труд е опит за цялостна българска история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г., но Иречек продължава да работи по този въпрос до смъртта си. В отделен том „История на българите“ (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови статии.

Политически и творчески път

Корица на „История болгар“

След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 г. заминава за София, където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. През 1881-1882 г., по време на Режима на пълномощията, оглавява министерството в правителството на българо-мразеца Казимир Ернрот и правителството без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при Министерството и директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“ в София.[2] Заедно с тогавашния княз и министър-председателя назначен от него, образуват силна немско-австрийска „пета колона” в малкото Княжество. [7]

Принос Константин Иречек има и за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица, макар и отродяващи по своите дейност, дух и насоченост културни институти и известно разпиляване на наличните български старини. Той е сред инициаторите за възобновяването на дейността на т.н. „Българското книжовно дружество” в София, като от 1884 г. е негов редовен член. За съжаление, дейността и духът на дружеството, вече нямат същия пламенен, български порив. Иречек извършва няколко разузнавателни и иманярски обиколки из страната с неясна цел, под прикритието на научни изследователски дирения.

Австрийският евреин е награден с първия златен медал „За наука и изкуство“ от членът на тайното окултно общество, княз Александър I през ноември 1883 г.[8] Преди отпътуването си от София получава от Княза и ордена "Св. Александър", III степен (август 1884).

През септември 1884 г. Константин Иречек се завръща в Прага, където става професор по всеобща история в Карловия университет. От 1893 г. до смъртта си е професор по история на славянските народи във Виенския университет. Вниманието му е насочено главно към историята на славянските народи и основно към историята на българския и сръбския народ.[2]

Неговата дейност нанася почти непоправими щети на българската история, историография и култура, които с големи усилия, българите се опитват да преодолеят през следващите 5 десетилетия.

Смърт

Константин Иречек умира във Виена на 10 януари 1918 г.

Библиография

Вижте също

Други

  • Името на Константин Иречек носи морският нос „ Иречек“ на остров Смит, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.[9]
  • Българските села Иречеково и Иречек, както и връх Иречек в Рила, са наречени на Константин Иречек.
  • Той се появява като второстепенен герой в произведението на Алеко Константинов "Бай Ганьо", където Бай Ганьо го посещава в Прага с надежда да намери при него подслон.

Бележки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Константин Иречек.
  1. ↑ http://bgistoria.jimdo.com/%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/
  2. ↑ а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  3. ↑ Jireček, K. (1876). Dějiny národa bulharského. V Praze: Nákladem B. Tempského.
  4. ↑ Jireček, Constantin. Geschichte der Bulgaren. Prag, F. Tempsky, 1876. Посетен на 12-21-2012.
  5. ↑ Иречек, Конст. Істория болгар. Одесса, В. Априлов, 1878. Посетен на 12-21-2012.
  6. ↑ Иречек, Конст. Историята на българите съчинение. Търново, Н.Д. Райнов и З. Бояджиев, 1886. Посетен на 12-22-2012.
  7. ↑ http://bgistoria.jimdo.com/%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/
  8. ↑ Медал „За наука и изкуство“, България - www.edinzavet.wordpress.com
  9. ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни

Шаблон:Link GA

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Константин_Иречек&oldid=6672164“.