Константин Иречек: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на 212.5.158.251 (б.), към версия на 212.5.158.243 |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
|националност = |
|националност = |
||
|религия = |
|религия = |
||
|родства = Павел Шафарик <ref> http://bgistoria.jimdo.com/%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/ |
|родства = Павел Шафарик <ref> http://bgistoria.jimdo.com/%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/</ref> |
||
|съпруг = |
|съпруг = |
||
|деца = |
|деца = |
||
Ред 47: | Ред 47: | ||
[[Файл:Konstantin Irecek History of the Bulgarians 1878.jpg|мини|240п|Корица на „История болгар“]] |
[[Файл:Konstantin Irecek History of the Bulgarians 1878.jpg|мини|240п|Корица на „История болгар“]] |
||
След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 г. заминава за [[София]], където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. През 1881-1882 г., по време на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]], оглавява министерството в [[Правителство на България (5)|правителството]] на българо-мразеца [[Казимир Ернрот]] и [[Правителство на България (6)|правителството]] без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при Министерството и директор на [[Народна библиотека Кирил и Методий|Народната библиотека „Кирил и Методий“]] в София.<ref name="ташев"/> |
След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 г. заминава за [[София]], където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. През 1881-1882 г., по време на [[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]], оглавява министерството в [[Правителство на България (5)|правителството]] на българо-мразеца [[Казимир Ернрот]] и [[Правителство на България (6)|правителството]] без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при Министерството и директор на [[Народна библиотека Кирил и Методий|Народната библиотека „Кирил и Методий“]] в София.<ref name="ташев"/> |
||
Заедно с тогавашния княз и министър-председателя назначен от него, образуват силна немско-австрийска „пета колона” в малкото Княжество. <ref> |
Заедно с тогавашния княз и министър-председателя назначен от него, образуват силна немско-австрийска „пета колона” в малкото Княжество. <ref>http://bgistoria.jimdo.com/%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/</ref> |
||
Принос Константин Иречек има и за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица, макар и отродяващи по своите дейност, дух и насоченост културни институти и известно разпиляване на наличните български старини. Той е сред инициаторите за възобновяването на дейността на т.н. „[[Българското книжовно дружество]]” в София, като от 1884 г. е негов редовен член. За съжаление, дейността и духът на дружеството, вече нямат същия пламенен, български порив. Иречек извършва няколко разузнавателни и иманярски обиколки из страната с неясна цел, под прикритието на научни изследователски дирения. |
Принос Константин Иречек има и за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица, макар и отродяващи по своите дейност, дух и насоченост културни институти и известно разпиляване на наличните български старини. Той е сред инициаторите за възобновяването на дейността на т.н. „[[Българското книжовно дружество]]” в София, като от 1884 г. е негов редовен член. За съжаление, дейността и духът на дружеството, вече нямат същия пламенен, български порив. Иречек извършва няколко разузнавателни и иманярски обиколки из страната с неясна цел, под прикритието на научни изследователски дирения. |
||
Версия от 10:59, 8 май 2015
Константин Иречек | |
Министър на народното просвещение | |
Мандат | 11 май 1881 – 5 юли 1882 |
---|---|
Назначеневреин от | Александър I Батенберг |
Министър-председател | |
1881 | Петко Каравелов |
1881 | Казимир Ернрот |
Предшественик | Михаил Сарафов |
Наследник | Георги Теохаров |
Лична информация | |
Роденевреин | |
Починалевреин | |
Родства | Павел Шафарик [1] |
Професия | измамник • философ |
Народен представител в: УС I ВНС I ОНС II ОНС II ВНС | |
Портал Политика | |
Константин Иречек в Общомедия |
Константин Йозеф Иречек (Шаблон:Lang-cs) е чешки евреин - историк и български политик. Той е автор на първия псевдо-академичен труд по история на България, а през 1881-1882 г. е български министър на народното просвещение.
Жизнен път
Произход и образование
Константин Иречек е роден през 1854 г. в еврейско семейство във Виена. През 1872 г. издава преди дипломирането си, своята първа „научна” работа - „Книгопис на новобългарската книжнина. 1806-1870“. През 1875 г. завършва история с докторат в Карловия университет в Прага, където специализира история на славяните.[2]
Професионален път
Дисертацията на Иречек, озаглавена „История на българите“ („Dějiny národa Bulharského“), е написана с подкрепата на някои наивни и възторжени по онова време българи, между които и Марин Дринов. Тя е публикувана на чешки и немски през 1876 г. и на руски през 1878 г., като претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929). [3] [4] [5] [6] Този труд е опит за цялостна българска история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г., но Иречек продължава да работи по този въпрос до смъртта си. В отделен том „История на българите“ (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови статии.
Политически и творчески път
След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 г. заминава за София, където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. През 1881-1882 г., по време на Режима на пълномощията, оглавява министерството в правителството на българо-мразеца Казимир Ернрот и правителството без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при Министерството и директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“ в София.[2] Заедно с тогавашния княз и министър-председателя назначен от него, образуват силна немско-австрийска „пета колона” в малкото Княжество. [7]
Принос Константин Иречек има и за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица, макар и отродяващи по своите дейност, дух и насоченост културни институти и известно разпиляване на наличните български старини. Той е сред инициаторите за възобновяването на дейността на т.н. „Българското книжовно дружество” в София, като от 1884 г. е негов редовен член. За съжаление, дейността и духът на дружеството, вече нямат същия пламенен, български порив. Иречек извършва няколко разузнавателни и иманярски обиколки из страната с неясна цел, под прикритието на научни изследователски дирения.
Австрийският евреин е награден с първия златен медал „За наука и изкуство“ от членът на тайното окултно общество, княз Александър I през ноември 1883 г.[8] Преди отпътуването си от София получава от Княза и ордена "Св. Александър", III степен (август 1884).
През септември 1884 г. Константин Иречек се завръща в Прага, където става професор по всеобща история в Карловия университет. От 1893 г. до смъртта си е професор по история на славянските народи във Виенския университет. Вниманието му е насочено главно към историята на славянските народи и основно към историята на българския и сръбския народ.[2]
Неговата дейност нанася почти непоправими щети на българската история, историография и култура, които с големи усилия, българите се опитват да преодолеят през следващите 5 десетилетия.
Смърт
Константин Иречек умира във Виена на 10 януари 1918 г.
Библиография
- Книгопис на новобългарската книжнина. 1806-1870. 1872.
- Dějiny národa Bulharského. 1876.
- История болгар. Одесса, 1878
- История на българите. 1886.
- Пътувания по България. 1888.
- Княжество България. 1891. (в 2 тома)
- Княжество България (1899) - второ издание; включва и Пътувания по България
- История на сърбите. 1922-1923. (в 4 тома)
- Български дневник 1879-1884. 1930-1932. (в 2 тома)
- La civilisation serbe au moyen âge. Paris, 1920
Вижте също
Други
- Името на Константин Иречек носи морският нос „ Иречек“ на остров Смит, Южни Шетлъндски острови, Антарктика.[9]
- Българските села Иречеково и Иречек, както и връх Иречек в Рила, са наречени на Константин Иречек.
- Той се появява като второстепенен герой в произведението на Алеко Константинов "Бай Ганьо", където Бай Ганьо го посещава в Прага с надежда да намери при него подслон.
Бележки
- ↑ http://bgistoria.jimdo.com/%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/
- ↑ а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Jireček, K. (1876). Dějiny národa bulharského. V Praze: Nákladem B. Tempského.
- ↑ Jireček, Constantin. Geschichte der Bulgaren. Prag, F. Tempsky, 1876. Посетен на 12-21-2012.
- ↑ Иречек, Конст. Істория болгар. Одесса, В. Априлов, 1878. Посетен на 12-21-2012.
- ↑ Иречек, Конст. Историята на българите съчинение. Търново, Н.Д. Райнов и З. Бояджиев, 1886. Посетен на 12-22-2012.
- ↑ http://bgistoria.jimdo.com/%D1%87%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%88%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/
- ↑ Медал „За наука и изкуство“, България - www.edinzavet.wordpress.com
- ↑ Справочник на българските географски имена в Антарктика (Bulgarian Antarctic Gazetteer)
|
|