Хетайри: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 20:45, 9 май 2015

Придружаващата конница (Шаблон:Lang-el) е елитната конница на македонската войска по времето на Филип II. Тя също представлява и елитната стража на царя. В известната бойна тактика „чука и наковалнята“ придружаващата конница е чука, а македонската фаланга, използваща сариса, представлява наковалнята. Фалангата задържа вражеските войски на място, а придружаващата конница напада отстрани или отзад. Македонските царе използват и друга конница, която най-често напада по лявото крило. Придружаващата конница е по-добре въоръжена и по-тежка военна единица, съставена най-вече от благородници.

В битките си Александър Велики, синът на Филип II, лично води предвожда нападението със своята конница, обикновено във формация във формата на клин. В по-важни битки придружаващата конница се бие на дясното крило на македонската армия, до войници, носещи щитове, а фалангата както винаги се намира в средата. Друга конница също пази линията на македонската войска по време на война. Като тежка военна единица, придружаващата конница често има решаваща роля в битка.

Придружаващата кавалерия е организирана в териториални ескадрони, съставени от 200 до 300 души. При похода на Александър към Персия има осем отряда, предвождани от Филота, като един е е царският. Филип II увеличава броя на войниците в единица до 2000, като 600 са хората, представляващи личната охрана на царя по време на битка.

Придружителите яздят най-добрите коне и получават възможно най-добрите оръжия. По времето на Александър всеки от тях носи кситон (дълго конническо копие, което се хваща с две ръце), железен или бронзов нагръдник и шлем. Те също носят копис (извит меч) за ръкопашните битки. Конете им вероятно имат броня на по-важните места (глава, гърди), който действат като защита срещу копия, стрели и др.

Портал „Македония“

Шаблон:Военна-мъниче

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-'''Придружаващата кавалерия''' ({{lang-el|εταιροι}}) е елитната [[кавалерия]] на [[Древна Македония|Македонската]] [[армия]] по [[време]]то на [[Филип II]]. Тя също представлява и елитната стража на [[крал]]я. В известната бойна тактика „чука и наковалнята“ придружаващата кавалерия е чука, а македонската [[фаланга]], използваща [[сариса]], представлява наковалнята. Фалангата задържа вражеските войски на място, а придружаващата кавалерия атакува отстрани или отзад. Македонските крале използват и друга кавалерия, която най-често атакува по левият фланг. Придружаващата кавалерия е по-добре въоръжена и по-тежка военна [[единица]], съставена най-вече от благородници.
+'''Придружаващата конница''' ({{lang-el|εταιροι}}) е елитната [[кавалерия|конница]] на [[Древна Македония|македонската]] [[армия|войска]] по [[време]]то на [[Филип II]]. Тя също представлява и елитната стража на царя. В известната бойна тактика „чука и наковалнята“ придружаващата конница е чука, а македонската [[фаланга]], използваща [[сариса]], представлява наковалнята. Фалангата задържа вражеските войски на място, а придружаващата конница напада отстрани или отзад. Македонските царе използват и друга конница, която най-често напада по лявото крило. Придружаващата конница е по-добре въоръжена и по-тежка военна [[единица]], съставена най-вече от благородници.
-В битките на [[Александър Велики]], син на Филип II, той лично води атаките със своята кавалерия, обикновено във формация във формата на [[клин]]. В по-важни битки придружаващата кавалерия се бие на дясното крило на македонската армия, до войници, носещи [[щит]]ове, а фалангата както винаги се намира в средата. Друга кавалерия също пази линията на македонската армия по време на [[война]]. Като тежка военна единица, придружаващата кавалерия често има решаваща роля в [[битка]].
+В битките си [[Александър Велики]], синът на Филип II, лично води предвожда нападението със своята конница, обикновено във формация във формата на [[клин]]. В по-важни битки придружаващата конница се бие на дясното крило на македонската армия, до войници, носещи [[щит]]ове, а фалангата както винаги се намира в средата. Друга конница също пази линията на македонската войска по време на [[война]]. Като тежка военна единица, придружаващата конница често има решаваща роля в [[битка]].
-Придружаващата кавалерия е организирана в териториални [[ескадрон]]и, съставени от 200 до 300 [[човек|души]]. При [[поход]]а на Александър към [[Персия]] има осем ескадрона, командвани от [[Филота]], като един е е кралският ескадрон. Филип II увеличава броя на войниците в единица до 2000 като 600 са хората, представляващи личната охрана на [[крал]]я по време на битка.
+Придружаващата кавалерия е организирана в териториални [[ескадрон]]и, съставени от 200 до 300 [[човек|души]]. При [[поход]]а на Александър към [[Персия]] има осем отряда, предвождани от [[Филота]], като един е е царският. Филип II увеличава броя на войниците в единица до 2000, като 600 са хората, представляващи личната охрана на царя по време на битка.
-Придружителите яздят най-добрите [[кон]]е и получават възможно най-добрите [[оръжие|оръжия]]. По времето на Александър всеки от тях носи кситон (дълго [[кавалерийско копие]], което се хваща с две [[ръка|ръце]]), [[желязо|железен]] или [[бронз]]ов нагръдник и [[шлем]]. Те също носят копис (извит [[меч]]) за ръкопашните битки. Конете им вероятно имат броня на по-важните места ([[глава]], гърди), който действат като защита срещу [[копие|копия]], стрели и др.
+Придружителите яздят най-добрите [[кон]]е и получават възможно най-добрите [[оръжие|оръжия]]. По времето на Александър всеки от тях носи кситон (дълго [[кавалерийско копие|конническо копие]], което се хваща с две [[ръка|ръце]]), [[желязо|железен]] или [[бронз]]ов нагръдник и [[шлем]]. Те също носят копис (извит [[меч]]) за ръкопашните битки. Конете им вероятно имат броня на по-важните места ([[глава]], гърди), който действат като защита срещу [[копие|копия]], стрели и др.