Васко Нунес де Балбоа: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 188.254.161.208 (б.), към версия на Addbot
Dexbot (беседа | приноси)
м Removing Link FA template (handled by wikidata)
Ред 48: Ред 48:


{{commonscat|Vasco Núñez de Balboa}}
{{commonscat|Vasco Núñez de Balboa}}
{{Link FA|es}}

Версия от 16:54, 10 май 2015

Вижте пояснителната страница за други личности с името Балбоа.

Васко Нунес де Балбоа
испански конкистадор

Роден
около 1475
Починал

РелигияКатолическа църква
Семейство
Подпис
Васко Нунес де Балбоа в Общомедия
Пътят на Васко Нунес де Балбоа през Панамския провлак

Васко Нунес де Балбоа (Шаблон:Lang-es) (1475, Херес де лос Кабалерос - 12 януари 1519, Дариен (провинция), Панама) испански мореплавател и конкистадор.

През 1501 г. участва в експедицията на Родриго де Бастидас по северозападното крайбрежие на Южна Америка, след което се връща на Испаньола и, спасявайки се от кредиторите си и грозящия го затвор, тайно се качва на кораб (Балбоа се качва на кораба скрит в буре) и заминава за новата колония – Панама.

По време на пребиваване си в днешните територии на Колумбия и Панама испанците научават от индианците, че недалеч зад плнините се намира голямо море. Научавайки за това през 1511 Балбоа, който има на разположение около 300 моряци и войници, започва завоюването на вътрешните райони на Западна Колумбия и Източна Панама, въпреки че му е ясно, че с тези малки сили не ще може да справи с местните индиански племена. Затова той се възползва от враждата между отделните местни племена и започва да сключва съюзи с едни, за да побеждава други. Съюзниците снабдяват войниците му с хранителни припаси и обработват земите на испанците. Вражеските селища се разоряват от конкистадорите, а пленниците се продават в робство. Един от племенните вождове, изумен от жаждата, с която конкистадорите се нахвърлят на златни предмети, докладва на Балбоа, че на няколко дни път от залива Дариен има гъстонаселена страна, наричана Биру /Перу, където има много злато, но за нейното покоряване са нужни големи сили. Това навярно дава идеята на Франциско Писаро, участник в тази експедиция да организира по-късно собствена експедиция за завладяването на Перу. Балбоа изпраща молба до краля на Испания да му бъдат изпратени 1000 войника и финанси за експедиция за завоюването на Перу. Освен това вождът добавя, че там от планинските върхове се вижда друго море, по което плават кораби, по размери не отстъпвайки на испанските кораби.

За похода към Южното море Балбоа се решава едва след две години (очаквайки още отговора на краля), когато от Испаньола идва вестта, че той е издирван за метеж срещу испанските власти в Колумбия. Начело на отряд от 190 испанци и 600 индианци-носачи на 1 септември 1513 г. се отправя от северното крайбрежие на Панама на юг в планините. След изнурителен 25-дневен преход (Отрядът е принуден непрекъснато да изоставя болните си в малки лагери. Излизаки веднъж срещу непреодолима преграда, отрядът на Балбоа е принуден да се върне. На мястото на поредния бивак с болни, испанците откриват само покрити с мравки кости. От този момент нататък болните не се изоставят на мъчителна смърт, а биват убивани от собствените си другари). Така от първоначалния отряд на Балбоа остават 67 испанци)през Панамския провлак (ширина 48 км), преодолявайки девствени гори, достигат до брега на океана, скрит още зад обрасли с джунгла хълмове. На 24. Септември испанците нападат поредното индианско село и избиват жителите му. Оцелелите се хвърлят живи на бойните кучета, които отряда води. Същата вечер водачът индианец показва на Балбоа близкия връх на един хълм и му казва, че от там вече може да се види "Южното море". На 25 септември Балбоа решава да се изкачи само с най-здравите от отряда. Малко преди да достигнат върха – около 10 часа сутринта, Балбоа заповядва на отряда си да спре – той иска да остане в историята първият, видял новото море и тръгва сам нагоре. От височината той вижда на юг огромното водно пространство, от там се вижда на изток и Антлантическия океан. Малко по-късно Васко Нуньес де Балбоа вика останалите да споделят гледката. Присъстващия свещеник отец Андрес де Вара внезапно запява "Te deum laudamus" и за почуда на индианците-носачи всички падат на колене и също запяват. По знак на свещеника повалят голямо дърво и издигат кръст, върху който издълбават инициалите на испанския крал. Раменете на кръста сочат като ръце към двата океана. Балбоа държи кратка реч на своите войници, обещавайки им богатства и завоевания. След това вика писаря Андрес де Валдебарано, който описва тържествения акт в грамота. След това всички присъстващи благородници, рицари и войници (los Caballeros e Hidalgos y hombres de bien), потвърждават с подписите си, че са присъствали на откриването на Южното море от балогородния и възвишен капитан Васко Нуньес де Балбоа, Губернатор на Негово Величество и че именно този господин Васко Нуньес е първият, който е видял това море и го е посочил на идващите след него.

Слизането към брега трае 2 дни. За да се открие най-късия път надолу, Балбоа разделя отряда на части. Третата група под командването на войника Алонсо Мартин достига първа брега. Всички са запалени от патоса на Балбоа и Алонсо Мартин иска веднага от писаря да му удостовери, че именно той е потопил пръв ръка и крак в безименните още води. Чак тогава изпраща съобщение до Балбоа, че е достигнал морето и е докоснал с ръка прилива. На 29 септември (Денят на св.Михаил) Балбоа и остатъка от отряда достига до брега на океана и кръщават залива Сан Мигел (8°20′ с. ш. 78°20′ з. д. / 8.333333° с. ш. 78.333333° з. д., от Панамския залив). Балбоа, придружаван от 22 спътници отново подготвя тържествена церемония. Облечен в бойни доспехи той не бърза и чака под едно дърво вълните прилива до достигнат до краката му. Мята щита на гърба си и в едната ръка с меч, а в другата със знамето на Кастилия пръв навлиза във водите на океана, докато водата достига бедрата му, размахва знамето в четирите посоки, и обявява морето, бреговете, което то мие и прилежащите острови и земи за испанско владение и се заклева да ги защитава. 22 му спътници повтарят клетвата и влизат в морето за да го пробват на вкус. След като установят, че водата е солена, както на другите световни морета, те благодарят на Бога. Отново се съставя протокол. От реките наоколо и от местните индианци Балбоя и спътниците му получават злато. Малко по-късно идва и голямата изненада – носят им перли с цели шепи – между тях е и голяма перла, наречена по-късно Пелегрина, красяла по-късно короната на Испания и възпята от Сервантес и Лопе де Вега. На 19. Януари експедицията се завръща изтощена до краен предел в Дариен. Балбоа е на върха на славата, той е изпълнил обещанията си и всеки участник в неговата експедиция е приказно богат. Окриването на Южното море се счита за най-голямата след откритието на Колумб.

След като се завръща на брега на Карибско море, Балбоа изпраща в Испания донесение за великото си откритие, като прилага и голямо количесто злато и двеста прекрасни бисера – между тях и прекрасната Пелегрина и правителството, зарадвано от прекрасните подаръци му прощава греховете той вече не е разбойник и бунтовник, а най-верен служител на краля и триумфатор. Отново повтаря молбата си до краля за 1000 войници и разрешение за експедиция за завоюването на "Биру". Този път кралят няма как да откаже.

По-нататъшната съдба на Балбоа е трагична. Скоро след епохалното си откритие той започва открито да враждува с новоназначения управител на Панама Педро Ариас де Авиля. При пристигането си Авила прочита на Балбоа кралските грамоти, които предписват милостиво обръщение към откривателя на "Южното море", но започва тайно следствие срещу него. През 1515 Балбоа получава ново, по-високо назначение от краля и Авила започва да гледа на него като опасен съперник. За да спечели време Авила предлага на Балбоа дъщеря си за съпруга и същевременно му предоставя отряд конкистадори и правото да построи кораби на брега на Панамския залив, с които да плава на юг към нови богати земи – земите Биру/Перу. Строежът на корабите върви бързо, но внезапен ураган ги разрушава и Балбоа започва всичко от начало. Междувременно отрядът от Испания, изпратен от краля, пристига. Малко след това Авила обявява, че Балбоа на своя отговорност замисля експедиция и по този начин заангажира войници и работници в колонията. По заповед на Авила отряд под командата на Франсиско Писаро през 1517 арестува Балбоа за измяна и неподчинение и на 15 януари 1519 г. е обезглавен в селището Акеле заедно с четирима свои привърженици.

Неговото име носят по един град в Панама и Колумбия, връх в Панама и кратер на Луната. Паричната единица на Панама се нарича Балбоа, 1 балбоа е равен на 100 сентесимос.

Източници

  • Хроника Перу. Часть Первая. — Киев, 2008 (пер. А. Скромницкий)
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Центральной и Южной Америки, М., 1965 г., стр. 127-129. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279336/
  • Zweig, Stefan: Sternstunden der Menschheit. Fischer, Frankfurt a.M. 2002