Хърватска куна: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 18x двойни интервали, 5x нов ред, 3x интервали (ползвайки Advisor.js)
Dexbot (беседа | приноси)
м Removing Link FA template (handled by wikidata)
Ред 161: Ред 161:
[[Категория:Европейски валути]]
[[Категория:Европейски валути]]
[[Категория:Икономика на Хърватия]]
[[Категория:Икономика на Хърватия]]
{{Link FA|hr}}

Версия от 19:49, 10 май 2015

Хърватска куна
Hrvatska kuna Шаблон:Ref-hr
Файл:Hrvatska kuna.png
Монета от 1 хърватска куна
ISO 4217
КодHRK
Деноминации
РазделениеХърватска липа
Монети1, 2, 5, 10, 20, 50 липа, 1, 2, 5, 25 куни
Демография
Въвеждане30 май 1994 г.
Извеждане31 декември 2022 г.
Приемникевро[1]
Страна Хърватия
Издател
Централна банкаХърватска народна банка
Допълнителна информация
КурсBGN EUR USD
Този шаблон показва последните данни, преди тази валута да бъде изведена от употреба.
[[:commons:Category:Money of Croatia|Хърватска куна
Hrvatska kuna Шаблон:Ref-hr]]
в Общомедия

Хърватската куна (Шаблон:Lang-hr) е паричната единица на Хърватия в периода 1941-1945 година и от 30 май 1994 година. Дели се на 100 липа. Международният валутен код на куната е HRK.[2]

История

По времето на Римската империя в провинциите на Горна и Долна Панония (днес Унгария и областта Славония), данъците са събирани под формата на високо ценените тогава кожи от белки (Martes). Оттам хърватската дума за данък „marturina“, произлиза от латинската дума „martus“ (на хърватски: „куна“). Куната е парична единица в няколко славянски държави, най-вече в Киевска Рус и неговите наследници до началото на 15-ти век. Тя се равнява на 1/25, а по-късно на 1/50 сребърни гривни (официалната валута на Киевска Рус). Хърватската куна няма връзка с познатите славянски „крони“ („крона“ на хърватски език се превежда като „kruna“). През Средновековието, много чужди валути са били използвани на територията на Хърватия, но независимо от това местната валута е била в употреба най-малко до 1018 година. Между 1260 г. и 1380 г., хърватските крале са секли сребърна монета, наречена banovac, на която е била изобразена белка. Отслабването на автономията на Хърватия в рамките на Хърватско-Унгарското кралство води до постепенното отмиране на тази валута.[3]

Идеята за куната се възражда отново през 1939 година, когато Хърватска бановина, тогава в пределите на Югославската монархия, планира да издаде своя валута.[3]

През 1941 година, когато Хърватското революционно движение „Усташа“ формира Независимата хърватска държава се въвежда и независима държавна валута – хърватска куна. Тази валута остава в обращение до 1945 година, когато тя заедно с парите на комунистическите партизани, изчезват със създаването на Социалистическа федеративна република Югославия.[3]

Настоящата куна е въведена на 30 май 1994 година, слагайки началото на преходния период от хърватски динар към куна, който приключва на 31 декември 1994 година с обменен курс 1 куна = 1000 динара.[3]

Изборът на името куна било изпълнено с противоречия, тъй като валута със същото име е била използвана от Независимата хърватска държава. Скоро тези доводи били отхвърлени като неоснователни, тъй като куна се казвала и валутата на Хърватска бановина и Завнох (ZAVNOH). Друго предложение за име на новата валута е било kruna (крона), която да се дели на 100 banica (по името на жената на краля). Този вариант бил отхвърлен, тъй като се е смятало, че името е доста близко до това на монархическата крона на Австро-Унгария и не подхождало на републиканска валута. Преходът към новата валута бил плавен и противоречията бързо са били изгладени.[3]

В самопровъзгласилата се Република Сръбска Крайна не се използвали нито куните, нито динарите. Вместо тях в употреба влязла нова валута крайненски динар, валидна до 1995 година, когато региона отново попада в пределите на Хърватия.[3]

Първоначално хърватската куна е била обвързана с германската марка, а по-късно с еврото. Дългосрочната политика на Хърватската национална банка е да поддържа стабилен курса на куната спрямо еврото.[3]

Банкноти и монети

Банкноти

Банкнотите са с деноминация от 5, 10, 20, 50, 100, 200, 500 и 1000 куни.[2]

Банкноти в обращение от 28 декември 2009 година
Изображение Стойност Размери Основен цвят Описание Дата на
Лице Гръб Лице Гръб отпечатване пускане в обращение
5 куни 122 × 61 мм зелен Фран Кръсто Франкопан
и Петър Зрински
Крепост в старият град Вараждин 7 март 2001 9 юли 2001
10 куни 126 × 63 мм зелен Юрай Добрила Арена Пула и градоустройствен план на град Мотовун 7 март 2001 18 юни 2001
20 куни 130 × 65 мм червен Граф Йосип Елачич Твърдината Елтц във Вуковар и
Вучедолския гълъб
7 март 2001 16 август 2001
50 куни 134 × 67 мм син Иван Гундулич Старият град Дубровник 7 март 2002 25 ноември 2002
100 куни 138 × 69 мм червеникаво-кафяв Иван Мажуранич и Башчанската плоча Катедралата „Св. Вит“ в Риека 7 март 2002 3 юни 2002
200 куни 142 × 71 мм кафяв Степан Радич Стара сграда на военното командване Твърджа, край Осиек 7 март 2002 12 август 2002
500 куни 146 × 73 мм маслинено зелено Марко Марулич Диоклецияновата палата в град Сплит 31 октомври 1993 31 май 1994
1000 куни 150 × 75 мм синкаво-сив Анте Старчевич Статуята на крал Томислав и Загребската катедрала 31 октомври 1993 31 май 1994
10 куни 126 × 63 мм зелен Юрай Добрила Арена Пула и градоустройствен план на град Мотовун 30 май 2004 24 май 2004

Монети

Монетите са с номинал от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 липа, както и от 1,2 и 5 куни.[2] Монетите са издадени в два варианта: единият с имена на растения или животни на хърватски език (през нечетните години), а другият с имена на растения или животни на латински език (през четните години).[3]

Поради ниската си стойност монетите от 1 и 2 липа се използват рядко. През 2001 година Хърватската народна банка заявява, че няма намерение да изтегля от употреба монетите от 1, 2 и 5 липа.[3]

Източници

  1. www.lemonde.fr // Посетен на 1 юни 2022 г.
  2. а б в Хърватска куна // Monetiibanknoti.com Шаблон:Ref-bg
  3. а б в г д е ж з и Хърватска куна // Valutnikursove.com Шаблон:Ref-bg

Външни препратки