Ромб: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Пап Александрийски
Ред 2: Ред 2:
'''Ромбът''' е [[равнина (математика)|равнинна]] ([[измерение|двуизмерна]]) [[геометрична фигура]], която се дефинира като [[четириъгълник]] с четири равни страни. Алтернативна дефиниция е: [[успоредник]] с равни съседни страни.
'''Ромбът''' е [[равнина (математика)|равнинна]] ([[измерение|двуизмерна]]) [[геометрична фигура]], която се дефинира като [[четириъгълник]] с четири равни страни. Алтернативна дефиниция е: [[успоредник]] с равни съседни страни.


== Свойства на ромба ==
== Свойства на рома ==
* Четирите страни на ромба са равни.
* Четирите страни на ромба са равни.
* Две по две срещуположните страни са [[успоредност|успоредни]].
* Две по две срещуположните страни са [[успоредност|успоредни]].

Версия от 07:31, 18 май 2015

Пример за ромб

Ромбът е равнинна (двуизмерна) геометрична фигура, която се дефинира като четириъгълник с четири равни страни. Алтернативна дефиниция е: успоредник с равни съседни страни.

Свойства на рома

  • Четирите страни на ромба са равни.
  • Две по две срещуположните страни са успоредни.
  • Срещуположните ъгли в ромба са равни.
  • Диагоналите на ромба се разполовяват от пресечната си точка.
  • Диагоналите в ромба са взаимно перпендикулярни.
  • Диагоналите на ромба разполовяват ъглите му.
  • Диагоналите на ромба са негови оси на симетрия.
  • Сборът от ъглите, прилежащи на всяка страна на ромба, е равен на 180 градуса.
  • Сборът от всички ъгли на ромба е 360 градуса.

Формули

Ако е дължината на страната, e, f са дължините на диагоналите, а ъглите в ромба (), то в сила са следните формули:

  • Лице:, .
  • Периметър: .
  • Диагонали: , .

Етимология

В ръкописа си „Елементи“ Евклид използва термина „ромб“, но само на ниво дефиниция, без да изследва свойствата на геометричната фигура. Други древногръцки математици, които я употребяват, са Херон и Пап Александрийски.

Думата „ромб“ произхожда от гръцката дума ρóμβος, която има две значения, а оттам и две тълкувания за етимологията. Едното значение е „дайре“, фигурата е оприличена на вероятно използвано от древните гърци четириъгълно дайре. Другото значение е „въртящо се тяло“ - изхожда се от приликата на сечението на намотано вретено с геометричната фигура.[1]

Снимки

Източници

  1. „Математически термини“, Н.В. Александрова, ДИ Наука и изкуство, София, 1984

Вижте също