Валентин Катаев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м снимка |
|||
| Ред 66: | Ред 66: | ||
{{русия-мъниче}} |
{{русия-мъниче}} |
||
[[Категория:Руски писатели]] |
[[Категория:Руски писатели]] |
||
[[Категория:Руски |
[[Категория:Руски военни дейци от Първата световна война]] |
||
Версия от 16:51, 18 май 2015
| Валентин Катаев Валенти́н Петро́вич Ката́ев | |
| Kataev.jpg | |
| Роден |
Одеса |
|---|---|
| Починал |
Москва |
| Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
| Националност | руснак |
| Литература | |
| Жанрове | Повест, приказка, роман, пиеса, разказ, Очерк, публицистика |
| Повлиял | Евгений Евтушенко, Илф и Петров |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Евгений Петров |
| Уебсайт | |
| Валентин Катаев в Общомедия | |
Валентин Катаев (Шаблон:Lang-ru) е руски и съветски писател, драматург и поет, брат на писателя Евгений Петров, носител на няколко ордена, между които орден Ленин, герой на социалистическия труд, член на КПСС (от 1958).
Незавършил гимназия, той се включва в бойните действия по време на Първата световна война. През 1922 година се мести в Москва и започва работа като журналист, като сътрудничи на няколко вестника.
Започва да публикува още през 1910 година. По време на Първата световна война публикува сатирични разкази и разкази за войната. По-късно започва да пише повести, пиеси и романи.
По-известни произведения:
- „Квадратурата на кръга“ (1928) - комедия, поставяна (от 1928)
- „Време, напред!“ (1932) - роман, филмиран (1965)
- „Самотна лодка се белее“ („Белеет парус одинокий“, 1936) - повест, филмирана (1937)
- „Аз съм син на трудовия народ“ (1937) - повест, филмирана, основа за театралната пиеса „Вървял войник от фронта“ и за операта „Семьон Котко“ (1939, либрето от В. Катаев и Сергей Прокофиев))
- „Синът на полка“ (1945) - повест, филмирана (1946), получава Сталинска премия (1946)