Васил Гюзелев: Разлика между версии
| Ред 77: | Ред 77: | ||
; За него |
; За него |
||
* Ралица Лозанова, [http://www.online.bg/kultura/my_html/2276/c-herder.htm „Българският ''Хердер'' 2003“], в. „Култура“, бр. 21, 23 май 2003 г. |
* Ралица Лозанова, [http://www.online.bg/kultura/my_html/2276/c-herder.htm „Българският ''Хердер'' 2003“], в. „Култура“, бр. 21, 23 май 2003 г. |
||
* [ |
* [http://primo.nalis.bg/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=2&vl%281UI0%29=contains&frbg=&vl%2828101403UI1%29=all_items&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&tab=default_tab&dstmp=1432114981405&srt=rank&vl%2812610808UI0%29=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&indx=1&tb=t&fromLogin=true&vl%28freeText0%29=%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB+%D0%B3%D1%8E%D0%B7%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2&vid=NALIS_VIEW&fn=search Потърсете публикации на В. Гюзелев в Своден каталог НАБИС] |
||
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=118870114|LCCN=n81059820|VIAF=89433388|ISNI=0000 0001 1030 820X|SUDOC=067039804|BNF=cb12124278g}} |
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=118870114|LCCN=n81059820|VIAF=89433388|ISNI=0000 0001 1030 820X|SUDOC=067039804|BNF=cb12124278g}} |
||
Версия от 09:44, 20 май 2015
| Васил Гюзелев | |
| български историк | |
| Роден |
19 октомври 1936 г.
|
|---|---|
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Работил в | Софийски университет Национален исторически музей Българска академия на науките |
Академик Васил Тодоров Гюзелев е виден български историк, изследовател на българското средновековие.
Биография
Гюзелев е роден на 19 октомври 1936 г. в село Раковски, днес квартал на Димитровград. През 1954-1959 г. следва история и археология във Философско-историческия факултет на Софийския държавен университет и се дипломира със защита на дипломна работа „Езически религиозни вярвания и погребални обичаи на югоизточните славяни“ с научен ръководител проф. Атанас Милчев. За кратко е уредник в Историческия музей в Димитровград. През 1961-1972 г. е асистент по средновековна българска история във Философско-историческия факултет на Софийския университет. Защитава докторат (дисертация за кандидат на историческите науки) на тема „Институциите кавхан и ичиргу боила. Принос към военно-административната уредба на Първата българска държава (VII-XI в.)“ (1971).
От 1972 до 1980 г. е секретен сътрудник на Държавна сигурност.[1]
През 1972-1982 г. е доцент по средновековна българска история в Историческия факултет на Софийския университет. Хабилитационен труд: „Княз Борис Първи. България през втората половина на IX век.“ Ръководител е на Катедра по история на България в Историческия факултет на Софийския университет (1974-1984) и на Секция „Средновековна история на България“ в Институт по история при Българска академия на науките (1977-1983). Директор на Националния исторически музей (1975-1977). Професор по средновековна българска история в Историческия факултет на Софийския университет (1982-2003). През периода 1984-2000 г. е директор на Българския изследователски институт във Виена (Дом „Лудвиг Витгенщайн“).
Член-кореспондент (1995), а от 2003 г. - редовен член (академик) на Българска академия на науките.
Специализирал е във Виена, Будапеща, Генуа, Вашингтон.
Гост-професор и лектор в Московския държавен университет, Кьолнския университет, Лайпцигския университет, Великотърновския университет.
Носител на международна „Хердерова награда“ (2003).
Автор на повече от 50 книги и над 240 студии и статии.
Библиография
- Славяни и прабългари в нашата история. София, Народна просвета, 1966. с. 94.
- Княз Борис Първи. България през втората половина на IX в. София, БАН, 1969. с. 530.
- История, изкуство и култура на Средновековна България. София, Народна просвета, 1981. с. 265.
- Средновековна България в светлината на нови извори. София, Народна просвета, 1981. с. 260.
- Училища, скриптории, библиотеки в България XIII-XIV. София, Народна просвета, 1985. с. 264.
- Очерци върху историята на българския североизток и Черноморието : Края на XII — началото на XV в. София, Борина, 1995. ISBN 954-500-048-1. с. 144.
- Столиците на България - средновековните и днешната. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2000. с. 67.
- Апология на Средновековието. София, Брифон, 2004. с. 174.
- Сметководна делова писменост от българското и европейското Средновековие. София, Фондация „Българско историческо наследство“, 2013. с. 318.
За него
- Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. София, 2006.
- Библиография на научните трудове на преподавателите на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1995-2005). Съст. Й. Спасова и П. Тепавичарова. София, 2006, с. 48-54.
- Тепавичарова, П., Николов, Г. Биобиблиография на Васил Гюзелев. София, 1996.
Бележки
- ↑ Решение №230 от 16.06.2011 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.
Външни препратки
- Профили
- Акад. Васил Гюзелев (мъртъв линк)
- Статии, предговори
- Размишленията върху българската средновековна история на проф. Петър Мутафчиев, поместено в: Петър Мутафчиев, Книга за българите. Отг. ред. В. Гюзелев. София, 1987
- „Размишления - относно новата експозиция на Националния исторически музей“, в. „Култура“, бр. 39, 6 октомври 2000 г.
- „Бивалици и небивалици в моето битие на музеен деец“, сайт на Исторически музей - Димитровград, септември 2001 г.
- „Опит за ново Похвално слово за братята Константин-Кирил и Методий“, pravoslavieto.com (ориг. във в. „Зора“, юни 2005 г.)
- „Българите сме нация с неизживяно детство“, в. „Стандарт“, 18.04.2006 г. (мъртъв линк)
- Интервюта
- „Акад. Васил Гюзелев: За „мисленето на парче“ народът плаща скъпо„, интервю на Тодор Коруев, в. „Дума“, 8 декември 2006
- „Владее ни носталгия по един друг Несебър„, интервю на Таня Анастасова, nessebar-news.com, 29 май 2006 г.
- „Акад. Васил Гюзелев: Ако не принудим българина да се образова, нацията ни няма бъдеще„, интервю на Виолета Цветкова, в. „Труд“, 6 октомври 2014 г.
- За него
- Ралица Лозанова, „Българският Хердер 2003“, в. „Култура“, бр. 21, 23 май 2003 г.
- Потърсете публикации на В. Гюзелев в Своден каталог НАБИС
|
