Васил Гюзелев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mila1234 (беседа | приноси)
Mila1234 (беседа | приноси)
Ред 77: Ред 77:
; За него
; За него
* Ралица Лозанова, [http://www.online.bg/kultura/my_html/2276/c-herder.htm „Българският ''Хердер'' 2003“], в. „Култура“, бр. 21, 23 май 2003 г.
* Ралица Лозанова, [http://www.online.bg/kultura/my_html/2276/c-herder.htm „Българският ''Хердер'' 2003“], в. „Култура“, бр. 21, 23 май 2003 г.
* [[Потърсете публикации на В. Гюзелев в Своден каталог НАБИС]]
* [http://primo.nalis.bg/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=2&vl%281UI0%29=contains&frbg=&vl%2828101403UI1%29=all_items&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&tab=default_tab&dstmp=1432114981405&srt=rank&vl%2812610808UI0%29=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&indx=1&tb=t&fromLogin=true&vl%28freeText0%29=%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB+%D0%B3%D1%8E%D0%B7%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B2&vid=NALIS_VIEW&fn=search Потърсете публикации на В. Гюзелев в Своден каталог НАБИС]


{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=118870114|LCCN=n81059820|VIAF=89433388|ISNI=0000 0001 1030 820X|SUDOC=067039804|BNF=cb12124278g}}
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=118870114|LCCN=n81059820|VIAF=89433388|ISNI=0000 0001 1030 820X|SUDOC=067039804|BNF=cb12124278g}}

Версия от 09:44, 20 май 2015

Васил Гюзелев
български историк
Роден

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория
Работил вСофийски университет
Национален исторически музей
Българска академия на науките

Академик Васил Тодоров Гюзелев е виден български историк, изследовател на българското средновековие.

Биография

Гюзелев е роден на 19 октомври 1936 г. в село Раковски, днес квартал на Димитровград. През 1954-1959 г. следва история и археология във Философско-историческия факултет на Софийския държавен университет и се дипломира със защита на дипломна работа „Езически религиозни вярвания и погребални обичаи на югоизточните славяни“ с научен ръководител проф. Атанас Милчев. За кратко е уредник в Историческия музей в Димитровград. През 1961-1972 г. е асистент по средновековна българска история във Философско-историческия факултет на Софийския университет. Защитава докторат (дисертация за кандидат на историческите науки) на тема „Институциите кавхан и ичиргу боила. Принос към военно-административната уредба на Първата българска държава (VII-XI в.)“ (1971).

От 1972 до 1980 г. е секретен сътрудник на Държавна сигурност.[1]

През 1972-1982 г. е доцент по средновековна българска история в Историческия факултет на Софийския университет. Хабилитационен труд: „Княз Борис Първи. България през втората половина на IX век.“ Ръководител е на Катедра по история на България в Историческия факултет на Софийския университет (1974-1984) и на Секция „Средновековна история на България“ в Институт по история при Българска академия на науките (1977-1983). Директор на Националния исторически музей (1975-1977). Професор по средновековна българска история в Историческия факултет на Софийския университет (1982-2003). През периода 1984-2000 г. е директор на Българския изследователски институт във Виена (Дом „Лудвиг Витгенщайн“).

Член-кореспондент (1995), а от 2003 г. - редовен член (академик) на Българска академия на науките.

Специализирал е във Виена, Будапеща, Генуа, Вашингтон.

Гост-професор и лектор в Московския държавен университет, Кьолнския университет, Лайпцигския университет, Великотърновския университет.

Носител на международна „Хердерова награда“ (2003).

Автор на повече от 50 книги и над 240 студии и статии.

Библиография

  • Славяни и прабългари в нашата история. София, Народна просвета, 1966. с. 94.
  • Княз Борис Първи. България през втората половина на IX в. София, БАН, 1969. с. 530.
  • История, изкуство и култура на Средновековна България. София, Народна просвета, 1981. с. 265.
  • Средновековна България в светлината на нови извори. София, Народна просвета, 1981. с. 260.
  • Училища, скриптории, библиотеки в България XIII-XIV. София, Народна просвета, 1985. с. 264.
  • Очерци върху историята на българския североизток и Черноморието : Края на XII — началото на XV в. София, Борина, 1995. ISBN 954-500-048-1. с. 144.
  • Столиците на България - средновековните и днешната. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2000. с. 67.
  • Апология на Средновековието. София, Брифон, 2004. с. 174.
  • Сметководна делова писменост от българското и европейското Средновековие. София, Фондация „Българско историческо наследство“, 2013. с. 318.

За него

  • Тангра. Сборник в чест на 70-годишнината на акад. Васил Гюзелев. София, 2006.
  • Библиография на научните трудове на преподавателите на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1995-2005). Съст. Й. Спасова и П. Тепавичарова. София, 2006, с. 48-54.
  • Тепавичарова, П., Николов, Г. Биобиблиография на Васил Гюзелев. София, 1996.

Бележки

  1. Решение №230 от 16.06.2011 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.

Външни препратки

Профили
Статии, предговори
Интервюта
За него