Венелин Ганев: Разлика между версии
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност |
Редакция без резюме |
||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Венелин Ганев е роден на [[16 февруари]] (4 февруари стар стил) [[1880]] година в [[Русе]].<ref name="ташев">{{ташев|104-105}}</ref> Учи в [[Лайпциг]] и [[Женева]], където негов състудент е [[Симеон Радев]], завършва [[философия]], [[право]] и [[музика]].<ref name="ташев"/> След завръщането си в България през 1908 г. е избран за доцент в Катедрата по енциклопедия и философия на правото в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]], като преподава [[Теория на правото|обща теория на правото]] ([[1908]]-[[1918]]) и търговско право (1918-[[1947]]), а в определени периоди още гражданско съдопроизводство, [[международно право]] и [[конституционно право]]<ref>В. Ганев, Обща теория на правото, фототипно издание, С., 1990 г., стр. XII.</ref>. <ref> {{Citation |last=|first= |author-link= |year= 1929 |editor-last=|editor-first= |contribution= |title=Алманах на Софийския университет 1888-1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам |volume= |edition= |publisher= Университетска библиотека № 91 |publication-date= |publication-place= София |pages= стр. 406-407}}</ref> |
Венелин Ганев е роден на [[16 февруари]] (4 февруари стар стил) [[1880]] година в [[Русе]].<ref name="ташев">{{ташев|104-105}}</ref> Учи в [[Лайпциг]] и [[Женева]], където негов състудент е [[Симеон Радев]], завършва [[философия]], [[право]] и [[музика]].<ref name="ташев"/> В Женева в 1900 - 1901 година двамата редактират революционния вестник на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховният македоно-одрински комитет]] [[Ефор (1900 - 1901)|„Ефор“.]] След завръщането си в България през 1908 г. е избран за доцент в Катедрата по енциклопедия и философия на правото в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]], като преподава [[Теория на правото|обща теория на правото]] ([[1908]]-[[1918]]) и търговско право (1918-[[1947]]), а в определени периоди още гражданско съдопроизводство, [[международно право]] и [[конституционно право]]<ref>В. Ганев, Обща теория на правото, фототипно издание, С., 1990 г., стр. XII.</ref>. <ref> {{Citation |last=|first= |author-link= |year= 1929 |editor-last=|editor-first= |contribution= |title=Алманах на Софийския университет 1888-1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам |volume= |edition= |publisher= Университетска библиотека № 91 |publication-date= |publication-place= София |pages= стр. 406-407}}</ref> |
||
През 1908 година Венелин Ганев се включва в [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]]. През 1919 година е [[министър на правосъдието]] във [[Правителство на България (39)|второто правителство]] на [[Теодор Теодоров]] и участва в българската делегация за мирните преговори в [[Париж]], довели до сключването на [[Ньойски договор|Ньойския договор]].<ref>{{Citation |last=Ганев |first= Венелин |author-link= |year= 2005 |editor-last=|editor-first= |title = Дневник (1919 година) Ньойският мирен договор |volume= |edition= |publisher= Синева |publication-date= |publication-place= София |pages= |url= |accessdate= }}</ref> След това е посланик на България в Париж (1920-1922).<ref name="ташев"/> |
През 1908 година Венелин Ганев се включва в [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]]. През 1919 година е [[министър на правосъдието]] във [[Правителство на България (39)|второто правителство]] на [[Теодор Теодоров]] и участва в българската делегация за мирните преговори в [[Париж]], довели до сключването на [[Ньойски договор|Ньойския договор]].<ref>{{Citation |last=Ганев |first= Венелин |author-link= |year= 2005 |editor-last=|editor-first= |title = Дневник (1919 година) Ньойският мирен договор |volume= |edition= |publisher= Синева |publication-date= |publication-place= София |pages= |url= |accessdate= }}</ref> След това е посланик на България в Париж (1920-1922).<ref name="ташев"/> |
||
| Ред 69: | Ред 69: | ||
[[Категория:Академици на БАН]] |
[[Категория:Академици на БАН]] |
||
[[Категория:Регенти на България]] |
[[Категория:Регенти на България]] |
||
[[Категория:Дейци на ВМОК]] |
|||
[[Категория:Починали в София]] |
[[Категория:Починали в София]] |
||
[[Категория:Демократически сговор]] |
[[Категория:Демократически сговор]] |
||
Версия от 18:36, 25 май 2015
| Венелин Ганев | |
| български юрист и политик | |
.jpg) проф. Венелин Ганев (преди 1927 г.) Източник: ДА "Архиви" | |
| Роден | Венелин Йорданов Ганев
16 февруари 1880 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Женевски университет Лайпцигски университет |
| Политика | |
| Депутат | |
| XXI ОНС [1] | |
| Венелин Ганев в Общомедия | |
Венелин Йорданов Ганев е български юрист, дипломат, политик и академик. Той е водещ авторитет в областта на търговското право и общата теория на правото, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 е един от регентите на малолетния цар Симеон II.
Биография
Венелин Ганев е роден на 16 февруари (4 февруари стар стил) 1880 година в Русе.[2] Учи в Лайпциг и Женева, където негов състудент е Симеон Радев, завършва философия, право и музика.[2] В Женева в 1900 - 1901 година двамата редактират революционния вестник на Върховният македоно-одрински комитет „Ефор“. След завръщането си в България през 1908 г. е избран за доцент в Катедрата по енциклопедия и философия на правото в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, като преподава обща теория на правото (1908-1918) и търговско право (1918-1947), а в определени периоди още гражданско съдопроизводство, международно право и конституционно право[3]. [4]
През 1908 година Венелин Ганев се включва в Радикалдемократическата партия. През 1919 година е министър на правосъдието във второто правителство на Теодор Теодоров и участва в българската делегация за мирните преговори в Париж, довели до сключването на Ньойския договор.[5] След това е посланик на България в Париж (1920-1922).[2]
През 1923 година, заедно с голяма част от Радикалдемократическата партия, Венелин Ганев се включва в новообразувания Демократически сговор, но през 1925 година го напуска и се обявява срещу политиката на правителството. По-късно основава Лига за защита на правата на човека. По време на Втората световна война се включва като независим участник в Отечествения фронт и влиза в неговото ръководство. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година, заедно с Тодор Павлов и Цвятко Бобошевски, става регент на цар Симеон II, какъвто остава до премахването на монархията на 18 септември 1946.[2]
Още през 1945 година Венелин Ганев се противопоставя на нарастващото влияние на Българската комунистическа партия и се присъединява към опозицията. През 1947 година той е интерниран в Дряново, а през 1948 година е изключен от Българската академия на науките.[2]
Венелин Ганев умира на 25 март 1966 година в София.[2]
Библиография
- „Шопен“ (1919)
- „Историческото развитие на търговското право“ (1921)
- „Курс по обща теория на правото. Увод. Методология на правото“ (1921-1932, 1946)
- „Курс по търговско право“ (1923)
- „Курс по обща теория на правото. Правно явление“ (1925)
- „Систематически курс по несъстоятелността, т. I“ (1926)
- „Учебник по обща теория на правото“ (1932-1938 - в два тома, 1944 - второ, допълнено издание)
- „Стопанска действителност. Опит за една социологическа синтеза“ (1945)
- „Демокрация“ (1946)
- „Закон соудный людьмъ. Правно-исторически и правно-аналитични проучвания“ (1959)
Бележки
- ↑ Списък на депутати на Радикалдемократическата партия
- ↑ а б в г д е Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 104-105.
- ↑ В. Ганев, Обща теория на правото, фототипно издание, С., 1990 г., стр. XII.
- ↑ Алманах на Софийския университет 1888-1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. София: Университетска библиотека № 91, 1929, pp. стр. 406-407
- ↑ Ганев, Венелин (2005). Дневник (1919 година) Ньойският мирен договор. София: Синева
| |||||||||||||||