Стоян Заимов: Разлика между версии
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност |
+ Нормативен контрол, допълнения в шаблона |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
| област = [[Библиотечно дело]] |
| област = [[Библиотечно дело]] |
||
| школа = |
| школа = |
||
| образование = |
| образование = Педагогически институт в [[Москва]] |
||
| учил-при = |
| учил-при = |
||
| работил-в = |
| работил-в = [[Народна библиотека]] в [[София]] (1903-1908) |
||
| студенти = |
| студенти = |
||
| публикации = |
| публикации = Миналото (1884-1888) |
||
| известен-с = |
| известен-с = |
||
| пост = |
| пост = |
||
Ред 35: | Ред 35: | ||
Участва в основаването на [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]], който подготвя [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876)]]. Определен е за главен апостол на Трети ([[Враца|Врачански]]) революционен окръг. В началото на 1876 г. се прехвърля в [[България]], но след избухването на въстанието е заловен и получава смъртна присъда. Заменена е с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (дн. Акра или Ако, [[Израел]]). Освободен по общата амнистия след [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] ([[3 март]] 1878 г.) и се завръща в [[България]]. |
Участва в основаването на [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския революционен комитет]], който подготвя [[Априлско въстание|Априлското въстание (1876)]]. Определен е за главен апостол на Трети ([[Враца|Врачански]]) революционен окръг. В началото на 1876 г. се прехвърля в [[България]], но след избухването на въстанието е заловен и получава смъртна присъда. Заменена е с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (дн. Акра или Ако, [[Израел]]). Освободен по общата амнистия след [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] ([[3 март]] 1878 г.) и се завръща в [[България]]. |
||
[[Картинка:Stoyan_Zaimov2.jpg|мини|250п|дясно|Стоян Заимов в Москва, 1881 г.]] |
[[Картинка:Stoyan_Zaimov2.jpg|мини|250п|дясно|Стоян Заимов в Москва, 1881 г.]] |
||
Завършва Педагогическия институт в [[Москва]] (1882). Отново учител в различни градове на България-[[Шумен]] (1882-1884), [[Варна]] (1884-1885), [[Кюстендил]] (1888-1895) и [[София]] (1898-1901)). През 1895 г. става за три години член на постоянния учебен комитет към [[Министерство на народното просвещение|Министерството на народното просвещение]]. Съставя учебници и методически ръководства. Основава сп. „Училищен преглед" (1896-1949). Директор на [[Народна библиотека|Народната библиотека]] в [[София]] (1903-1908). |
Завършва Педагогическия институт в [[Москва]] (1882). Отново учител в различни градове на България - [[Шумен]] (1882-1884), [[Варна]] (1884-1885), [[Кюстендил]] (1888-1895) и [[София]] (1898-1901)). През 1895 г. става за три години член на постоянния учебен комитет към [[Министерство на народното просвещение|Министерството на народното просвещение]]. Съставя учебници и методически ръководства. Основава сп. „Училищен преглед" (1896-1949). Директор на [[Народна библиотека|Народната библиотека]] в [[София]] (1903-1908). |
||
Наред със [[Захари Стоянов]] полага основата на българската модерна мемоарна традиция. |
Наред със [[Захари Стоянов]] полага основата на българската модерна мемоарна традиция. |
||
Ред 43: | Ред 43: | ||
Родство. Баща е на генерал-полковник [[Владимир Заимов]]. |
Родство. Баща е на генерал-полковник [[Владимир Заимов]]. |
||
==Библиография== |
== Библиография == |
||
* Миналото. Белетристични и исторически очерци из областта на българските движения от 1870-1877 година, т.1-4 в 4 (1884-1888) |
* Миналото. Белетристични и исторически очерци из областта на българските движения от 1870-1877 година, т.1-4 в 4 (1884-1888) |
||
* Васил Левски Дяконът. Кратка биография, написана по повод откриване на паметника. Второ издание (1895, 1897) [http://ia700305.us.archive.org/16/items/vasillevskidiak01zaimgoog/vasillevskidiak01zaimgoog.pdf PDF] [http://ia700307.us.archive.org/17/items/vasillevskidiak00zaimgoog/vasillevskidiak00zaimgoog.pdf PDF] |
* Васил Левски Дяконът. Кратка биография, написана по повод откриване на паметника. Второ издание (1895, 1897) [http://ia700305.us.archive.org/16/items/vasillevskidiak01zaimgoog/vasillevskidiak01zaimgoog.pdf PDF] [http://ia700307.us.archive.org/17/items/vasillevskidiak00zaimgoog/vasillevskidiak00zaimgoog.pdf PDF] |
||
Ред 50: | Ред 50: | ||
* Светите места на признателна България, ч. 1 и 2 (1912) |
* Светите места на признателна България, ч. 1 и 2 (1912) |
||
==Литература== |
== Литература == |
||
* [[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я, София, 1988 г., изд.БАН |
* [[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я, София, 1988 г., изд. БАН, с.230-231. |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://www.mfa.government.bg/history_of_Bulgaria/132.html. www.mfa.government.bg/history_of_Bulgaria/132.html.] |
* [http://www.mfa.government.bg/history_of_Bulgaria/132.html. www.mfa.government.bg/history_of_Bulgaria/132.html.] |
||
* [http:// |
* [http://primo.nalis.bg/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&vl%2828101403UI1%29=all_items&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1432898372746&srt=rank&vl%2812610808UI0%29=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&tb=t&indx=1&vl%28freeText0%29=%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD+%D0%97%D0%B0%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%B2&fn=search&vid=NALIS_VIEW От и за Стоян Заимов в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България] |
||
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=119504626|LCCN=n85238152|VIAF=64818997|ISNI=0000 0000 2546 470X}} |
|||
{{СОРТКАТ:Заимов, Стоян}} |
{{СОРТКАТ:Заимов, Стоян}} |
||
[[Категория:Български писатели]] |
[[Категория:Български писатели]] |
||
[[Категория:Български учители]] |
[[Категория:Български учители]] |
||
⚫ | |||
[[Категория:Дейци на ВРО]] |
[[Категория:Дейци на ВРО]] |
||
[[Категория:Дейци на Гюргевски революционен комитет]] |
[[Категория:Дейци на Гюргевски революционен комитет]] |
||
[[Категория:Участници в Априлското въстание]] |
[[Категория:Участници в Априлското въстание]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Дейци на ТЦБК]] |
||
[[Категория:Библиотекари]] |
[[Категория:Библиотекари]] |
||
[[Категория:Мемоаристи]] |
[[Категория:Мемоаристи]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Чирпанлии]] |
||
⚫ |
Версия от 11:24, 29 май 2015
Стоян Заимов | |
български националреволюционер и възрожденец | |
Роден | |
---|---|
Починал | 9 септември 1932 г.
|
Научна дейност | |
Област | Библиотечно дело |
Работил в | Народна библиотека в София (1903-1908) |
Публикации | Миналото (1884-1888) |
Стоян Заимов в Общомедия |
Стоян Стоянов Заимов е български националреволюционер, апостол на Априлското въстание, просветен деец, общественик и писател.
Биография
Стоян Заимов е роден в село Рупките община Чирпан, Област Стара Загора. Учи в класното училище в град Стара Загора (1867-1869), където се запознава с Васил Левски. Става член на Тайния централен български комитет (ТЦБК). През следващите две години завършва педагогически курс в град Пловдив и е учител в българското мъжко училище в град Хасково.
Между 1871 и 1873 г. участва в основаването на Хасковския частен революционен комитет и е един от най-дейните му членове. Помага на Атанас Узунов при подготовката на покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо. Заловен е и осъден на заточение в Диарбекир, Мала Азия. Още на следващата година успява да избяга от там и се установява в Румъния.
Запознава се с Любен Каравелов, Христо Ботев и други видни представители на българската емиграция и се включва активно в нейната дейност. През 1875 г. ръководството на Българския революционен централен комитет му възлага да осъществи плана за подпалване на Цариград, за да бъде улеснено замисленото Старозагорско въстание (1875). Пръв помощник му е Георги Бенковски. Акцията не е осъществена и се завръща в Букурещ.
Участва в основаването на Гюргевския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание (1876). Определен е за главен апостол на Трети (Врачански) революционен окръг. В началото на 1876 г. се прехвърля в България, но след избухването на въстанието е заловен и получава смъртна присъда. Заменена е с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (дн. Акра или Ако, Израел). Освободен по общата амнистия след Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.) и се завръща в България.
Завършва Педагогическия институт в Москва (1882). Отново учител в различни градове на България - Шумен (1882-1884), Варна (1884-1885), Кюстендил (1888-1895) и София (1898-1901)). През 1895 г. става за три години член на постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение. Съставя учебници и методически ръководства. Основава сп. „Училищен преглед" (1896-1949). Директор на Народната библиотека в София (1903-1908).
Наред със Захари Стоянов полага основата на българската модерна мемоарна традиция.
Умира в град Плевен в 1932 година.
Родство. Баща е на генерал-полковник Владимир Заимов.
Библиография
- Миналото. Белетристични и исторически очерци из областта на българските движения от 1870-1877 година, т.1-4 в 4 (1884-1888)
- Васил Левски Дяконът. Кратка биография, написана по повод откриване на паметника. Второ издание (1895, 1897) PDF PDF
- Миналото. Етюди върху записките на Захари Стоянов (1895)
- Миналото. Очерки и спомени из деятелността на българските тайни революционни комитети от 1869-1877 г. Кн. I-III (1898-1899), второ, преработено и допълнено издание PDF
- Светите места на признателна България, ч. 1 и 2 (1912)
Литература
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН, с.230-231.
Външни препратки
- www.mfa.government.bg/history_of_Bulgaria/132.html.
- От и за Стоян Заимов в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България
|