Кокалянски манастир: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) м форматиране: 2x интервали, дв. интервал, заглавие-стил (ползвайки Advisor.js) самопрепратка |
Редакция без резюме |
||
Ред 35: | Ред 35: | ||
Манастирът е изграден през [[11 век]], по време на управлението на цар [[Самуил]]. Според легендите при един лов в [[Плана (планина)|Плана]], Самуил убил една сърна, която преди да издъхне проронила едри сълзи. Трогнат от това царят заповядал на това място да се съгради манастир в чест на Св. Архангел Михаил. |
Манастирът е изграден през [[11 век]], по време на управлението на цар [[Самуил]]. Според легендите при един лов в [[Плана (планина)|Плана]], Самуил убил една сърна, която преди да издъхне проронила едри сълзи. Трогнат от това царят заповядал на това място да се съгради манастир в чест на Св. Архангел Михаил. |
||
В Кокалянския манастир е намерен |
В Кокалянския манастир е намерен [[Урвишки сборник|Урвишкият сборник]], съставен през XVI век. Той съдържа 50 листа, представящи сведения за поклонници, беседи и четири похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил (включително и похвалното слово от [[Климент Охридски]]). През 1579 г. Кокалянското евангелие на [[Йоан Кратовски]]. |
||
По времето на [[османско владичество|Османското владичество]] в България е бил значим книжовен център. Опожаряван е на два пъти. През 1858 г. манастирът е възстановен на мястото на стария от йеромонах Хрисант. На 16 юни 1898 г. манастира е ограбен, а отец Хрисант е убит от разбойници. Погребан е до входната врата на манастирския двор. След [[Освобождение на България|Освобождението]] в края на [[19 век]] е възстановен напълно. Старата църква е съборена и с дарения на местното население е съградена нова постройка от ломени камъни в периода 1896-1898 г. През [[1969]] година манастирът е обявен за паметник на културата. |
По времето на [[османско владичество|Османското владичество]] в България е бил значим книжовен център. Опожаряван е на два пъти. През 1858 г. манастирът е възстановен на мястото на стария от йеромонах Хрисант. На 16 юни 1898 г. манастира е ограбен, а отец Хрисант е убит от разбойници. Погребан е до входната врата на манастирския двор. След [[Освобождение на България|Освобождението]] в края на [[19 век]] е възстановен напълно. Старата църква е съборена и с дарения на местното население е съградена нова постройка от ломени камъни в периода 1896-1898 г. През [[1969]] година манастирът е обявен за паметник на културата. |
Версия от 20:00, 31 май 2015
Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил“ | |
Входа на Кокалянския манастир „Свети Архангел Михаил“ | |
Вид | Православен манастир |
---|---|
Местоположение | Кокаляне, България |
Тип на сградата | Манастир Паметник на културата |
Изграждане | 11 - 20 век |
Състояние | Действащ, мъжки |
Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил“ в Общомедия |
Кокалянският манастир „Свети Архангел Михаил“ е български манастир.
Местоположение
Разположен е в Плана планина, на около 4 километра югоизточно от село Кокаляне и около 6 километра североизточно от село Железница, в подножието на връх Манастирище (1338 м.н.в).
История
Манастирът е изграден през 11 век, по време на управлението на цар Самуил. Според легендите при един лов в Плана, Самуил убил една сърна, която преди да издъхне проронила едри сълзи. Трогнат от това царят заповядал на това място да се съгради манастир в чест на Св. Архангел Михаил.
В Кокалянския манастир е намерен Урвишкият сборник, съставен през XVI век. Той съдържа 50 листа, представящи сведения за поклонници, беседи и четири похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил (включително и похвалното слово от Климент Охридски). През 1579 г. Кокалянското евангелие на Йоан Кратовски.
По времето на Османското владичество в България е бил значим книжовен център. Опожаряван е на два пъти. През 1858 г. манастирът е възстановен на мястото на стария от йеромонах Хрисант. На 16 юни 1898 г. манастира е ограбен, а отец Хрисант е убит от разбойници. Погребан е до входната врата на манастирския двор. След Освобождението в края на 19 век е възстановен напълно. Старата църква е съборена и с дарения на местното население е съградена нова постройка от ломени камъни в периода 1896-1898 г. През 1969 година манастирът е обявен за паметник на културата.
Архитектура
Манастирският комплекс се състои от храм „Св. Архангел Михаил“, две двуетажни манастирски сгради, магерница, камбанария и стопански постройки. Иконите са дарение от жители на Железница, а църквата е изписана от Никола Образописов и учениците му от Самоковската художествена школа през 1896 г.
Кокалянският манастир „Св. Архангел Михаил“ e част от Софийската Света гора" и заедно със Средновековната крепост Урвич, Панчаревския манастир "Св. Никола - Летни" и Крепостната черква-манастир "Св. Илия", образуват Урвичкия крепостен комплекс.
В момента манастирът е в ремонт и е отворен за посещение в събота и неделя от 7:00 до 16:00 ч.
Източници
- Динева, Валентина. Софийската Мала Света гора. София, Медиатама, 2007. ISBN 978-954-91805-2-7. с. 203-209.
- Мартинов, Георги. Софийската Мала Света гора: Стари църкви, манастири, параклиси и оброчища в София и околностите. 2011. с. 25-26.
- Петрова, Марияна. Повече от 100 забележителни манастира в България. София, Издателство „Фют“. ISBN 978-954-625-513-6. с. 121.