Църква на Англия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Англиканска църква, ползвайки HotCat
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[Image:Logo of the Church of England.svg|220px|right|The Church of England badge is copyright © The Archbishops' Council, 2000.]]
{{друго значение|институцията|християнското течение|Англиканство}}
{{друго значение|институцията|християнското течение|Англиканство}}
[[Файл:Logo of the Church of England.svg|220п|right|The Church of England badge is copyright © The Archbishops' Council, 2000]]
'''Църквата на Англия''' е официалната [[християнство|християнска]] [[Църква (институция)|църква]] в [[Англия]] и родоначалник на световното [[Англиканско съобщество|Англиканското съобщество]] <ref>{{cite web |url=http://www.cofe.anglican.org/about/history/ |title=The History of the Church of England |publisher=The Archbishops' Council of the Church of England |accessdate=24 May 2006}}</ref>. Църквата се счита за част от традицията на западното християнство и счита за начало на своето съществуване пътуването на Августин Кентърбърийски до Англия през 597 от н.е. Той е бенедектински монах, изпратен от папата с мисия да въведе християнството в Англия. Основаната от него църква става част от [[Римокатолическа църква|римската католическа църква]] и признава върховенството на [[папа]]та.


'''Църквата на Англия''' ({{lang-en|Church of England}}) е официалната [[християнство|християнска]] [[Църква (институция)|църква]] в [[Англия]] и родоначалник на световното [[Англиканско съобщество]]<ref>{{cite web |url=http://www.cofe.anglican.org/about/history/ |title=The History of the Church of England |publisher=The Archbishops' Council of the Church of England |accessdate=24 May 2006}}</ref>.
По-късно, по време на царуването на [[Хенри VIII]] Църквата на Англия се отделя от Римокатолическата през 1534 г. и с акт на парламента се превръща в самостоятелна (т.нар. ''Act of Supremacy''), с което се поставя началото на [[Реформация]]та в Англия. По време на царуването на [[Мери I|кралица Мери]], църквата възвръща подчинението си на Рим през 1555. С възкачването на престола на кралица [[Елизабет I]] обаче зависимостта от папата е отново отхвърлена с приемането на т.нар. ''Act of Supremacy 1558''. Католици и протестанти се борят за надмощие в определянето на официалната църковна доктрина и ритуали до Елизабетинското религиозно споразумение от 1558 г., според което църквата на Англия е както католическа, така и реформирана:<ref>http://www.cofe.anglican.org/faith/anglican/</ref>
* '''Католическа''' в смисъл, че е част от универсалната църква на [[Исус Христос]], която се явява продължение на ранната християнска [[апостол]]ическа и средновековна църква. Това се изразява в спазване на учението на ранните [[Отци на Църквата]], формализирано в Апостолското, [[Никео-Цариградски символ на вярата|Никео-Цариградското]] и Афанасиевското [[Верую (Символ на вярата)|верую]].<ref name="cofe.anglican.org">http://www.cofe.anglican.org/about/churchlawlegis/canons/church.pdf</ref>


Счита се за част от традицията на западното християнство и за начало на своето съществуване счита пътуването на Августин Кентърбърийски до Англия през 597 от н.е. Той е бенедектински монах, изпратен от папата с мисия да въведе християнството в Англия. Основаната от него църква става част от [[Римокатолическа църква|римската католическа църква]] и признава върховенството на [[папа]]та.
* '''Реформирана''' е в смисъл, че е оформена от доктриналните и институционални принципи на [[Реформация|Протестантската Реформация]] от [[16 век]]. [[Протестантство|Протестантският]] характер на Църквата на Англия се открива в Тридесет и двата члена на "Веруюто" на англиканство|англиканското вероизповедание, приети официално като част от религиозното споразумение на Елизабет. Ритуалите и и литургията на Църквата на Англия се основават на традицията от преди Реформацията, като това се вижда в Общия молитвeник от 1552 ({{lang-en|The Book of Common Prayer}}), но претърпяват влиянието и на литургическите и доктринални принципи на Реформацията<ref name="cofe.anglican.org"/>.


По-късно, по време на царуването на [[Хенри VIII]], Църквата на Англия се отделя от Римокатолическата през 1534 г. и с акт на парламента се превръща в самостоятелна (т.нар. ''Act of Supremacy''), с което се поставя началото на [[Реформация]]та в Англия. По време на царуването на [[Мери I|кралица Мери]], църквата възвръща подчинението си на Рим през 1555 г. С възкачването на престола на кралица [[Елизабет I]] обаче зависимостта от папата е отново отхвърлена с приемането на т.нар. ''Act of Supremacy 1558''. Католици и протестанти се борят за надмощие в определянето на официалната църковна доктрина и ритуали до Елизабетинското религиозно споразумение от 1558 г., според което църквата на Англия е както католическа, така и реформирана<ref>http://www.cofe.anglican.org/faith/anglican/</ref>.
През 17 век начело на църквата на Англия се оказват привърженици на [[пуританство]]то и [[презвитерианство]]то, но с Реставрацията на кралската власт през 1660 г. този период приключва. В съвременната Църква на Англия съществуват различни доктринални течения, които най-общо се разделят на англо-католически и евангелистки, отразявайки историческото разделение. От 1994 година насам се ръкополагат жени за свещеници.

* '''Католическа''' е в смисъл, че е част от универсалната църква на [[Исус Христос]], която се явява продължение на ранната християнска [[апостол]]ическа и средновековна църква. Това се изразява в спазване на учението на ранните [[Отци на Църквата]], формализирано в Апостолското, [[Никео-Цариградски символ на вярата|Никео-Цариградското]] и Афанасиевското [[Верую (Символ на вярата)|верую]]<ref name="cofe.anglican.org">http://www.cofe.anglican.org/about/churchlawlegis/canons/church.pdf</ref>.

* '''Реформирана''' е в смисъл, че е оформена от доктриналните и институционални принципи на Протестантската реформация от [[16 век]]. [[Протестантство|Протестантският]] характер на Църквата на Англия се открива в Тридесет и двата члена на "Веруюто" на [[англиканство|англиканското]] вероизповедание, приети официално като част от религиозното споразумение на Елизабет. Ритуалите и литургията на Църквата на Англия се основават на традицията отпреди Реформацията, като това се вижда в Общия молитвeник (''The Book of Common Prayer'') от 1552 г., но претърпяват влиянието и на литургическите и доктринални принципи на Реформацията<ref name="cofe.anglican.org"/>.

През 17 век начело на църквата на Англия се оказват привърженици на [[пуританство]]то и [[презвитерианство]]то, но с Реставрацията на кралската власт през 1660 г. този период приключва. В съвременната Църква на Англия съществуват различни доктринални течения, които най-общо се разделят на англо-католически и евангелистки, отразявайки историческото разделение. От 1994 година насам се ръкополагат също и жени за свещеници.


От времето на Реформацията [[литургия]]та е на [[английски език]]. Общият молитвeник е създаден от [[Томас Кранмър]] въз основа на оригинални произведения и преводи от латински. Църквата приема също така пеенето на химни и псалми от конгрегацията.
От времето на Реформацията [[литургия]]та е на [[английски език]]. Общият молитвeник е създаден от [[Томас Кранмър]] въз основа на оригинални произведения и преводи от латински. Църквата приема също така пеенето на химни и псалми от конгрегацията.


Структурата на управление на църквата се основава на традиционните енории, които са обединени в диоцези, начело с [[епископ]]. [[Архиепископ на Кентърбъри|Архиепископът на Кентърбъри]] е главният [[архиепископ]] и главен ръководител на Църквата на Англия и символичен глава на световната [[Англиканската съобщност]]. Главният синод {{lang-en|General Synod of the Church of England}} е законодателно тяло за църквата и е съставен от епископи, духовници и миряни. [[Парламент на Обединеното кралство|Парламентът]] има право да одобрява всички негови решения.
Структурата на управление на църквата се основава на традиционните енории, които са обединени в диоцези, начело с [[епископ]]. [[Архиепископ на Кентърбъри|Архиепископът на Кентърбъри]] е главният [[архиепископ]] и главен ръководител на Църквата на Англия и символичен глава на световната [[Англиканската съобщност]]. Общият синод (''General Synod of the Church of England''), съставен от епископи, духовници и миряни, е законодателно тяло за църквата. [[Парламент на Обединеното кралство|Парламентът]] има право да одобрява всички негови решения.


== Източници ==
== Източници ==
Ред 21: Ред 25:
* {{икона en}} [http://anglicanhistory.org/england/ Ресурси по история на църквата на Англия]
* {{икона en}} [http://anglicanhistory.org/england/ Ресурси по история на църквата на Англия]
* {{икона en}} The History Files: [http://www.historyfiles.co.uk/MainChurchesIndex.htm Църкви на Британските острови]
* {{икона en}} The History Files: [http://www.historyfiles.co.uk/MainChurchesIndex.htm Църкви на Британските острови]

{{превод от|en|Church of England|507576050}}
{{превод от|en|Church of England|507576050}}

{{Англия теми}}
{{Англия теми}}


[[Категория:Религия в Англия]]
[[Категория:Християнство в Англия]]
[[Категория:Англиканска църква]]
[[Категория:Англиканска църква]]

Версия от 06:49, 3 юни 2015

Тази статия е за институцията. За християнското течение вижте Англиканство.

The Church of England badge is copyright © The Archbishops' Council, 2000
The Church of England badge is copyright © The Archbishops' Council, 2000

Църквата на Англия (Шаблон:Lang-en) е официалната християнска църква в Англия и родоначалник на световното Англиканско съобщество[1].

Счита се за част от традицията на западното християнство и за начало на своето съществуване счита пътуването на Августин Кентърбърийски до Англия през 597 от н.е. Той е бенедектински монах, изпратен от папата с мисия да въведе християнството в Англия. Основаната от него църква става част от римската католическа църква и признава върховенството на папата.

По-късно, по време на царуването на Хенри VIII, Църквата на Англия се отделя от Римокатолическата през 1534 г. и с акт на парламента се превръща в самостоятелна (т.нар. Act of Supremacy), с което се поставя началото на Реформацията в Англия. По време на царуването на кралица Мери, църквата възвръща подчинението си на Рим през 1555 г. С възкачването на престола на кралица Елизабет I обаче зависимостта от папата е отново отхвърлена с приемането на т.нар. Act of Supremacy 1558. Католици и протестанти се борят за надмощие в определянето на официалната църковна доктрина и ритуали до Елизабетинското религиозно споразумение от 1558 г., според което църквата на Англия е както католическа, така и реформирана[2].

  • Реформирана е в смисъл, че е оформена от доктриналните и институционални принципи на Протестантската реформация от 16 век. Протестантският характер на Църквата на Англия се открива в Тридесет и двата члена на "Веруюто" на англиканското вероизповедание, приети официално като част от религиозното споразумение на Елизабет. Ритуалите и литургията на Църквата на Англия се основават на традицията отпреди Реформацията, като това се вижда в Общия молитвeник (The Book of Common Prayer) от 1552 г., но претърпяват влиянието и на литургическите и доктринални принципи на Реформацията[3].

През 17 век начело на църквата на Англия се оказват привърженици на пуританството и презвитерианството, но с Реставрацията на кралската власт през 1660 г. този период приключва. В съвременната Църква на Англия съществуват различни доктринални течения, които най-общо се разделят на англо-католически и евангелистки, отразявайки историческото разделение. От 1994 година насам се ръкополагат също и жени за свещеници.

От времето на Реформацията литургията е на английски език. Общият молитвeник е създаден от Томас Кранмър въз основа на оригинални произведения и преводи от латински. Църквата приема също така пеенето на химни и псалми от конгрегацията.

Структурата на управление на църквата се основава на традиционните енории, които са обединени в диоцези, начело с епископ. Архиепископът на Кентърбъри е главният архиепископ и главен ръководител на Църквата на Англия и символичен глава на световната Англиканската съобщност. Общият синод (General Synod of the Church of England), съставен от епископи, духовници и миряни, е законодателно тяло за църквата. Парламентът има право да одобрява всички негови решения.

Източници

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Church of England в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​