Национален антропологичен музей: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
Експозицията в музея е подредена в хронологически ред – [[Праистория]], [[Античност]], [[Средновековие]] и [[Възраждане]]. Няколко възстановки на лица представят еволюцията на човешките черти и постепенната им [[грацилизация]] (еволюционен процес, при който лицевите кости постепенно се променят, а чертите на лицето стават по-фини). Пресъздаден е и образът на жреца, положен в гроб № 43 във [[Варненски некропол|Варненския некропол]] (където е открито най-старото обработвано злато в Европа). Интересен експонат е и образът на тракийската принцеса, положена в гробницата, открита в [[Могиланска могила|Могиланската могила]] в центъра на гр. [[Враца]]. |
Експозицията в музея е подредена в хронологически ред – [[Праистория]], [[Античност]], [[Средновековие]] и [[Възраждане]]. Няколко възстановки на лица представят еволюцията на човешките черти и постепенната им [[грацилизация]] (еволюционен процес, при който лицевите кости постепенно се променят, а чертите на лицето стават по-фини). Пресъздаден е и образът на жреца, положен в гроб № 43 във [[Варненски некропол|Варненския некропол]] (където е открито най-старото обработвано злато в Европа). Интересен експонат е и образът на тракийската принцеса, положена в гробницата, открита в [[Могиланска могила|Могиланската могила]] в центъра на гр. [[Враца]]. |
||
Други интересни експонати в музея са възстановените образи на българските царе [[Калоян]] (1168 – 1207 г.), [[Самуил]] (неизв. – 1014 г.), както и на чъргубилят [[Мостич]]. В музея могат да се видят още образите на [[Захари Стоянов |
Други интересни експонати в музея са възстановените образи на българските царе [[Калоян]] (1168 – 1207 г.), [[Самуил]] (неизв. – 1014 г.), както и на чъргубилят [[Мостич]]. В музея могат да се видят още образите на [[Захари Стоянов]], [[Георги Раковски]], както и на други видни борци за освобождението на България от османско владичество. |
||
В музея има също и няколко реконструкции на гробове, заедно с разположените в тях тела – полагане тип „хокер” (в ембрионална поза) и християнски тип (със скръстени върху гърдите ръце).<ref>[http://bulgariatravel.org/bg/object/170/Antropologichen_muzej_BAN Национален антропологичен музей - град София]</ref> |
В музея има също и няколко реконструкции на гробове, заедно с разположените в тях тела – полагане тип „хокер” (в ембрионална поза) и християнски тип (със скръстени върху гърдите ръце).<ref>[http://bulgariatravel.org/bg/object/170/Antropologichen_muzej_BAN Национален антропологичен музей - град София]</ref> |
||
Версия от 07:24, 10 юни 2015
| Национален антропологичен музей | |
 | |
| Местоположение | София |
|---|---|
| Тематика | Антропология |
| Основан | 21 март 2007 г. |
| Работно време | |
| Лятно работно време | 09:00 до 17:00 ч. (почивни дни: събота и неделя) |
| Зимно работно време | 09:00 до 17:00 ч. |
| Допълнителна информация | |
| Адрес | град София бул. „Цариградско шосе” № 73 |
| Телефон | +359 2 871 8375 |
| Сайт | http://www.iempam.bas.bg/ |
 | |
| Национален антропологичен музей в Общомедия | |
Националният антропологичен музей е създаден на 21 март 2007 г. като част от системата от музеи към Българската академия на науките и е под патронажа на Института по експериментална морфология, патология и антропология към БАН. Намира се в гр. София, на бул. „Цариградско шосе” № 73, в непосредствена близост до сградата на Министерството на външните работи.
В музея има много възстановени образи на хора, живели по нашите земи в различни исторически епохи. Възстановките са дело на проф. Йордан Йорданов, който е единственият антрополог в България, използващ методологията на М. М. Герасимов за възстановяване на меките тъкани по черепа на човек. Във витрина в началото на експозицията са представени отделните етапи по време на работата по подобна възстановка.
Към музея има и национална костница, където се събират всички антропологически материали, открити при археологически разкопки. Тази база данни се ползва от учени и изследователи и така се изучават хората, живели по българските земи от древността до наши дни.
Експозицията в музея е подредена в хронологически ред – Праистория, Античност, Средновековие и Възраждане. Няколко възстановки на лица представят еволюцията на човешките черти и постепенната им грацилизация (еволюционен процес, при който лицевите кости постепенно се променят, а чертите на лицето стават по-фини). Пресъздаден е и образът на жреца, положен в гроб № 43 във Варненския некропол (където е открито най-старото обработвано злато в Европа). Интересен експонат е и образът на тракийската принцеса, положена в гробницата, открита в Могиланската могила в центъра на гр. Враца.
Други интересни експонати в музея са възстановените образи на българските царе Калоян (1168 – 1207 г.), Самуил (неизв. – 1014 г.), както и на чъргубилят Мостич. В музея могат да се видят още образите на Захари Стоянов, Георги Раковски, както и на други видни борци за освобождението на България от османско владичество.
В музея има също и няколко реконструкции на гробове, заедно с разположените в тях тела – полагане тип „хокер” (в ембрионална поза) и християнски тип (със скръстени върху гърдите ръце).[1]