Органически устав на Източна Румелия: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{книга инфо |
|||
[[Картинка:Organic-Statute-Eastern-Rumelia.jpg|мини|200п|Органическият устав на Източна Румелия (в издание от 1879 година)]] |
|||
| име = Органически устав на Източна Румелия |
|||
| име в оригинал = Органический уставъ на Источна Румелия |
|||
| корица = Organic-Statute-Eastern-Rumelia.jpg |
|||
| корица-текст = корица |
|||
| други-имена = |
|||
| език = [[български език|български]], [[турски език|турски]], [[гръцки език|гръцки]] |
|||
| автор = [[Европейска комисия за Източна Румелия]] |
|||
| издадена-година = [[1879]] |
|||
| издадена-държава = [[Пловдив]], [[Източна Румелия]] |
|||
| издателство = Книжарница на Христо Г. Данов |
|||
| жанр = [[конституция]] |
|||
| вид = |
|||
| произведения = |
|||
| ISBN = |
|||
| поредица = |
|||
| предходна = |
|||
| следваща = |
|||
| бележки = |
|||
}} |
|||
'''Органическият устав''' на [[Източна Румелия]] е основният закон, който регламентира политическия и обществения живот в областта и нейната [[автономия]] в рамките на [[Османска империя|Османската империя]]. |
'''Органическият устав''' на [[Източна Румелия]] е основният закон, който регламентира политическия и обществения живот в областта и нейната [[автономия]] в рамките на [[Османска империя|Османската империя]]. |
||
| Ред 34: | Ред 53: | ||
== Опити за ревизия след Съединението == |
== Опити за ревизия след Съединението == |
||
През септември 1885 година, в резултат от [[Съединение на Източна Румелия и Княжество България|Съединението на Източна Румелия и Княжество България]], Органическият устав е фактически обезсилен. През следващите месеци в Южна България (на територията, спадаща де юре към Източна Румелия) са въведени администрацията и законите на [[Княжество България|Княжеството]]<ref>Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник] (статиите ''Органически устав на Източна Румелия'' и ''Комисарство в Южна България''). София 2008, Дигитална библиотека по архивистика и документалистика. Посетен на 04.06.2015.</ref>, но Великите сили, наложили устава, не приемат отмяната му. С [[Топханенски акт|Топханенския акт]] Княжество България и Османската империя са задължени да съставят смесена комисия, която да предложи на силите изменения в устава. Комисията се събира в София в края на юли 1886 година, за да обсъди прехвърлянето на правомощията на [[Османски султан|султана]] върху [[Княз на България|княза]] и на [[Източнорумелийски данък|финансовите задължения на Източна Румелия]] към Високата порта върху Княжеството. Преговорите са прекъснати от турска страна след [[Деветоавгустовски преврат|преврата от 9 август]], при който е свален от власт княз [[Александър Батенберг]].<ref>Проданов, Николай. Опитът за изменение на източнорумелийския органически устав през лятото на 1886 г. Във: [http://www.historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1290587726.pdf Годишник на Регионален исторически музей – Пловдив. Митове и истории в България. Научна конференция посветена на 125 годишнината от Съединението на България.] Пловдив 2010, с. 179-184. Посетен на 04.06.2015.</ref> |
През септември 1885 година, в резултат от [[Съединение на Източна Румелия и Княжество България|Съединението на Източна Румелия и Княжество България]], Органическият устав е фактически обезсилен. През следващите месеци в Южна България (на територията, спадаща де юре към Източна Румелия) са въведени администрацията и законите на [[Княжество България|Княжеството]]<ref>Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник] (статиите ''Органически устав на Източна Румелия'' и ''Комисарство в Южна България''). София 2008, Дигитална библиотека по архивистика и документалистика. Посетен на 04.06.2015.</ref>, но Великите сили, наложили устава, не приемат отмяната му. С [[Топханенски акт|Топханенския акт]] Княжество България и Османската империя са задължени да съставят смесена комисия, която да предложи на силите изменения в устава. Комисията се събира в София в края на юли 1886 година, за да обсъди прехвърлянето на правомощията на [[Османски султан|султана]] върху [[Княз на България|княза]] и на [[Източнорумелийски данък|финансовите задължения на Източна Румелия]] към Високата порта върху Княжеството. Преговорите са прекъснати от турска страна след [[Деветоавгустовски преврат|преврата от 9 август]], при който е свален от власт княз [[Александър Батенберг]].<ref>Проданов, Николай. Опитът за изменение на източнорумелийския органически устав през лятото на 1886 г. Във: [http://www.historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1290587726.pdf Годишник на Регионален исторически музей – Пловдив. Митове и истории в България. Научна конференция посветена на 125 годишнината от Съединението на България.] Пловдив 2010, с. 179-184. Посетен на 04.06.2015.</ref> |
||
== Източници == |
|||
| ⚫ | |||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
| Ред 43: | Ред 59: | ||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
* [[Органически устав на Крит]] |
* [[Органически устав на Крит]] |
||
== Бележки == |
|||
| ⚫ | |||
[[Категория:Източна Румелия]] |
[[Категория:Източна Румелия]] |
||
Версия от 06:07, 11 юни 2015
Шаблон:Книга инфо Органическият устав на Източна Румелия е основният закон, който регламентира политическия и обществения живот в областта и нейната автономия в рамките на Османската империя.
Изработване
Органическият устав е изработен от международна комисия, в която влизат представители на Великите сили и Турция. Приет е на 14 април 1879 г.[1]
Основни положения
Зависимост от Османската империя
Органическият устав повтаря и утвърждава определението на Берлинския договор за Източна Румелия като автономна провинция под пряката политическа и военна власт на османския султан. Той има правото да пази сухопътните ѝ граници и да вкарва войски в нея, в случай на бунтове и междуособици.[2] Султанът назначава главния управител и началника на източнорумелийската войска (милиция). Той утвърждава законите, приети от местния парламент, и може да го разпуска (по предложение на главния управител).[3] Като част от Османската империя областта е задължена да внася ежегодно в османския бюджет данък от 240 000 турски лири и още 5 000 лири приходи от митниците, пощите и телеграфа.[4]
Изпълнителна власт
Начело на Източна Румелия стои генерал-губернатор, назначен от османския султан със съгласието на Великите сили. Той управлява с помощта на Частен съвет (Директорат), съставен от началниците на милицията и централните дирекции.[5] Областта е поделена административно на 6 окръга (департамента), 28 околии (кантона), селски и градски общини. Окръзите са с ограничено самоуправление, представено от назначените от централната власт управители (префекти) и главните съвети, избирани в по-голямата си част от местното население. Кметовете се избират от градските съвети, но трябва да бъдат утвърдени от генерал-губернатора.[6]
Законодателна власт
Законодателният орган на Източна Румелия е Областното събрание. То се състои от 56 депутати, от които 36 избрани от населението, 10 назначени от главния управител и 10 по право. Между сесиите на Областното събрание (което заседава два месеца в годината) законодателната власт и контролът върху изпълнителната се упражняват от 10-членен Постоянен комитет, излъчен от събранието.[7]
Съдебна власт
Съгласно устава, съдиите в Източна Румелия са назначавани от главния управител и са несменяеми. Изключение правят кметовете, изпълняващи съдебни функции, околийските съдилища и съдебните състави по търговски дела. Предвижда се и изграждане на прокуратура към върховния и окръжните съдилища.[8]
Административното правосъдие е поверено на шестте административни съдилища (по едно във всеки окръг), чийто състав се попълва от гражданските съдилища и Областното събрание. Последна инстанция по оспорването на управленски актове е Върховното съдилище за административни тъжби.[9]
Официален език
Уставът изисква законите, постановленията и присъдите в областта да бъдат издавани на едновременно на български, турски и гръцки език. Официалната кореспонденция на генерал-губернатора с османското правителство трябва да бъде водена на турски език. В местната администрация следва да бъде използван езикът, говорен от мнозинството на населението в съответния окръг, околия или община.[10]
Граждански права и вероизповедание
Органическият устав на Източна Румелия гарантира равенството на всички жители на областта пред закона, свобода на словото, печата, събранията и сдруженията.[11] Освен свободно вероизповедание, той осигурява неотчуждаемост на имотите, освобождаване от данъци и други привилегии на религиозните общини, както и правото им да устройват и издържат училища под държавен надзор.[12]
Въоръжени сили
Комисарите на западноевропейските държави видоизменят източнорумелийската милиция, създадена от Временното руско управление, като я превръща в част от османската армия и я задължава да брани границите на Източна Румелия и, при специфични условия (допускане на християни в османската армия и равноправие между християнските и мюсюлманските военнослужещи), на останалите европейски владения на Османската империя. Уставът регламентира подробно командването и структурите на милицията, както и нейната численост, ограничавайки първоначалния ѝ състав.[13]
Опити за ревизия след Съединението
През септември 1885 година, в резултат от Съединението на Източна Румелия и Княжество България, Органическият устав е фактически обезсилен. През следващите месеци в Южна България (на територията, спадаща де юре към Източна Румелия) са въведени администрацията и законите на Княжеството[14], но Великите сили, наложили устава, не приемат отмяната му. С Топханенския акт Княжество България и Османската империя са задължени да съставят смесена комисия, която да предложи на силите изменения в устава. Комисията се събира в София в края на юли 1886 година, за да обсъди прехвърлянето на правомощията на султана върху княза и на финансовите задължения на Източна Румелия към Високата порта върху Княжеството. Преговорите са прекъснати от турска страна след преврата от 9 август, при който е свален от власт княз Александър Батенберг.[15]
Външни препратки
Вижте също
Бележки
- ↑ Стателова, Елена. Източна Румелия (1879–1885). Икономика, политика, култура. София, Издателство на Отечествения фронт (онлайн: Дигитална библиотека СУ „Св. Климент Охридски“), 1983. с. 38. Посетен на 01.06.2015.
- ↑ Маджаров, Михаил. Източна Румелия. Исторически преглед. София, Печатница С. М. Стайков, 1925. с. 77.
- ↑ Стателова 1983, с. 27, 41.
- ↑ Стателова 1983, с. 34 – 35.
- ↑ Стателова 1983, с. 29 – 30.
- ↑ Стателова 1983, с. 26, 33 – 34.
- ↑ Стателова 1983, с. 31 – 32.
- ↑ Стателова 1983, с. 35 – 36.
- ↑ Йочев, Евгени. Административното правосъдие в Източна Румелия. Научни трудове на Русенския университет 2011, том 50, серия 7, с. 25-28. Посетен на 04.06.2015.
- ↑ Стателова 1983, с. 27 – 28.
- ↑ Стателова 1983, с. 28.
- ↑ Стателова 1983, с. 28, 36 – 37.
- ↑ Зафиров, Димитър (ред.). История на българите. Том V: Военна история. София, Издателство „Знание“, 2007, ISBN 954-528-752-7, с. 353-354
- ↑ Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник (статиите Органически устав на Източна Румелия и Комисарство в Южна България). София 2008, Дигитална библиотека по архивистика и документалистика. Посетен на 04.06.2015.
- ↑ Проданов, Николай. Опитът за изменение на източнорумелийския органически устав през лятото на 1886 г. Във: Годишник на Регионален исторически музей – Пловдив. Митове и истории в България. Научна конференция посветена на 125 годишнината от Съединението на България. Пловдив 2010, с. 179-184. Посетен на 04.06.2015.