Гервасий Сливенски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
'''Гервасий''' е висш български православен духовник, митрополит, общественик и дарител. |
'''Гервасий''' е висш български православен духовник, митрополит, общественик и дарител. |
||
= Биография = |
== Биография == |
||
Роден е през 1838 г. в [[Габрово]] със светското му име е Генчо. През 1854 г. заминава за [[Света гора]] и постъпва като послушник в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]], където в 1858 г. приема монашеско подстрижение. През 1859 г. е ръкоположен в йеродяконски сан и е изпратен да следва в гръцкото духовно-монашеско училище в [[Карея]]. През 1867 г. става игумен на [[Араповски манастир|Араповския манастир „Света Неделя“]]. Служи 6 години, като открива и ръководи неделно училище и често дава убежище на [[Васил Левски]], [[Георги Бенковски]] и други революционери. През 1873 г. [[Панарет Пловдивски]] го взема за свой викарен левкийски епископ. В Пловдив остава 10 години. |
Роден е през 1838 г. в [[Габрово]] със светското му име е Генчо. През 1854 г. заминава за [[Света гора]] и постъпва като послушник в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]], където в 1858 г. приема монашеско подстрижение. През 1859 г. е ръкоположен в йеродяконски сан и е изпратен да следва в гръцкото духовно-монашеско училище в [[Карея]]. През 1867 г. става игумен на [[Араповски манастир|Араповския манастир „Света Неделя“]]. Служи 6 години, като открива и ръководи неделно училище и често дава убежище на [[Васил Левски]], [[Георги Бенковски]] и други революционери. През 1873 г. [[Панарет Пловдивски]] го взема за свой викарен левкийски епископ. В Пловдив остава 10 години. |
||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
* Негово Блаженство Йосиф І, български екзарх, обръщение по случай 1000 годишнината от смъртта на Св. Цар Бориса, 1907 г. |
* Негово Блаженство Йосиф І, български екзарх, обръщение по случай 1000 годишнината от смъртта на Св. Цар Бориса, 1907 г. |
||
= Източници = |
== Източници == |
||
* Тихова Надежда, Одеждите на митрополит Гервасий в изложба "Култ и обреди през вековете" в музея, 100 вести, 20 юни 2013 г., стр. 1 и 8 http://www.stovesti.info/Arhiv_2010/1371664910_139.pdf |
* Тихова Надежда, Одеждите на митрополит Гервасий в изложба "Култ и обреди през вековете" в музея, 100 вести, 20 юни 2013 г., стр. 1 и 8 http://www.stovesti.info/Arhiv_2010/1371664910_139.pdf |
||
* Колева Елена, Двама изявени висши български духовници и Сливенски митрополити - Гервасий и Иларион, са свързани с Габровско, 100 вести - Християни, 20 октомври 2013 г. |
* Колева Елена, Двама изявени висши български духовници и Сливенски митрополити - Гервасий и Иларион, са свързани с Габровско, 100 вести - Християни, 20 октомври 2013 г. |
||
Версия от 11:45, 13 юни 2015
| † Гервасий Сливенски | |
| български православен духовник | |
 Източник: Държавна агенция „Архиви“ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
| † Гервасий Сливенски в Общомедия | |
Гервасий е висш български православен духовник, митрополит, общественик и дарител.
Биография
Роден е през 1838 г. в Габрово със светското му име е Генчо. През 1854 г. заминава за Света гора и постъпва като послушник в Хилендарския манастир, където в 1858 г. приема монашеско подстрижение. През 1859 г. е ръкоположен в йеродяконски сан и е изпратен да следва в гръцкото духовно-монашеско училище в Карея. През 1867 г. става игумен на Араповския манастир „Света Неделя“. Служи 6 години, като открива и ръководи неделно училище и често дава убежище на Васил Левски, Георги Бенковски и други революционери. През 1873 г. Панарет Пловдивски го взема за свой викарен левкийски епископ. В Пловдив остава 10 години.
Геврасий е избран за Сливенски митрополит през 1897 г. Като такъв развива благотворителна дейност, полага грижи за изпращане на учение в Русия на способни младежи и е известен като славянофил.
Умира през 1919 г.
Произведения
- Беседа послание към богохранимото папство в богомвреверенната нам Сливенска епархия, 1901 г., Сливен, в-к "Българско знаме".
- До всеблагоговейните архиерейски наместници, благоговейните енорийски свещеници и благочестивите християни в Богоспасяемата Сливенскаепархия", обръщение по случай 1000 годишнината от смъртта на Св. Цар Бориса, 1907 г.
- Негово Блаженство Йосиф І, български екзарх, обръщение по случай 1000 годишнината от смъртта на Св. Цар Бориса, 1907 г.
Източници
- Тихова Надежда, Одеждите на митрополит Гервасий в изложба "Култ и обреди през вековете" в музея, 100 вести, 20 юни 2013 г., стр. 1 и 8 http://www.stovesti.info/Arhiv_2010/1371664910_139.pdf
- Колева Елена, Двама изявени висши български духовници и Сливенски митрополити - Гервасий и Иларион, са свързани с Габровско, 100 вести - Християни, 20 октомври 2013 г.