Велика харта на свободите

Крал Джон подписва „Магна харта Либертатум“

Крал Джон подписва „Магна харта Либертатум"

Магна харта от 1225, подписана от Хенри III.

Великата харта на свободите наричана също Магна Харта (от латински: Magna Carta Libertatum) е акт, подписан от английския крал Джон Безземни на 15 юни 1215 г. С него се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната аристокрация, бароните и гражданите от действията на представителите на кралската власт. Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт и представлява началото на демократичното конституционно право. С Магна Харта започва процес, довел до Закон за правата от 1689 (Bill of Rights) и началото на Конституционната монархия в Англия.

Първоначално Великата харта била написана на латински език без подразделения на статии. Тя била нееднократно преиздавана (1216, 1217, 1225).

Подписването на Магна харта станало в резултат на поражението на краля в борбата с въстанието на бароните, които били недоволни от нарастването на кралската власт. Във въстанието участвали и други слоеве на обществото: рицари и граждани, възпротивили се главно на увеличението на налозите и неудачната вътрешна политика, водена от краля.

По своята същност хартата представлява договор на краля с опозицията (основно църковно-баронската) и гарантира съблюдаване на определени права и привилегии на свободните съсловия: църквата, бароните и търговците. Тя е част от традицията на феодални договори, с които кралят дарува (октроира) с права и привилегии феодалите си.

Великата харта била анулирана от Джон Безземни още в годината, в която била подписана, а впоследствие е потвърдена от кралете Хенри III, Едуард I и Едуард II.

Великата харта била почти забравена през 15 и 16 в., но изиграла значителна роля в Английската буржоазна революция, където е използвана от парламентарната опозиция, за да обоснове правото да се контролират действията на краля.

Копия

Подписаната през 1215 г. първа Магна харта не се е съхранила. До наши дни са стигнали 4 копия на хартата и всички те са във Великобритания: две в Британската библиотека, едно в катедралата в град Линкълн и още едно в катедралата в град Солсбъри, което е най-добре запазеното.

Има запазени и 13 други копия, в т.ч. и четири, датирани от 1297 г.

През 1952 г. правителството на Австралия купува за 12500 фунта стерлинги едно от копията от 1297 г., което оттогава се излага в сградата на Парламента на Австралия в Канбера.

През септември 1984 г. Рос Перо купува друго копие от 1297 г., което сега се показва в Националния архив във Вашингтон, заедно с Декларацията за независимостта и Конституцията на САЩ.

Очаква се до 2015 г. оцелелите четири копия на Хартата да бъдат събрани за пръв път в историята на едно място – в Британската библиотека в Лондон. Това ще отбележи началото на тържествата по случай 8-вековната годишнина от подписването на важния документ.

Към 2013 г. две от копията се съхраняват в същата библиотека, другите от тях са притежание на катедралите „Линкълн“ и „Солсбъри“.

Външни връзки

• Магна харта
• Магна харта (PDF)
• „Справедливост от 1215 година – Магна Харта“, превод на Атанас Лолов
• Обединяване на копията на Магна харта в Лондон