Киевска Рус: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Dexbot (беседа | приноси)
м Removing Link FA template (handled by wikidata)
Редакция без резюме
Ред 107: Ред 107:
[[Картинка:Kiev gate 2001 07 09.jpg|мини|250п|Златната порта в Киев]]
[[Картинка:Kiev gate 2001 07 09.jpg|мини|250п|Златната порта в Киев]]


'''Киевска Рус''' или '''Киевска Русия''' (до 882 година '''Рус''') е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на древноруската ([[източни славяни|източнославянска]]) държава [[Рус]] в [[Източна Европа]] от края на [[9 век]], като резултат от пренасянето на столицата от [[Стара Ладога|Ладога]] в [[Киев]] (през 882 г. от [[Олег]]) и обединението под властта на князете от династията [[Рюриковичи]] на 2-та главни центъра на източните славяни и [[руси]]те — [[Новгород]] и [[Киев]], (а също на земите, разположени покрай пътя към [[Византия]]) до падането на Киев под натиска на [[Златна орда|татарите]]. Киевска Рус е сред най-големите по територия европейски държави през [[Средновековие]]то.
'''Киевска Рус''' или '''Киевска Русия''' (''Киевская Русь'', ''Древнерусское государство'')(до 882 година '''Рус''') е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на древноруската ([[източни славяни|източнославянска]]) държава [[Рус]] в [[Източна Европа]] от края на [[9 век]], като резултат от пренасянето на столицата от [[Стара Ладога|Ладога]] в [[Киев]] (през 882 г. от [[Олег]]) и обединението под властта на князете от династията [[Рюриковичи]] на 2-та главни центъра на източните славяни и [[руси]]те — [[Новгород]] и [[Киев]], (а също на земите, разположени покрай пътя към [[Византия]]) до падането на Киев под натиска на [[Златна орда|татарите]]. Киевска Рус е сред най-големите по територия европейски държави през [[Средновековие]]то.

Буквально, Киевска Рус - отец по государства [[Новгородска република]], и верно, отец для державы [[Руско царство]].


== Възникване на държавността ==
== Възникване на държавността ==

Версия от 20:39, 17 юни 2015

Киевска Рус
Киевская Русь
862 – 1139
Киевска Рус 1015-1113 година
Киевска Рус 1015-1113 година
КонтинентЕвропа
СтолицаВелики Новгород (862—882), Киев (882—1240)
Официален езикдревноруски
Религияхристиянство
Форма на управление
ДинастияДинастия
Законодателна властВече
История
Основаване862
Завладяване на Киев от Олег882
Договор с Византия907
Покръстване988
Разпадане на Киевска Рус12 век
Площ
Общо (1000)1 330 000 km2
Население
По оценка от 1000 г.5 400 000 души
Валутакуна
гривна
ногата
Предшественик
Руски каганат Руски каганат
Наследник
Киевско княжество Киевско княжество
Днес част от Русия
 Украйна
 Беларус
Киевска Рус в Общомедия
Киевска Рус през 10 век
Златната порта в Киев

Киевска Рус или Киевска Русия (Киевская Русь, Древнерусское государство)(до 882 година Рус) е термин, въведен в употреба от по-късни историци за обозначаване на периода от съществуването на древноруската (източнославянска) държава Рус в Източна Европа от края на 9 век, като резултат от пренасянето на столицата от Ладога в Киев (през 882 г. от Олег) и обединението под властта на князете от династията Рюриковичи на 2-та главни центъра на източните славяни и руситеНовгород и Киев, (а също на земите, разположени покрай пътя към Византия) до падането на Киев под натиска на татарите. Киевска Рус е сред най-големите по територия европейски държави през Средновековието.

Буквально, Киевска Рус - отец по государства Новгородска република, и верно, отец для державы Руско царство.

Възникване на държавността

В съветската историография има 2 хипотези за образуване на древноруската държава.

Въпросите за това бил ли е "варяга" Рюрик - основател на княжеска династия, какъв е произходът на летописните "варяги", свързано ли е с тях името Рус, продължават да бъдат дискусионни в съвременната историческа наука.

Хронология

"Варяги" - картина на Николай Рьорих, 1899

За основатели на Киев и първи вождове на племето поляни летописната легенда смята братята Кий, Щек и Хорив. Някои източници отнасят тяхната дейност към 9 век, обаче според археологическите данни Киев е по-стар.

Първите сведения за държава на славяни по днепровска (вероятно киевска) локализация в западноевропейски и арабски източници се отнасят към началото и първата третина на 9 век. От това време става известен и етнонимът "Русь".

През 860 г., при византийския император Михаил III, войските на древната Рус провеждат първия известен набег на Константинопол, завършил със сключване на руско-византийски договор за "мир и любов". Повесть временных лет приписва този поход на управляващите в Киев варяги Асколд и Дир, независими от Рюрик, и го датира в по-късно време (866). Походът довежда до така наричаното първо кръщаване на Русия, известно по византийски източници.

През 882, по летописната хронология, полулегендарният княз Олег, без да е роднина на Рюрик, завладява Киев, убива Асколд и Дир и обявява Киев за столица на своята държава; отново връща езичеството, макар че се съхранява малка християнска общност в Киев. При Олег Рус се избавя от зависимостта си от Хазарския хаганат. Сключени са първите писменни договори с Византия през 907 и 911 г., даващи изгодни условия за търговия на руските търговци (отменят се мита, осигурява се поправка на корабите), решават се правови и военни въпроси. Съгласно летописната версия Олег, получил титлата велик княз, управлява повече от 30 години, без да зачита законния наследник — Игор, син на Рюрик. Той заема престола след смъртта на Олег около 912 г. и управлява до 945 г.

Игор извършва 2 военни похода срещу Византия. Първият, през 941 г., завършва неуспешно. Походът през 944 г. завършва с договор, потвърждаващ много от положенията на предишните договори от 907 и 911 година, но отменящи безмитната търговия.

След смъртта на Игор властта формално наследява неговият син Светослав I. Но поради малолетието на Светослав реалната власт се оказва в ръцете на вдовицата на Игор княгиня Олга. Тя става първият управител на древноруската държава, официално приел християнството през 957 г.

Около 962 година възмъжалият Светослав поема властта в своите ръце. Неговото управление се характеризира с множество военни походи, цел на които е създаване на славянска държава със столица в крайдунавската област. Тръгвайки на походи, Светослав неведнъж оставя Киев беззащитен пред набезите на номадите. Той е убит в бой с печенеги при завръщане в Киев от неуспешен поход през 972 г. След смъртта на Светослав се разгаря междоусобица за престола (972978 или 980). Традиционно княжеската власт в Киевска Рус се е предавала на най-стария в рода (чичото е имал предимство пред племенника). В хода на междоусобиците се налага синът на Светослав Владимир I.

Покръстване на Киевска Рус

При Владимир, управлявал в периода между 978 и 1015 г., официална религия на Древноруската държава през 988 г. става християнството. В градовете, най-старите, от които наред с Киев и Новгород, са Стара Ладога, Белоозеро, Ростов Велики, Суздал, Псков, Полоцк, се развиват занаятите и търговията. Създават се писмени паметници на като (Новгородския кодекс, Остромировото евангелие, Повесть временных лет, жития) и архитектурата - (Десятинната църква, Софийският събор в Киев и едноименият събор в Новгород). Установяват се връзки с южните и западните славяни, Византия, Западна Европа, народите на Кавказ и Средна Азия.

Църквата св. София, премъдрост Божия, в Новгород

Киевската Рус постоянно се бори с набезите на номадските племена, каквито са печенегите, тюрките и куманите.

Управлението на Ярослав Мъдри (1019 - 1054) става време на най-голям разцвет на държавата. Обществените отношения се регулират от сборника закони "Руска правда" и княжеските устави. Ярослав Мъдри провежда активна външна политика. Той се сродява с множество управляващи династии в Европа.

През втората половина на 11 век княжеските междоусобици и набезите на куманите довеждат до отслабване на държавата. Опити да се съхрани единовластието в Киевска Рус са предприети от князете Владимир Мономах (управлявал в Киев през 1113 - 1125) и неговият син Мстислав Велики (управлявал през 1125 - 1132).

През втората четвърт на 12 век Киевска Рус се разпада на самостоятелни княжества, а също така на Новгородската и Псковската републики.

Търговия

Най-важните търговски пътища на Древна Русия са:

Външни препратки