Анна Мария Луиза де Медичи: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{сливане|Ана Мария Луиза Медичи}}

[[File:Anna maria luisa de medici hunting dress.jpg|thumb|Курфюрстка Анна Мария Луиза]]
[[File:Anna maria luisa de medici hunting dress.jpg|thumb|Курфюрстка Анна Мария Луиза]]
[[File:Antonio Franchi 001.jpg|thumb|Анна Мария Луиза Медичи ,<br />Портрет от [[Антонио Франчи]] (1690/91)]]
[[File:Antonio Franchi 001.jpg|thumb|Анна Мария Луиза Медичи ,<br />Портрет от [[Антонио Франчи]] (1690/91)]]

Версия от 12:43, 19 юни 2015

Курфюрстка Анна Мария Луиза
Анна Мария Луиза Медичи ,
Портрет от Антонио Франчи (1690/91)
Анна Мария Луиза Медичи с курфюрст Йохан Вилхелм от Пфалц (1708)
Палацо Пити, Флоренция

Анна Мария Луиза Медичи (Шаблон:Lang-it; * 11 август 1667 във Флоренция; † 18 февруари 1743 във Флоренция) е последната представителка на фамилията Медичи, принцеса от Великото херцогство Тоскана и чрез женитба курфюрстка на Пфалц (1691–1716).

Тя е дъщеря на Козимо III Медичи (1642–1723), велик херцог на Тоскана и Маргарита Луиза Орлеанска (1645–1721), дъщеря на херцог Гастон Орлеански, третият син на Анри IV и на Мария Медичи. Сестра е на последния велик херцог на Тоскана Джан Гастоне Медичи (1671–1737). Родителите ѝ се развеждат през 1675 г. Майка ѝ отива обратно в Париж и осемгодишната Анна Мария Луиза е възпитавана от баба си Витория дела Ровере. Козимо Медичи не успява да постави дъщеря си Анна като своя наследничка. След смъртта му той е наследен от син му Джан Гастоне.

Анна Мария Луиза Медичи се омъжва чрез представител на 5 юни 1691 г. в катедралата на Флоренция, за Йохан Вилхелм от Пфалц (1658–1716), пфалцграф-курфюрст на Пфалц, пфалцграф и херцог на Пфалц-Нойбург от династията Вителсбахи. Годеникът е представен от нейния брат Фердинандо Медичи. [1]. Тя е втората му съпруга.[2][3][4] Tой я посреща в Улм на Дунав на 5 юни 1691 г. Бракът е политически, бездетен, но щастлив.

Двамата обичат музиката, рисуването и лова. Техният резиденция град Дюселдорф става известно време европейски метропол на изкуството. През 1696 г. е открита барок опера. Георг Фридрих Хендел гостува често в тяхния двор. По тяхно време се строи ловния дворец Бенсберг и се реновира и завършва строителството на двореца в Дюселдорф. След смъртта на курфюрста тя тръгва на 10 септември 1717 г. от Дюселдорф и се връща обратно във Флоренция, където е посрещната тържествено със заплове и камбани. Тя поема първо ролята на първата дама на държавата при нейния неженен и бездетен брат Джан Гастоне Медичи, за да стане след това велика херцогиня.

Тя завещава личната собственост на Медичите на град Флоренция. Нейният гроб се намира в криптата на базиликата в базиликата Сан Лоренцо във Флоренция.[5] 16 години след смъртта ѝ, галерия Уфици отваря врати за посетители.

Източници

  1. Wieland Grommes: Die Rache des Medici. Roman. Diederichs, München 1996, ISBN 3-424-01249-1.
  2. Klaus Müller: Eine fürstliche Heirat im Zeitalter Ludwig XIV. Johann Wilhelm von Pfalz-Neuburg und Anna Maria Luisa von Medici. Stadtmuseum Düsseldorf: Anna Maria Luisa Medici. Kurfürstin von der Pfalz. Ausstellungskatalog, Verlag R. Meyer, Düsseldorf 1988, S. 35 ff.
  3. Bernd Dreher: Die Florentiner Heirat. Stadtmuseum Düsseldorf: Anna Maria Luisa Medici. Kurfürstin von der Pfalz. Ausstellungskatalog, Verlag R. Meyer, Düsseldorf 1988, S. 158
  4. Genealogy Wittelsbach 4, genealogy.euweb.cz
  5. Анна Мария Луиза Медичи, Welt.de

Литература