Анна Мария Луиза де Медичи

Курфюрстка Анна Мария Луиза

Анна Мария Луиза Медичи ,
Портрет от Антонио Франчи (1690/91)

Анна Мария Луиза Медичи с курфюрст Йохан Вилхелм от Пфалц (1708)

Палацо Пити, Флоренция

Анна Мария Луиза Медичи (Шаблон:Lang-it; * 11 август 1667 във Флоренция; † 18 февруари 1743 във Флоренция) е последната представителка на фамилията Медичи, принцеса от Великото херцогство Тоскана и чрез женитба курфюрстка на Пфалц (1691–1716).

Тя е дъщеря на Козимо III Медичи (1642–1723), велик херцог на Тоскана и Маргарита Луиза Орлеанска (1645–1721), дъщеря на херцог Гастон Орлеански, третият син на Анри IV и на Мария Медичи. Сестра е на последния велик херцог на Тоскана Джан Гастоне Медичи (1671–1737). Родителите ѝ се развеждат през 1675 г. Майка ѝ отива обратно в Париж и осемгодишната Анна Мария Луиза е възпитавана от баба си Витория дела Ровере. Козимо Медичи не успява да постави дъщеря си Анна като своя наследничка. След смъртта му той е наследен от син му Джан Гастоне.

Анна Мария Луиза Медичи се омъжва чрез представител на 5 юни 1691 г. в катедралата на Флоренция, за Йохан Вилхелм от Пфалц (1658–1716), пфалцграф-курфюрст на Пфалц, пфалцграф и херцог на Пфалц-Нойбург от династията Вителсбахи. Годеникът е представен от нейния брат Фердинандо Медичи. . Тя е втората му съпруга. Tой я посреща в Улм на Дунав на 5 юни 1691 г. Бракът е политически, бездетен, но щастлив.

Двамата обичат музиката, рисуването и лова. Техният резиденция град Дюселдорф става известно време европейски метропол на изкуството. През 1696 г. е открита барок опера. Георг Фридрих Хендел гостува често в тяхния двор. По тяхно време се строи ловния дворец Бенсберг и се реновира и завършва строителството на двореца в Дюселдорф. След смъртта на курфюрста тя тръгва на 10 септември 1717 г. от Дюселдорф и се връща обратно във Флоренция, където е посрещната тържествено със заплове и камбани. Тя поема първо ролята на първата дама на държавата при нейния неженен и бездетен брат Джан Гастоне Медичи, за да стане след това велика херцогиня.

Тя завещава личната собственост на Медичите на град Флоренция. Нейният гроб се намира в криптата на базиликата в базиликата Сан Лоренцо във Флоренция. 16 години след смъртта ѝ, галерия Уфици отваря врати за посетители.

Литература

• Шаблон:DNB-Portal
• Acton, Harold (1980): The Last Medici. Macmillan. ISBN 0-333-29315-0
• Casciu, Stefano. (1993): Anna Maria Luisa de' Medici Elettrice Palatina: (1667–1743). Bruschi. ISBN 88-8347-359-0.
• Chelleri, Fortunato; Vavoulis, Vavoulis (2000). Keyboard Music. A-R Editions. ISBN 978-0-89579-457-4.
• Hibbert, Christopher (1979)<- The Rise and Fall of the House of Medici. Penguin. ISBN 978-0-14-005090-5
• Baumgärtel, Bettina: Himmlisch – herrlich – höfisch: Peter Paul Rubens, Johann Wilhelm von der Pfalz und Anna Maria Luisa de' Medici. Ausstellungskatalog, Museum Kunst-Palast, Düsseldorf 2008, ISBN 978-3-86502-192-2.
• La principessa saggia. L’eredità di Anna Maria Luisa de’ Medici, Elettrice Palatina. Livorno 2006, ISBN 978-88-8347-359-3.
• Vossen, Carl: Anna Maria, die letzte Medici, Kurfürstin zu Düsseldorf. Düsseldorf 1989, ISBN 978-3-87784-032-0.
• Hibbert, Christopher (1979). The Rise and Fall of the House of Medici. Penguin. ISBN 978-0-14-005090-5
• Die letzte Medici...war eine Düsseldorferin – Artikel, Die ZEIT, 19-12-2008.