Лувър

Вътрешният двор на Лувъра

Лувърът (Шаблон:Lang-fr) е най-големият национален музей на Франция и е най-посещаваният музей в света с 9,3 млн. посетители за 2013 г.

Сградата, която в миналото е била първо военно укрепление, а после кралска резиденция, е разположена в центъра на Париж, между река Сена и улица Риволи.

За първи път е отворена като музей на 8 ноември 1793 г., по време на Френската революция. В музея, на площ от 60 600 квадратни метра, са разположени почти 35 000 предмети от праисторическата ера до 19 век.

Сграда

Крилото „Ришельо“

Първият замък на това място е издигнат от Филип II през 1190 като крепост, защитаваща Париж срещу набезите на викингите. Шарл V го превръща в кралска резиденция, но по времето на Франсоа I и Анри II е разрушен и отново издигнат. Основите на първоначалното укрепление днес могат да се видят под Залата на кариатидите.

Завършването на оставащата част от двореца е започнато през 1546 и е в ренесансов стил. По това време кралската резиденция се мести в Тюйлери. Голямата галерия е построена по времето на Анри IV и е с дължина над една миля, достигайки сто фута ширина. Анри IV слага начало на традицията в двореца да се канят именити художници и занаятчии, които да работят по долните етажи на сградата. Клод Перо (1665 - 1680) построява източното крило.

През 1674 г. кралската резиденция се мести във Версяй и в Лувъра се помещават Френската академия на науките и Кралската художествена академия.

При управлението на Наполеон III по двореца все още се достроява. Работата по ново крило на музея продължава до 1878 г.

Архитектурата на сградата е оценена като класическа в най-величествена и самоуверена форма.

Музей

План на Лувъра

През 1699 г. в Лувъра е организиран първият Салон. С идването на Френската революция резиденцията е обявена за хранилище на изкуствата и науките, а от 1793 г. е централен музей на изкуствата. В следващитe 70 години към Лувъра са добавени:

• 1798-1815 – Музей Наполеон (заграбеното от Ватикана, Венеция и колониите)
• 1824 – Музей на съвременната скулптура
• 1827 – Музей на Шарл Х и Морски музей
• 1849 – Музей на Асирия
• 1850 – Мексикански, алжирски и етнографски музей
• 1852-70 – Музей на сузерените
• 1863 – Музей на Наполеон ІІІ.

Дълго време управляван от френската държава, наскоро Лувърът получава права за самоуправление, за да може по-добре да се справи с растежа си.

Най-значимата скорошна промяна във външния вид на музея е проектът „Grand Louvre“ на архитекта Йау Минг Пей, реализиран със сътрудничеството на тогавашния президент Франсоа Митеран. Отворено е северното крило на зданието, което дотогава се е ползвало за правителствени служби, а в центъра на двореца е поставена стъклената пирамида. Значително разширеният и реорганизиран музей е отворен отново за посещения през 1989 г.

Нощен изглед към Лувъра с пирамидата (завършена 1989)

Файл:Paris July 2011-27a.jpg

Дневен изглед към Лувъра с пирамидата (завършена 1989)

Колекции

Залата с Мона Лиза в Лувъра

Лувърът съхранява богатото художествено наследство на Франция от времето на Капетингите през империята на Наполеон Бонапарт до наши дни.

Днес в Лувъра се съхраняват над 380 000 артефакта, от които над 35 000 са изложени, в осем колекции:

• Древен Египет
• Гърция, Етрурия и Рим
• Изкуство на Близкия изток
• Ислямско изкуство
• Скулптури
• Декоративно изкуство
• Картини
• Гравюри и графики

В Лувъра се намира Мона Лиза на Леонардо да Винчи, вероятно най-известната картина в света, разположена в отделна зала зад защитно стъкло. В музея могат да се видят и творби на Рембранд, Рубенс, Тициан, Пусен и други известни художници. Сред прочутите скулптури в колекцията са Венера Милоска и Нике от Самотраки.

Колекцията на Ротшилд, дарена на музея през 1935, запълва самостоятелна зала. Тя съдържа 40 000 гравюри, 3 000 картини и 500 илюстрирани книги.

Освен художествени, в Лувъра се провеждат и археологически, исторически и архитектурни изложби. Музеят притежава и голяма колекция от мебели.

В музея е разрешено снимането с фотоапарати и камери при условие, че не се използват светкавици.

Галерия

• 
  Вотивна глава, Циклади, 2700–2300 г. пр.Хр.
• 
  Стела, Жрец пред бога Ра, Египет, ок. 900 г. пр.Хр.
• 
  Ритон с протоме на ибекс, Персия, 600–300 г. пр.Хр.
• 
  Курос, Древна Гърция
• 
  Етруска амфора с изображение на Диомед и Поликсена, ок. 540–530 г. пр.Хр.
• 
  Медальон с изображение на Ерос, елинистическо изкуство, ок. 250–200 г. пр.Хр.
• 
  Портрет на мумия, Египет
• 
  Портрет на Марк Агрипа, Рим, 25 г. пр.Хр.
• 
  Христос с двама апостоли, Франкска империя, слонова кост, V в.
• 
  Чаша, теракота, ислямско изкуство от земите на дн. Ирак, ІХ в.
• 
  Реликварий, романско искуство от Мастрихт, ХІ в.
• 
  Св. Михаил и Сатаната, романско изкуство, Франция, ХІІ в.
• 
  Св. Франциск получава стигмата, Джото, ок. 1300 г.
• 
  Благовещение, Рогир Ван дер Вейден, 1435 г.
• 
  Пиета, Ангеран Картон, 1460 г.
• 
  Старец с внука си, Доменико Гирландайо, 1488 г.
• 
  Лихвари, Куентин Масейс, 1514 г.
• 
  Балтазар де Кастильоне, Рафаело, ок. 1515 г.
• 
  Бунтуващият се роб, Микеланджело, 1513–16 г.
• 
  Разпятие, Паоло Веронезе, ок. 1550 г.
• 
  Гадателката, Караваджо, ок. 1600 г.
• 
  Чарлз І по време на лов, Антонис ван Дайк, 1635 г.
• 
  Плетачката на дантели, Вермер, 1664 г.
• 
  Инфанта Мария Маргарита, Веласкес, 1655 г.
• 
  Аркадски пастири, Никола Пусен, ок. 1640 г.
• 
  Къпещата се Диана, Франсоа Буше, 1742 г.
• 
  Къпеща се от Валпиньон, Енгър, 1808 г.
• 
  Свободата води народа, Дьолакроа, 1830 г.

Външни препратки

• Официална страница (на френски и английски език)
• Съвместен проект на Лувъра и френското образователно министерство
• Страница за Лувъра на Paris.org
• La Cour du Louvre Virtual Panorama (QTVR small) par Tolomeus

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Louvre в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​