Емануил Васкидович: Разлика между версии

Емануил Васкидович
Εμμανουήλ Βασκίντοβιτς
	Емануил Васкидович Εμμανουήλ Βασκίντοβιτς
български просветен деец
Роден	1795 г. Мелник, Османска империя
Починал	30 септември 1875 г. (80 г.) Свищов, Османска империя
Учил в	Национален колеж „Свети Сава“
Научна дейност
Област	Филология
	Емануил Васкидович в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 17:53, 22 юни 2015

Емануил К. Васкидович е български възрожденски просветител, книжовник и общественик.

Биография

Роден е в Мелник през 1795 г. , под името Манолаки Васкиди. Учи в известното за времето си гръцко училище в родния си град и в гръцката гимназия на остров Хиос. По-късно завършва Княжеската (Бейската) академия в Букурещ. През 1815 година в Свищов основава първото елино-българско училище в българските земи, днешното СОУ „Алеко Константинов“, а по-късно организира и първата училищна библиотека в България, на която оставя своите 800 тома литература. В училището през 1832 г. въвежда взаимоучителния метод за обучение и в него се изучават граматика, аритметика и география. Васкидович е главен учител в Свищов от 1815 до 1845 г., когато е уволнен под натиск на гръкоманската партия в града, и по-късно отново от 1854 до 1863 г. Между 1845 до 1854 г. учителства в Плевен, като основава там училище през 1850 година - днешната Гимназия с преподаване на чужди езици. Васкидович подпомага Неофит Бозвели да състави и издаде „Славеноболгарское детеводство“ в 1835 година. Автор е на 15 учебника и книги и на една граматика на старогръцкия език. В ръкопис са останали негови учебници, преводи на Фенелон и др. Развива и богата обществена дейност.^[1]

„Старогръцка граматика“ от Васкидович, 1837
„Кратка енциклопедия за децата“ от Васкидович

Съчинения

Славеноболгарское детоводство за малките деца...Част 1-6. Собрано от различни списатели и сочинено на шест части за шест ученичнии чини, первом преведено от елиногреческаго диалекта на славяновболгарскаго и издано от Неофита архимандрита Хилендарца, родом же котлянца и Емануила Васкидовича, елиногреческаго Свищовскскаго училища учител. В Крагуевце, у Княжеско-сербской типографии, 1835.
Παιδαγωγικὴ γραμματικὴ πρακτικὴ τῆς παλαιᾶς Ἑλληνικῆς γλώσσης ἐρανισθεῖσα μεν ἐκ πολλῶν κατὰ τε τὸ εὐσύνοπτον καὶ εὔληπτον ὑπὸ Ἐμμανοήλου Βασκίδου, τοῦ ἐκ τῆς κατὰ τὴν Μακεδονίαν πόλεως Μελενίκου. Εἰς χρῆσιν τῶν ἐν Σιστοβίῳ αὐτοῦ μαθητῶν. Τὰ νῦν δε τύποις ἐκδοθεῖσα φιλοτίμῳ καταβολῇ τοῦ κ. Ἀθανασάκη Ξενοκράτη. Ἐπιστασίᾳ δε τοῦ μαθητοῦ αὺτοῦ Κωστάκη Θεοδώρου. Ἐν Στεφανουπόλει, Ἐν τῷ τυπογραφείῳ τοῦ Ἰωάννου Gött, 1837.
Детинско прибавление или Различни нравствени поучения и нравоучителни истории. Собрано от Емануила Васкидовича, учителя Плевенскаго училище. С изждивлением токмо от Плевен. Цариград: Типография Ц. вестника, 1852.
Буквар за първоначалните ученици, съчинен от Емануила Васкидовича и Георгия М. Владикина, учители училища светаго Преображения. Напечатан же с иждивение Народнаго читалища в Свищов, Новий Сад: Книгопечатня др. Дан. Медаковича, 1857.
Кратка егкиклопедия за децата. составлена на седем части от Еманоила Васкидовича, учителя училища святаго Преображения. Напечатан же с изждивление на Врачанскаго Доротея за дар на врачанските, плевянските и орханските училища. Част първа. Съдържава краткий буквар, достопамятни поучения, нравоучителни истории, леточисление, разговор за през годината празници. Букурещ, книгопечатница на Йосиф Романов и съдр. [1857].
Чистописание за българските юноши. Съчинено от Еманоила Васкидовича и Георгия М. Владикина... Иждивение народнаго читалища в Свищов, 1858.

Литература

Ванков, Никола. Славяноболгарское детоводство – оглавление и авторство. – Периодическо списание, № 68, 1907.
Кръстанов, Трендафил. Емануил Васкидович и развитието на новобългарската просвета. – Исторически преглед, 1975, № 2, с. 75-92.
Бойчева, Вера. Отпечатване на български книги в сръбски печатници през 1833-1859 г. (По документи от сръбските архиви). – Изв. НБКМ, Т. ХІV (ХХ), 1976.
Кръстанов, Трендафил. Емануил Васкидович (179501875) и участието му в българската църковно-национална борба. – Изв. на българското историческо дружество, кн. ХХХ, 1977, с. 71-97.
Кръстанов, Трендафил. Прескръбното оправдание на Емануил Васкидович. // Църковен вестник, 11.10.1986, № 27.
Гунев, Иван. Емануил Васкидович и неговото славянобългарско светско училище. София: ОФ, 1988.
Славяно-българското детеводство на Неофит Бозвели и Емануил Васкидович (По случай 160 години от издаването му и 200 години от раждането на Емануил аскидович). Съст. Ив. Ганчев. Свищов: Акад. изд. Д. А. Ценов, 1995.
Всеобщий кондик славеноболгарскаго училище Божественного Преображение. – НБКМ, БИА ІІ 7750.

Външни препратки

Национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС

Бележки

↑ Енциклопедия „България“, Издателство на БАН, том 2, 1978, стр. 610.

Портал „Македония“

[1] Енциклопедия „България“, Издателство на БАН, том 2, 1978, стр. 610.

[1]

@@ Ред 22: / Ред 22: @@
 ==Биография==
-Роден е в Мелник през 1795 г. , под името '''Манолаки Васкиди'''. Учи в известното за времето си [[гърци|гръцко]] училище в родния си град и в гръцката [[гимназия]] на остров [[Хиос]]. По-късно завършва [[Букурещка княжеска академия|Княжеската (Бейската) академия]] в [[Букурещ]]. През 1815 година в [[Свищов]] основава първото [[елино-българско училище]] в българските земи, днешното СОУ „Алеко Константинов“, а по-късно организира и първата училищна библиотека в България, на която оставя своите 800 тома литература. В училището през 1832 г. въвежда [[Взаимоучителен метод|взаимоучителния метод]] за обучение и в него се изучават граматика, аритметика и география. Васкидович е главен учител в Свищов от 1815 до 1845 г., когато е уволнен под натиск на [[гъркомани|гръкоманската]] партия в града, и по-късно отново от 1854 до 1863 г. Между 1845 до 1854 г. учителства в [[Плевен]], като основава там училище през 1850. Това е днешната Гимнази
+Роден е в Мелник през 1795 г. , под името '''Манолаки Васкиди'''. Учи в известното за времето си [[гърци|гръцко]] училище в родния си град и в гръцката [[гимназия]] на остров [[Хиос]]. По-късно завършва [[Букурещка княжеска академия|Княжеската (Бейската) академия]] в [[Букурещ]]. През 1815 година в [[Свищов]] основава първото [[елино-българско училище]] в българските земи, днешното СОУ „Алеко Константинов“, а по-късно организира и първата училищна библиотека в България, на която оставя своите 800 тома литература. В училището през 1832 г. въвежда [[Взаимоучителен метод|взаимоучителния метод]] за обучение и в него се изучават граматика, аритметика и география. Васкидович е главен учител в Свищов от 1815 до 1845 г., когато е уволнен под натиск на [[гъркомани|гръкоманската]] партия в града, и по-късно отново от 1854 до 1863 г. Между 1845 до 1854 г. учителства в [[Плевен]], като основава там училище през 1850 година - днешната Гимназия с преподаване на чужди езици. Васкидович подпомага [[Неофит Бозвели]] да състави и издаде „[[Славеноболгарское детеводство]]“ в 1835 година. Автор е на 15 учебника и книги и на една граматика на старогръцкия език. В ръкопис са останали негови учебници, преводи на Фенелон и др. Развива и богата обществена дейност.<ref>Енциклопедия „България“, Издателство на БАН, том 2, 1978, стр. 610.</ref>
-я с преподаване на чужди езици. Днес в това училище се изучават английски, немски, френски, руски и испански. Васкидович подпомага [[Неофит Бозвели]] да състави и издаде „[[Славеноболгарское детеводство]]“ в 1835 година. Автор е на 15 учебника и книги и на една граматика на старогръцкия език. В ръкопис са останали негови учебници, преводи на Фенелон и др. Развива и богата обществена дейност.<ref>Енциклопедия „България“, Издателство на БАН, том 2, 1978, стр. 610.</ref>
-<nowiki> </nowiki>В юбилейният сборник "Сто години народно читалище Свищов 1856-1956", издаден от самото читалище през 1958, на стр. 5 е записано как след кратко колебание Емануил Васкидович остава през есента на 1815г. в Свищов<ref>Сто години народно читалище - Свищов - Юбилеен сборник 1856 - 1956г.; издание на Народно читалище "Еленка и Кирил Д. Аврамови" - Свищов 1958</ref>. Книгата е ценен източник на данни за читалищната дейност в Свищов през гореспоменатия период.
-Негов син е Константин Васкидович, студент в Белград, по-късно заминал за Германия.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.107-108.</ref> Дъщерята на Емануил Васкидович - Евгения се омъжва за Киро Атанасов Данчев, от който тя има двама сина - Янко и Емануил. Евгения умира през 1904г. в град Елена<ref>Държавен архив Велико Търново, фонд 1038к; опис 1; архивна единица 43; лист 2</ref>, където синът й Емануил е учител, след като се е оженил през 1900г. за Тодора Стефанова от гр. Попово <ref>Държавен архив Търговище - фонд 23к; опис 8; архивна единица 5; лист 78 лице и гръб</ref>. В град Елена се раждат и трите деца<ref>Държавен архив Велико Търново - фонд 1038к; опис 1; архивна единица 9; лист 73; фонд 1038к; опис 1; архивна единица 11; лист 58; фонд 1038к; опис 1; архивна единица 13; лист 35</ref> на Емануил Данчев, който в последствие умира през 1962 в гр. Пловдив. В момента наследници на Емануил Васкидович по линия на дъщеря му Евгения живеят в Пловдив, София и Полша.
 <center><gallery caption="">
@@ Ред 36: / Ред 30: @@
 == Съчинения ==
 * Славеноболгарское детоводство за малките деца...Част 1-6. Собрано от различни списатели и сочинено на шест части за шест ученичнии чини, первом преведено от елиногреческаго диалекта на славяновболгарскаго и издано от Неофита архимандрита Хилендарца, родом же котлянца и Емануила Васкидовича, елиногреческаго Свищовскскаго училища учител. В Крагуевце, у Княжеско-сербской типографии, 1835.
 *       Παιδαγωγικὴ γραμματικὴ πρακτικὴ τῆς παλαιᾶς Ἑλληνικῆς γλώσσης ἐρανισθεῖσα μεν ἐκ πολλῶν κατὰ τε τὸ εὐσύνοπτον καὶ εὔληπτον ὑπὸ Ἐμμανοήλου Βασκίδου, τοῦ ἐκ τῆς κατὰ τὴν Μακεδονίαν πόλεως Μελενίκου. Εἰς χρῆσιν τῶν ἐν Σιστοβίῳ αὐτοῦ μαθητῶν. Τὰ νῦν δε τύποις ἐκδοθεῖσα φιλοτίμῳ  καταβολῇ τοῦ κ. Ἀθανασάκη Ξενοκράτη. Ἐπιστασίᾳ  δε τοῦ μαθητοῦ αὺτοῦ Κωστάκη Θεοδώρου. Ἐν Στεφανουπόλει, Ἐν τῷ τυπογραφείῳ  τοῦ Ἰωάννου Gött, 1837.
@@ Ред 52: / Ред 45: @@
 * Гунев, Иван. Емануил Васкидович и неговото славянобългарско светско училище. София: ОФ, 1988.
 * Славяно-българското детеводство на Неофит Бозвели и Емануил Васкидович (По случай 160 години от издаването му и 200 години от раждането на Емануил аскидович). Съст. Ив. Ганчев. Свищов: Акад. изд. Д. А. Ценов, 1995.
+* Всеобщий кондик славеноболгарскаго училище Божественного Преображение. – НБКМ, БИА ІІ 7750.
-Всеобщий кондик славеноболгарскаго училище Божественного Преображение. – НБКМ, БИА ІІ 7750.
 == Външни препратки ==
 * [http://primo3.nalis.bg:1701/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&vl%2828101403UI1%29=all_items&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1392211466758&srt=rank&vl%2812610808UI0%29=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&tb=t&indx=1&vl%28freeText0%29=%D0%95%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%83%D0%B8%D0%BB+%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87&fn=search&vid=NALIS_VIEW Национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС]
 == Бележки ==
 <references />