Бождово: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 43: | Ред 43: | ||
[[Категория: Села в Област Благоевград]] |
[[Категория: Села в Област Благоевград]] |
||
[[Категория:Арумънски селища]] |
[[Категория:Арумънски селища]] |
||
{{Мъниче селища в България}} |
|||
Версия от 04:39, 23 юни 2015
| Бождово | |
  Бождово  Бождово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 5 души[1] (15 март 2024 г.) 0,324 души/km² |
| Землище | 16,046 km² |
| Надм. височина | 1020 m |
| Пощ. код | 2811 |
| Тел. код | 03691 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 04933 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019) |
Бождо̀во (Божово, Буждово) е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, Област Благоевград.
География
Село Бождово се намира в планински район.
История
Следи от дейността на човека от късния период на железната епоха и античноста са открити в южния край на селото в местността Гарван и местността Оградата.
Селото (Буздово) се споменава през 1365 година в инвентарен опис на манастира „Света Богородица Спилеотиса“ в Мелник, издаден от деспот Йоан Углеша, във връзка с наличието тук на поземлена манастирска собственост.[2]
Село Бождово през годините на османската власт е чифлик на турски бейове, от които бождовските чифлигари се откупват по време на хуриета. Под името Бождово се открива в турски данъчни документи от 1659 и 1660 г. В миналото Бождово е влашко село.
Църквата „Успение Богородично“ е от 1859 година.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бождово (Bojdovo) е посочено като село с 42 домакинства и 140 българи.[4]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Бождово, чифлик на един Мелнички бей. Разположено е до едноименната планина, с връх Елен, на С от Мелник 3 1/2 часа. Пътят е неравен и стръмен. Планинисто място; орна земя липсува; расте само ръж. Жителите биват постоянни, българе, до 30 къщи, и временни, куцовласи, до 40 къщи. Последните слизат само лете и пролет със стадата си; българете са дърводелци. Църква и училище гръцки. Училището се отваря само лете от власите и за тях.[5] | “ |
Те са тук със стадата си само през лятото, защото през зимата са се отправяли към пасищата в Егейска Македония. От 1903 до 1909 г. в селото има турски военен гарнизон. Като високопланинско село то служи за опора на ВМОРО.
При избухването на Балканската война единадесет човека от Бождово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
Днес Бождово е вилно място.
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Нешева, Виолета. Мелнишкият манастир “Св. Богородица Спилеотиса” (“Св. Зонá”) в нови документи. Сборник в памет на професор Велизар Велков. София, 2009, стр. 519-531.
- ↑ Енциклопедия Пирински край. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 103.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 142 - 143.
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 27.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 830.
