Разлика между версии на „Бождово“

Направо към навигацията Направо към търсенето
Към [[1900]] година според изследванията на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) селото наброява 710 жители, от които 250 българи-християни и 460 власи.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_18.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 189]</ref> Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през 1905 година селото (''Bojdovo'') се числи към Мелнишка кааза. Християнското население се състои от 240 българи екзархисти и 570 власи.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.192-193.</ref>
 
Куцовласите са тук със стадата си само през лятото, защото през зимата са се отправяли към пасищата в [[Егейска Македония]]. От 1903 до 1909 г. в селото има турски военен гарнизон. Като високопланинско село то служи за опора на ВМОРО.
 
Като високопланинско село то служи за опора на [[ВМОРО]]. Според спомените на [[Яне Сандански]] през 1902 година в селото функционира комитет на [[ВМОРО]] с ръководител българинът „Дуката“.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_voevodi/1_3.htm Милетич, Любомир. Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ, Македонскиятъ Наученъ Институтъ, София, 1927, стр.30]</ref> От 1903 до 1909 г. в селото има турски военен гарнизон.
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] единадесет човека от Бождово са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 830.</ref>

Навигация