Климент Шапкарев: Разлика между версии
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност |
м →Биография: препратка |
||
Ред 25: | Ред 25: | ||
Като ''Август'' пише във вестника на десницата във ВМОРО „[[Илинден (1907 - 1908)|Илинден]]“, от чиито страници напада органа на левицата „[[Одрински глас]]“.<ref>Одрински глас, брой 2, 20 януари 1908, стр. 3.</ref> |
Като ''Август'' пише във вестника на десницата във ВМОРО „[[Илинден (1907 - 1908)|Илинден]]“, от чиито страници напада органа на левицата „[[Одрински глас]]“.<ref>Одрински глас, брой 2, 20 януари 1908, стр. 3.</ref> |
||
Преди началото на [[Балканска война|Балканската война]] заминава от Одрин за България и се записва като доброволец в 52 пехотен полк на българската армия, с който се сражава под Одрин. За проявена храброст е награден с [[кръст за храброст|кръст]]. В [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] е в щаба на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]. По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е във [[Велес]] като член на Цензурната комисия. След края на войната преподава 20 години в земеделското училище в [[Садово]]. |
Преди началото на [[Балканска война|Балканската война]] заминава от Одрин за България и се записва като доброволец в [[Петдесет и втори пехотен моравски полк|52<sup>-ри</sup> пехотен полк]] на българската армия, с който се сражава под Одрин. За проявена храброст е награден с [[кръст за храброст|кръст]]. В [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] е в щаба на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]. По време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е във [[Велес]] като член на Цензурната комисия. След края на войната преподава 20 години в земеделското училище в [[Садово]]. |
||
След [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|освобождението на Вардарска Македония]] през пролетта на 1941 година се установява в Битоля, където също преподава в земеделско училище. Умира там през 1949 година. |
След [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|освобождението на Вардарска Македония]] през пролетта на 1941 година се установява в Битоля, където също преподава в земеделско училище. Умира там през 1949 година. |
Версия от 10:52, 26 юни 2015
Климент Шапкарев | |
български революционер и учител | |
Роден | |
---|---|
Починал | 12 септември 1949 г.
|
Учил в | Софийски университет |
Семейство | |
Баща | Кузман Шапкарев |
Климент Шапкарев в Общомедия |
Климент Кузманов Шапкарев с псевдоним Август[1] е български революционер, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и просветен деец.[2]
Биография
Климент Шапкарев е роден в 1875 година в Охрид. Син е на видния български етнограф и фолклорист Кузман Шапкарев. Учи в Солунската българска мъжка гимназия и членува в тайния революционен кръжок заедно с Гоце Делчев и Петър Васков. След завършването на гимназията в 1892 година учи биология и химия в Софийския университет. През 1897 година е делегат от Самоковското дружество на Четвъртия македонски конгрес.[3] Завършва в 1898 година и става учител в Самоков, като едновременно с учителската дейност работи и като пунктов началник на ВМОРО, като организира прехвърлянето на хора и оръжие през границата в Османската империя. В 1904-1905 година е учител в Одринската българска гимназия „Д-р Петър Берон“ и секретар на Одринския окръжен комитет на ВМОРО. Делегат е на Рилския (1905) и Кюстендилския конгрес на ВМОРО (1908).
Като Август пише във вестника на десницата във ВМОРО „Илинден“, от чиито страници напада органа на левицата „Одрински глас“.[4]
Преди началото на Балканската война заминава от Одрин за България и се записва като доброволец в 52-ри пехотен полк на българската армия, с който се сражава под Одрин. За проявена храброст е награден с кръст. В Междусъюзническата война е в щаба на Македоно-одринското опълчение. По време на Първата световна война е във Велес като член на Цензурната комисия. След края на войната преподава 20 години в земеделското училище в Садово.
След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година се установява в Битоля, където също преподава в земеделско училище. Умира там през 1949 година.
Климент Шапкарев е автор на брошурата „Спомени и мисли за Гоце Делчев“[5].
След Балканските войни в Чирпан Климент Шапкарев се жени за Амалия Примджанова, която заедно със Славка Чакърова-Пушкарова от Струга, Люба Кюпева от Велес и Янка Каневчева от Охрид е член на революционна женска група. Негов син е българския икономист и председател на Македонския научен институт Петър Шапкарев.[6]
Външни препратки
- Климент Шапкарев, "Спомени и мисли за Гоце Делчев", Пловдив, 1934 г. в "Библиотека Струмски"
Бележки
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.6
- ↑ Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, “ВЕДА-МЖ”, София, 2001 г., стр. 169.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106.
- ↑ Одрински глас, брой 2, 20 януари 1908, стр. 3.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 190.
- ↑ Енциклопедия „България“, том 7, София, Издателство на БАН, 1996, стр. 495.
- Дейци на ВМОРО
- Български офицери от Македония
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български просветни дейци от Македония
- Охридчани
- Възпитаници на Солунската българска мъжка гимназия
- Дейци на ВМОК
- Учители в Одринската българска мъжка гимназия
- Български революционери от Македония
- Възпитаници на Софийския университет