Бинг Крозби: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
дребни
Ред 27: Ред 27:
| награди =
| награди =
}}
}}
'''Бинг Кросби''' ({{lang-en|Harry Lillis "Bing" Crosby}}) е американски [[актьор]] и [[певец]] с дългогодишна кариера. Практически той може да се счита за основател на [[поп музика|популярната музика]] в [[Америка]]. Прякорът му Бинг ([[бинго]]) идва от страстта му да колекционира изрезки от [[вестник|вестници]] и [[списание|списания]].


'''Бинг Кросби''' ({{lang-en|Harry Lillis "Bing" Crosby}}) е американски актьор и певец с дългогодишна кариера. Практически той може да се счита за основател на популярната музика в Америка. Прякорът му Бинг (бинго) идва от страстта му да колекционира изрезки от вестници и списания. Докато учи в университета Гонзага, участва в студентски състави. Към края на [[1920-те]] години успява да изработи самостоятелен уникален стил на пеене. Достига върха на кариерата си през [[1940-те]] - [[1950-те]] години. През 1953 година публикува автобиографична книга със заглавие „Наречете ме щастливец“. До ерата на рокендрола той е най-популярният и най-продаван изпълнител, а също така един от малкото с 3 звезди на [[Холивудска Алея на славата|алеята на слвата в Холивуд]]. Носител е на [[Грами]] и на [[Оскар]] за най-добра мъжка роля. Умира от [[сърдечен удар]] по време на игра на [[голф]].
Докато учи в университета Гонзага, участва в студентски състави. Към края на [[1920-те]] години успява да изработи самостоятелен уникален стил на пеене. Достига върха на кариерата си през [[1940-те]] - [[1950-те]] години. През 1953 година публикува автобиографична книга със заглавие „Наречете ме щастливец“. До ерата на [[рокендрол]]а той е най-популярният и най-продаван изпълнител, а също така един от малкото с 3 звезди на [[Холивудска Алея на славата|алеята на слвата в Холивуд]]. Носител е на [[Грами]] и на [[Оскар]] за най-добра мъжка роля. Умира от [[сърдечен удар]] по време на игра на [[голф]].


Многомедийна звезда, от 1934 до 1954 г. е на първо място по музикални продажби, радио рейтинги, и приходи от игрални филми. Неговата ранна кариера съвпада с иновации в техническото аудиоинженерство; така той успява да развие отпуснат, дискретен стил на пеене, който е модел за много от мъжете певци след него, включително Пери Комо, Франк Синатра и Дийн Мартин. Списание Янк признава, че Кросби е човекът с най-голям принос за военния дух на американските войници във Втората световна война. Освен това, около 1948 г., американските анкети го определят за "най-тачения жив мъж", с преднина пред Джаки Робинсън и папа Пий XII. Също така, през 1948 г. Мюзик Дайджест прави оценка, че записите на Кросби покриват повече от половината от 80 000-те седмични часове, назначени за записана радио музика.
Многомедийна звезда, от 1934 до 1954 г. е на първо място по музикални продажби, радио рейтинги, и приходи от игрални филми. Неговата ранна кариера съвпада с иновации в техническото аудиоинженерство; така той успява да развие отпуснат, дискретен стил на пеене, който е модел за много от мъжете певци след него, включително Пери Комо, Франк Синатра и Дийн Мартин. Списание Янк признава, че Кросби е човекът с най-голям принос за военния дух на американските войници във Втората световна война. Освен това, около 1948 г., американските анкети го определят за "най-тачения жив мъж", с преднина пред Джаки Робинсън и папа Пий XII. Също така, през 1948 г. Мюзик Дайджест прави оценка, че записите на Кросби покриват повече от половината от 80 000-те седмични часове, назначени за записана радио музика.


Кросби е влиятелна сила върху развитието на следвоенната звукозаписна индустрия. По това време работи за Ен-Би-Си и иска да записва предаванията си; повечето телекомуникационни мрежи обаче не му разрешават това. Това е така, защото качеството на записите не е толкова добро, сравнено с продукцията на живо. По времето, когато е в Европа, Кросби е съвременник на лентовите записи, по които фондацията Кросби Рисърч Фаундейшън прави много патенти. Компанията също така развива екипировка и звукозаписни техники като наслояването със смях, които все още се използват. През 1947 г. инвестира 50 000 долара в компанията Ампекс, която изгражда първата комерсиална [[магнетофонна ролка]] в Северна Америка. Напуска Ен-Би-Си, за да отиде в Ей-Би-Си, тъй като Ен-Би-Си не проявяват интерес към звукозаписа по това време. Това се оказва благотворно, тъй като Ей-Би-Си го приема добре, както и идеите му. Кросби е един от първите изпълнители, които предварително записват радио предаванията си, и става майстор на комерсиалните записи, превръщайки ги в магнитна лента. Той дава едно от първите записващи устройства Ампекс Модел 200 на своя приятел Лес Пол, което води по пряк път до създаването на многопистовия запис, изобретен от Пол. Заедно с Франк Синатра, Кросби е един от най-големите крепители на прочутия студиен комплекс Юнайтед Уестърн Рекордърс в Лос Анджелис.
Кросби е влиятелна сила върху развитието на следвоенната звукозаписна индустрия. По това време работи за Ен-Би-Си и иска да записва предаванията си; повечето телекомуникационни мрежи обаче не му разрешават това. Това е така, защото качеството на записите не е толкова добро, сравнено с продукцията на живо. По времето, когато е в Европа, Кросби е съвременник на лентовите записи, по които фондацията Кросби Рисърч Фаундейшън прави много патенти. Компанията също така развива екипировка и звукозаписни техники като наслояването със смях, които все още се използват. През 1947 г. инвестира 50 000 долара в компанията Ампекс, която изгражда първата комерсиална [[магнетофонна ролка]] в Северна Америка. Напуска [[Ен-Би-Си]], за да отиде в [[Ей-Би-Си]], тъй като Ен-Би-Си не проявяват интерес към [[звукозапис]]а по това време. Това се оказва благотворно, тъй като Ей-Би-Си го приема добре, както и идеите му. Кросби е един от първите изпълнители, които предварително записват радио предаванията си, и става майстор на комерсиалните записи, превръщайки ги в магнитна лента. Той дава едно от първите записващи устройства Ампекс Модел 200 на своя приятел Лес Пол, което води по пряк път до създаването на многопистовия запис, изобретен от Пол. Заедно с [[Франк Синатра]], Кросби е един от най-големите крепители на прочутия студиен комплекс Юнайтед Уестърн Рекордърс в Лос Анджелис.


По време на "Златния век на радиото", изпълнители често трябвало да пресъздадат предаванията от ефира за втори път, тъй като Западното крайбрежие е с голяма часова разлика. Чрез посредничеството на записа, Кросби конструира собствени радиопрограми със същите режисьорски инструменти и занаяти (редактиране, повторни кадри, прослушване, промяна във времето), които се използват в продукцията на игралните филми. Това се превръща в стандарт в индустрията.
По време на "Златния век на радиото", изпълнители често трябвало да пресъздадат предаванията от ефира за втори път, тъй като Западното крайбрежие е с голяма часова разлика. Чрез посредничеството на записа, Кросби конструира собствени радиопрограми със същите режисьорски инструменти и занаяти (редактиране, повторни кадри, прослушване, промяна във времето), които се използват в продукцията на игралните филми. Това се превръща в стандарт в индустрията.


Кросби спечелва награда Оскар за най-добра мъжка роля за филма ''Going My Way'', където играе Отец Чък О'Мейли, и е номиниран за продължението на ролята в ''The Bells of St. Mary's'' с Ингрид Бергман през идната година. Така става първият актьор (от общо 4), номиниран два пъти за един и същи герой. През 1963 г. Кросби получава първата Награда за световно постижение на Грами. Той е един от общо 23 човека, които имат три звезди на Холивудската алея на славата (една звезда за игрални филми, за радио, и аудио записи).
Кросби спечелва награда Оскар за най-добра мъжка роля за филма ''Going My Way'', където играе отец Чък О'Мейли, и е номиниран за продължението на ролята в ''The Bells of St. Mary's'' с И[[нгрид Бергман]] през идната година. Така става първият актьор (от общо 4), номиниран два пъти за един и същи герой. През 1963 г. Кросби получава първата Награда за световно постижение на Грами. Той е един от общо 23 човека, които имат три звезди на Холивудската алея на славата (една звезда за игрални филми, за радио, и аудио записи).


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

Версия от 22:05, 29 юни 2015

Тази статия е за Бинг Кросби. За името „Бинг“ вижте Бинг (пояснение).

Бинг Кросби
Bing Crosby
РоденХари Лилис Кросби
3 май 1903 г.(1903-05-03)
Починал
14 октомври 1977 г. (на 74 г.)
Активност1926-1977
УебсайтОфициална страница
Бинг Кросби в Общомедия

Бинг Кросби (Шаблон:Lang-en) е американски актьор и певец с дългогодишна кариера. Практически той може да се счита за основател на популярната музика в Америка. Прякорът му Бинг (бинго) идва от страстта му да колекционира изрезки от вестници и списания.

Докато учи в университета Гонзага, участва в студентски състави. Към края на 1920-те години успява да изработи самостоятелен уникален стил на пеене. Достига върха на кариерата си през 1940-те - 1950-те години. През 1953 година публикува автобиографична книга със заглавие „Наречете ме щастливец“. До ерата на рокендрола той е най-популярният и най-продаван изпълнител, а също така един от малкото с 3 звезди на алеята на слвата в Холивуд. Носител е на Грами и на Оскар за най-добра мъжка роля. Умира от сърдечен удар по време на игра на голф.

Многомедийна звезда, от 1934 до 1954 г. е на първо място по музикални продажби, радио рейтинги, и приходи от игрални филми. Неговата ранна кариера съвпада с иновации в техническото аудиоинженерство; така той успява да развие отпуснат, дискретен стил на пеене, който е модел за много от мъжете певци след него, включително Пери Комо, Франк Синатра и Дийн Мартин. Списание Янк признава, че Кросби е човекът с най-голям принос за военния дух на американските войници във Втората световна война. Освен това, около 1948 г., американските анкети го определят за "най-тачения жив мъж", с преднина пред Джаки Робинсън и папа Пий XII. Също така, през 1948 г. Мюзик Дайджест прави оценка, че записите на Кросби покриват повече от половината от 80 000-те седмични часове, назначени за записана радио музика.

Кросби е влиятелна сила върху развитието на следвоенната звукозаписна индустрия. По това време работи за Ен-Би-Си и иска да записва предаванията си; повечето телекомуникационни мрежи обаче не му разрешават това. Това е така, защото качеството на записите не е толкова добро, сравнено с продукцията на живо. По времето, когато е в Европа, Кросби е съвременник на лентовите записи, по които фондацията Кросби Рисърч Фаундейшън прави много патенти. Компанията също така развива екипировка и звукозаписни техники като наслояването със смях, които все още се използват. През 1947 г. инвестира 50 000 долара в компанията Ампекс, която изгражда първата комерсиална магнетофонна ролка в Северна Америка. Напуска Ен-Би-Си, за да отиде в Ей-Би-Си, тъй като Ен-Би-Си не проявяват интерес към звукозаписа по това време. Това се оказва благотворно, тъй като Ей-Би-Си го приема добре, както и идеите му. Кросби е един от първите изпълнители, които предварително записват радио предаванията си, и става майстор на комерсиалните записи, превръщайки ги в магнитна лента. Той дава едно от първите записващи устройства Ампекс Модел 200 на своя приятел Лес Пол, което води по пряк път до създаването на многопистовия запис, изобретен от Пол. Заедно с Франк Синатра, Кросби е един от най-големите крепители на прочутия студиен комплекс Юнайтед Уестърн Рекордърс в Лос Анджелис.

По време на "Златния век на радиото", изпълнители често трябвало да пресъздадат предаванията от ефира за втори път, тъй като Западното крайбрежие е с голяма часова разлика. Чрез посредничеството на записа, Кросби конструира собствени радиопрограми със същите режисьорски инструменти и занаяти (редактиране, повторни кадри, прослушване, промяна във времето), които се използват в продукцията на игралните филми. Това се превръща в стандарт в индустрията.

Кросби спечелва награда Оскар за най-добра мъжка роля за филма Going My Way, където играе отец Чък О'Мейли, и е номиниран за продължението на ролята в The Bells of St. Mary's с Ингрид Бергман през идната година. Така става първият актьор (от общо 4), номиниран два пъти за един и същи герой. През 1963 г. Кросби получава първата Награда за световно постижение на Грами. Той е един от общо 23 човека, които имат три звезди на Холивудската алея на славата (една звезда за игрални филми, за радио, и аудио записи).

Външни препратки