Горна Белица: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 40: Ред 40:
Според преброяването от 2002 година селото има 1 жител [[македонци|македонец]].<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>
Според преброяването от 2002 година селото има 1 жител [[македонци|македонец]].<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>


В селото има църкви „Света Параскева“ и „Свети Климент“. Църквата „Света Троица“ е осветена 28 септември 1998 година от митрополит [[Тимотей Дебърско-кичевски]].<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp | заглавие = Струшко архијерејско намесништво | достъп_дата = 16 март 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Дебарско-кичевска епархија | език = | цитат = }}</ref>
В селото има църкви „[[Света Петка (Горна Белица)|Света Петка]]“ („Света Параскева“) и „Свети Климент“. Църквата „Света Троица“ е осветена 28 септември 1998 година от митрополит [[Тимотей Дебърско-кичевски]].<ref name="Дебарско-кичевска епархија">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.dke.org.mk/namesnistva/strusko.asp | заглавие = Струшко архијерејско намесништво | достъп_дата = 16 март 2014 г | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Дебарско-кичевска епархија | език = | цитат = }}</ref>


== Личности ==
== Личности ==

Версия от 19:11, 30 юни 2015

Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.

Горна Белица
Горна Белица
41.2233° с. ш. 20.5558° и. д.
Горна Белица
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаСтруга
Географска областДримкол
Надм. височина1 316 m
Население1 души (2002)
Пощенски код6335
Горна Белица в Общомедия

Горна Белица (изписване преди 1945 година Горна Бѣлица, Шаблон:Lang-mk, Шаблон:Lang-rup, Шаблон:Lang-sq, Шаблон:Lang-el, Ано Беала) е село в Република Македония, в Община Струга.

География

Селото е разположено високо в източните склонове на планината Ябланица.

История

В 19 век Горна Белица е предимно влашко село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. Власите в Горна Белица се заселват в селото в 18 век предимно от околностите на разрушения Москополе.[1]. Една част от тях са преселници от Албания - фаршериоти.[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Горна Белица (Gorna Biélitza) е посочено като село със 132 домакинства, като жителите му са 45 българи и 305 власи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Горна Белица има 150 арнаути мохамедани и 850 власи.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Горно Белица се състои от 1 200 власи и в селото функционира гръцко училище.[5] Според статистиката на Цариградската патриаршия от 1906 година Горна и Долна Белица са села с 400 къщи.[6]

В селото има и румънско училище, в което преподава Г. Тулиу Тачит.[7]

При избухването на Балканската война трима души от Белица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 1 жител македонец.[9]

В селото има църкви „Света Петка“ („Света Параскева“) и „Свети Климент“. Църквата „Света Троица“ е осветена 28 септември 1998 година от митрополит Тимотей Дебърско-кичевски.[10]

Личности

Родени в Горна Белица

Литература

  • Τοπάλης Α., "Τα χωριά Άνω και Κάτω Μπεάλα. Η λιμνολεκάνη Στρούγκας Αχρίδας", Μακεδονικά, Θεσσαλονίκη 1972.

Бележки

  1. Beala di supra.
  2. Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, г. I, 1925, кн. 5-6, с. 79
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 102-103.
  4. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.254.
  5. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.164-155.
  6. Άνω και κάτω Μπεάλα.
  7. Documente berciu biserici
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.829.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.