Константин Стоилов: Разлика между версии

Константин Стоилов
	Константин Стоилов
Министър-председател на България
Мандат	10 юли 1887 – 1 септември 1887
Назначен от	Фердинанд I
Предшественик	Васил Радославов
Наследник	Стефан Стамболов
Втори мандат	31 май 1894 – 30 януари 1899
Назначен от	Фердинанд I
Предшественик	Стефан Стамболов
Наследник	Димитър Греков
Лична информация
Роден	23 септември* 1853 Пловдив, Османска империя
Починал	23 март 1901 г. (на 47 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища
Религия	православие
Полит. партия	Консервативна партия
Професия	доктор по право • политик
	Народен представител в:; УС I ВНС I ОНС II ОНС II ВНС IV ОНС III ВНС V ОНС VI ОНС VIII ОНС IX ОНС X ОНС
	Портал Политика
	Константин Стоилов в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 09:05, 6 юли 2015

Константин Стоилов Константинов е български политик, един от ръководителите на Консервативната партия, а по-късно - на основаната от него Народна партия. Стоилов е 2 пъти министър-председател на България. Първият път по време на политическата криза – след абдикацията на княз Александър I (10 юли 1887 — 1 септември 1887), а вторият – след падането на Стефан Стамболов (19 май 1894 — 18 януари 1899).^[1]

Биография

Ранен живот, образование и работа

Константин Константинов е роден на 23 септември^* 1853 г. в град Пловдив, Османска империя (днес България). Учи в пловдивското епархийско училище и в Робърт колеж – Цариград през 1873. Стоилов завършва право в Хайделберг през 1877. Доктор по право на университета.

Политическа кариера

След завръщането си в България е съдия в Пловдив и София (1878-1879) и ръководи Канцеларията (1879-1880) и Политическия кабинет (1880-1883) на княз Александър I. През 1884 става редовен член на Българското книжовно дружество. Активен деятел на Консервативната партия, той подкрепя Режима на пълномощията и за кратки периоди заема министерски постове в правителството без министър-председател, в това на Леонид Соболев и във втория кабинет на Драган Цанков. Отбива военната си повинност като „волноопределяющ“ във 2 конен полк в Шумен от началото на октомври 1881 г. до 19.01.1882 г. Изпълнява всичките си задължения и добросъвестно изучава военното дело. След полагане на определените изпити е произведен в чин запасен подпоручик от кавалерията. По време на Сръбско-българската война е мобилизиран в полка и командва 3 взвод от 3 ескадрон. На 11.12.1885 г. е награден с Военния орден „За храброст“ IV степен.

По време на кризата след абдикацията на княз Александър I Константин Стоилов подкрепя усилията на Стефан Стамболов за стабилизиране на страната. Той участва в делегацията, водила преговорите за заемане на българския трон от Фердинанд Сакс-Кобург-Гота. През този период (1886-1888) Стоилов участва във временното правителство на Петко Каравелов, в това на Васил Радославов, самият той оглавява за кратко Министерския съвет, а след това е министър на правосъдието в правителството на Стефан Стамболов. Енергично подкрепя строителната политика на правителството, насочена към изграждане на инфраструктурата – шосета, железопътни линии, пощи и телеграфни съобщения – материална основа на националната сигурност и могъщество на държавата.

През 1888 Константин Стоилов преминава в опозиция срещу кабинета на Стефан Стамболов и след неговото падане през 1894 оглавява временното правителство, натоварено с провеждане на избори. Той оглавява новосъздадената Народна партия, която печели мнозинство. Константин Стоилов е отново министър-председател от 1894 до 1899. При неговото управление продължава икономическият подем на България, започнал при правителството на Стамболов. При това правителство се приема първият закон за покровителстване на родната индустрия. Той е със срок на действие 10 години.

Галерия

Указ на княз Фердинанд I за назначаване на правителството на Стоилов, 19 май 1894 г.
Родният дом на Стоилов в Стария град в Пловдив

Семейство

Константин Стоилов встъпва в брак с Христина Тъпчилещова на 31 януари 1888. Те имат пет деца: Стоил, Христо, Петко, Борис, Марийка.^[1]

Баща му, Стоил Зааралията, е родом от Стара Загора, а майка му Мария Моравенова е от видния копривщенски род Моравенови преселили се в Пловдив.

Използвана литература

Библиография

Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Бележки

↑ ^а ^б Виж "Животописни бележки" в "Д-ръ К. Стоиловъ - Речи", Христо К. Стоиловъ и Борисъ К. Стоиловъ, София, 1939, стр. IХ-ХХI. Грешка при цитиране: Невалидна употреба на таг <ref>; името „speaches“ е дефинирано няколко пъти с различно съдържание

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Константин Стоилов
Живот и дейност на д-р Константин Стоилов

[speaches-1] а ^б Виж "Животописни бележки" в "Д-ръ К. Стоиловъ - Речи", Христо К. Стоиловъ и Борисъ К. Стоиловъ, София, 1939, стр. IХ-ХХI. Грешка при цитиране: Невалидна употреба на таг <ref>; името „speaches“ е дефинирано няколко пъти с различно съдържание

[1]

@@ Ред 52: / Ред 52: @@
 ==Биография==
 ====Ранен живот, образование и работа====
-Константин Константинов е роден на [[23 септември]]{{дата стар стил}} [[1853]] г. в град [[Пловдив]], [[Османска империя]] (днес [[България]]). Учи в пловдивското епархийско училище и в [[Робърт колеж]] – Цариград през [[1873]]. Стоилов завършва [[право]] в [[Хайделберг]] през [[1877]]. Доктор по право на университета. По време на учението си в Робърт колеж и Хайделберг младият Стоилов води много строг и организиран живот. Цялото време, всичко в него е подчинено на учението. По традиция в началото на учебната година учениците от последния клас произнасят слово по свободно избрана тема. Темата на К. Стоилов е „Мълчанието на историята върху българския народ“. Със словото си така завладява слушателите, че смайва всички присъстващи, между които има и посланици на велики държави.
+Константин Константинов е роден на [[23 септември]]{{дата стар стил}} [[1853]] г. в град [[Пловдив]], [[Османска империя]] (днес [[България]]). Учи в пловдивското епархийско училище и в [[Робърт колеж]] – Цариград през [[1873]]. Стоилов завършва [[право]] в [[Хайделберг]] през [[1877]]. Доктор по право на университета.
 ====Политическа кариера====