Мизия: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 118: | Ред 118: | ||
|flag_s8 = |
|flag_s8 = |
||
|flag_s9 = |
|flag_s9 = |
||
|днес_част = {{България}},{{Br}}{{Косово}},{{Br}}{{Румъния}},{{Br}}{{Сърбия}} |
|днес_част = {{България}},{{Br}}{{Косово}},{{Br}}{{Румъния}},{{Br}}{{Сърбия}}{{Br}}{{Македония}} |
||
|бележки = |
|бележки = |
||
}} |
}} |
||
| Ред 131: | Ред 131: | ||
Император [[Диоклециан]] разделя провинциите на ''Мизия I'' (със столица Виминациум), ''Дардания'' (столица [[Ниш|Наисус]]), ''Мизия II'' (Нове) и [[Скития]] ([[Силистра|Дуросторум]]). |
Император [[Диоклециан]] разделя провинциите на ''Мизия I'' (със столица Виминациум), ''Дардания'' (столица [[Ниш|Наисус]]), ''Мизия II'' (Нове) и [[Скития]] ([[Силистра|Дуросторум]]). |
||
Мизия, Тракия и Македония през [[395]] година стават части на [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]]. След [[VI век]] в тези земи се населяват [[славянски племена]], а през [[679]]-[[681]] г. [[ |
Мизия, Тракия и Македония през [[395]] година стават части на [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]]. След [[VI век]] в тези земи се населяват [[славянски племена]], а през [[679]]-[[681]] г. [[прабългари]]те на [[Аспарух]] и [[Кубер]]. |
||
Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река [[Дунав]], [[Стара планина]] и [[Черно море]]. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на [[Република България]], а Средна и Северна [[Добруджа]] — в пределите на [[Румъния]]. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. |
Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река [[Дунав]], [[Стара планина]] и [[Черно море]]. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на [[Република България]], а Средна и Северна [[Добруджа]] — в пределите на [[Румъния]]. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. |
||
<!-- |
<!-- |
||
[[Картинка:REmpire-Moesia.png|200px|thumb|Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.]] |
[[Картинка:REmpire-Moesia.png|200px|thumb|Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.]] |
||
In [[75 BC]], [[C. Scribonius Curio]], proconsul of [[Macedonia]], penetrated as far as the Danube, and gained a victory over the inhabitants, who were finally subdued by [[Marcus Licinius Crassus|M. Licinius Crassus]], grandson of the triumvir and also proconsul of Macedonia, during the reign of Augustus c. [[29 BC]]. The country, however, was not organized as a [[Roman province|province]] until the last years of the reign; in AD [[6]] mention is made of its governor, Caecina Severus (Dio Cassius lv. 29). |
|||
Originally one province, under an imperial consular legate (who probably also had control of [[Achaea]] and Macedonia), it was divided by [[Domitian]] into Upper (superior) and Lower (inferior, also called ''Ripa Thracia'') Moesia, the western and eastern portions respectively, divided from each other by the river Cebrus (Ciabrus; mod. Cibritza or Zibru). Some, however, place the boundary further west. Each was governed by an imperial consular legate and a procurator. As a frontier province, Moesia was strengthened by stations and fortresses erected along the southern bank of the Danube, and a wall was built from [[Axiopolis]] to [[Tomi]] as a protection against the [[Scythian]]s and [[Sarmatians]]. |
|||
After the abandonment of [[Dacia]] to the [[Goths]] by [[Aurelian]] ([[270]]—[[275]]) and the transference of the Roman citizens from the former province to the south of the Danube, the central portion of Moesia took the name of ''Dacia Aureliani'' (again divided into ''Dacia ripensis'' and ''interior''). The district called [[Dardania]] (in Upper Moesia), was formed into a special province by Diocletian, with the capital at Naissus or Nissa (modern [[Nis|Niš]]), the birthplace of [[Constantine the Great]] (in [[272]]). |
|||
Since [[238]] Moesia was constantly invaded or raided by the [[Carpians|Carpi]], and the Goths, who had already invaded Moesia in [[250]], hard pressed by the [[Huns]], again crossed the Danube during the reign of [[Valens]] ([[376]]), and with his permission settled in Moesia. |
|||
[[Image:ClassicalBalkans1849.jpg|thumb|left|300px|Classical Mœsia and environs, from Alexander G. Findlay's ''Classical Atlas to Illustrate Ancient Geography,'' New York, 1849]] |
|||
But quarrels soon took place, and the Goths under [[Fritigern]] defeated Valens in a great [[Battle of Adrianople (378)|battle near Adrianople]]. These Goths are known as Moeso-Goths, for whom [[Ulfilas]] made the Gothic translation of the [[Bible]]. In the [[7th century]], [[Slavs]] and [[Bulgars]] entered the country and founded Serbia and Bulgaria. |
|||
The chief towns of Upper Moesia were: Singidunum ([[Belgrade]]), Viminacium (sometimes called municipium Aelium; [[Kostolac]]), Bononia (Widdin, [[Vidin]]), Ratiaria (Arčar): of Lower Moesia; Oescus (colonia Ulpia, Gigen), Novae (near Sistova, the chief seat of [[Theodoric the Great]]), Nicopolis ad Istrum (Nikup), really on the Iatrus or Yantra, Odessus ([[Varna]]), [[Tomi]] ([[Constanta]]), to which the poet [[Ovid]] was banished. The last two were Greek towns, which, with Istros, Mesambria and Apollonia, formed a pentapolis.--> |
|||
<center><gallery caption=""> |
<center><gallery caption=""> |
||
Версия от 08:04, 9 юли 2015
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мизия.
| Римска Мизия Moesia Μοισία | |
| — Римска провинция — | |
| 29 пр.н.е – 86 сл.н.е | |
 Герб | |
 | |
| Континент | Европа |
|---|---|
| Столица | Виминациум |
| Римски сенат | |
| Проконсул | |
| История | Античност |
| Дакийски войни | 89 – 105 сл.н.е. |
| |
| Днес част от |  България, Косово, Румъния, Сърбия Северна Македония |
| Римска Мизия Moesia Μοισία в Общомедия | |
Мизия (Шаблон:Lang-la) е древна историческа област и провинция на Римската империя. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави Румъния, България и Сърбия, като зоната около античнота Скупи попада в днешна Р. Македония.
Областта е покорена от римляните през периода 15-29 г. пр.н.е., като до 44 г. сл.н.е. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея се явяват гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г.сл.н.е. с цел подобрно управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица — Moesia superior със столица Виминациум и Moesia inferior със столица Нове[1], всяка с по два римски легиона.
Римляните строят пътища, най важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106-107 г.
През 271-272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати.
Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Скития (Дуросторум).
Мизия, Тракия и Македония през 395 година стават части на Източната Римска империя. След VI век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679-681 г. прабългарите на Аспарух и Кубер.
Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Средна и Северна Добруджа — в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл.
- ↑ Шаблон:De икона Карта на римските провинции