Диего Милито: Разлика между версии
м Премахнати редакции на 91.139.179.140 (б.), към версия на Pacetoo |
Редакция без резюме |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
| юношески отбори = |
| юношески отбори = |
||
| години = 1999–2004 </br> 2004–2005 </br> 2005–2008 </br> 2008–2009 </br> 2009– |
| години = 1999–2004 </br> 2004–2005 </br> 2005–2008 </br> 2008–2009 </br> 2009– |
||
| отбори = Расинг </br> [[ФК Дженоа]] </br> [[Реал Сарагоса]] </br> [[ФК Дженоа]] </br> [[Интер]] |
| отбори = [[Расинг Клуб де Авелянеда|Расинг Клуб]]</br> [[ФК Дженоа]] </br> [[Реал Сарагоса]] </br> [[ФК Дженоа]] </br> [[Интер]] |
||
| мачове = 137<br>59<br>108<br>31<br>91 |
| мачове = 137<br>59<br>108<br>31<br>91 |
||
| голове = (34)<br>(33)<br>(53)<br>(24)<br>(51) |
| голове = (34)<br>(33)<br>(53)<br>(24)<br>(51) |
Версия от 23:52, 11 юли 2015
Диего Милито | |||||||||
Лична информация | |||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Прякор | Принца | ||||||||
Роден | Диего Алберто Милито 12 юни, 1979 г.Бернал, Аржентина | ||||||||
Ръст | 183 см | ||||||||
Пост | нападател | ||||||||
Настоящ отбор | |||||||||
Отбор | Интер | ||||||||
Номер | 22 | ||||||||
Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Диего Милито в Общомедия |
Диего Алберто Милито (с прякор „El Principe“, Принца) (роден на 12 юни 1979 г. в Бернал, Аржентина) е професионален състезател по футбол, като от 2009 г. е нападател на италианския първенец Интер.
Кариера
Интер
Преминава в „нерадзурите“ от ФК Дженоа за сумата от 25 млн евро (в нея влиза и сумата за Тиаго Мота),като до 3 март 2010 има 24 мача и 15 гола с екипа на италианския шампион в Серия А. Принца се разписва за първи път в официален мач за новия си тим при победата с 4-0 в дербито на Милано над градския съперник - Милан. На 13 септември 2009 г. той вкарва и втория си гол със синьо-черната фланелка при победата на шампионите с 2:0 над ФК Парма отново на стадио „Джузепе Меаца“. Следващите му два гола за Интер са при обрата над отбора на Каляри 1-2. С тези две попадения, Милито става номер 1 в историята на Серия А с феноменалните 28 гола в 35 мача,което прави средно по 0,8 гола на мач. Следващия му гол е във вратата на Наполи за 2:0, след като камерунската перла Самюел Ето'о открива резултата още в първата минута. Диего след това претърпява контузия, като отсъства около месец от терените, но още със завръщането си отбеляза изключително важен гол – Интер води на Палермо 4:0,но допуска резултата да стане 4:3. Тогава на терена се появи Милито, който успокоява тифозите с 5-ти гол във вратата на водения от Валтер Дзенга отбор. Принца отбеляза и първия гол във вратата на Ливорно, при успеха на Интер с 2:0 като гост. Това е негов 7-ми гол за 9 изиграни мача в текущия сезон на Серия А. На 4 ноември Милито реазлизира може би най-важния си гол за сезона при резултат 1:0 за Динамо Киев срещу Интер в Украйна, който почти сигурно изхвърля шампионите на Италия от турнира Шампионска Лига, аржентинеца изравнява резултата в 86-та минута. Този гол пък дава крила на съотборниците му, защото в 90-та минута Уесли Снейдер прави резултата 2:1 в полза на Интер и така преминаването в 1/8 финалите на турнира е почти сигурно. „Принцът на Италия“ реазлизира за 1:0 във вратата на Милан за крайната победа с 2:0 във второто дерби на Милано за сезона – мач който Интер печели въпреки, че остава с 9 души на терена.
Диего Милито вкарва изключително важен гол за 1:0 срещу Челси в 1/8-финалите на Шампионската лига на 24 февруари 2010 година. Мач, завършил 2:1 в полза на италианския тим, след голове още на Естебан Камбиасо за Интер и на Саломон Калу за Челси. Няколко дни по-късно пък Милито поразява и вратата на Удинезе за победата с 3:2 в полза на Интер. На полуфинала в Шампионска Лига срещу отбора на настоящия европейски шампион - ФК Барселона, Милито асистира за двете попадения на своя отбор и отбелязва третия гол за крайното 3-1.
През първия си сезон в Интер, Диего Милито вкарва жизнено важни голове, както в Серия А, така и в турнира за Копа Италия (включително и победния гол на финала срещу отбора на Рома), а в шампионската лига дори се разписва във всяка една от елиминационните фази, както и разбира се на самия финал. На финала на Шампионска лига, на 22 май в Мадрид, вкарва и двата гола за победата Интер срещу Байерн Мюнхен с 2-0.