Диего Милито: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 91.139.179.140 (б.), към версия на Pacetoo
Редакция без резюме
Ред 19: Ред 19:
| юношески отбори =
| юношески отбори =
| години = 1999–2004 </br> 2004–2005 </br> 2005–2008 </br> 2008–2009 </br> 2009–
| години = 1999–2004 </br> 2004–2005 </br> 2005–2008 </br> 2008–2009 </br> 2009–
| отбори = Расинг </br> [[ФК Дженоа]] </br> [[Реал Сарагоса]] </br> [[ФК Дженоа]] </br> [[Интер]]
| отбори = [[Расинг Клуб де Авелянеда|Расинг Клуб]]</br> [[ФК Дженоа]] </br> [[Реал Сарагоса]] </br> [[ФК Дженоа]] </br> [[Интер]]
| мачове = 137<br>59<br>108<br>31<br>91
| мачове = 137<br>59<br>108<br>31<br>91
| голове = (34)<br>(33)<br>(53)<br>(24)<br>(51)
| голове = (34)<br>(33)<br>(53)<br>(24)<br>(51)

Версия от 23:52, 11 юли 2015

Диего Милито
Лична информация
ПрякорПринца
Роден
Диего Алберто Милито
12 юни, 1979 г.
Бернал, Аржентина
Ръст183 см
Постнападател
Настоящ отбор
ОтборИнтер
Номер22
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1999–2004
2004–2005
2005–2008
2008–2009
2009–
Расинг Клуб
ФК Дженоа
Реал Сарагоса
ФК Дженоа
Интер
137
59
108
31
91
(34)
(33)
(53)
(24)
(51)
Национален отбор
2003–Аржентина21(4)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Диего Милито в Общомедия

Диего Алберто Милито (с прякор „El Principe“, Принца) (роден на 12 юни 1979 г. в Бернал, Аржентина) е професионален състезател по футбол, като от 2009 г. е нападател на италианския първенец Интер.

Кариера

Интер

Преминава в „нерадзурите“ от ФК Дженоа за сумата от 25 млн евро (в нея влиза и сумата за Тиаго Мота),като до 3 март 2010 има 24 мача и 15 гола с екипа на италианския шампион в Серия А. Принца се разписва за първи път в официален мач за новия си тим при победата с 4-0 в дербито на Милано над градския съперник - Милан. На 13 септември 2009 г. той вкарва и втория си гол със синьо-черната фланелка при победата на шампионите с 2:0 над ФК Парма отново на стадио „Джузепе Меаца“. Следващите му два гола за Интер са при обрата над отбора на Каляри 1-2. С тези две попадения, Милито става номер 1 в историята на Серия А с феноменалните 28 гола в 35 мача,което прави средно по 0,8 гола на мач. Следващия му гол е във вратата на Наполи за 2:0, след като камерунската перла Самюел Ето'о открива резултата още в първата минута. Диего след това претърпява контузия, като отсъства около месец от терените, но още със завръщането си отбеляза изключително важен гол – Интер води на Палермо 4:0,но допуска резултата да стане 4:3. Тогава на терена се появи Милито, който успокоява тифозите с 5-ти гол във вратата на водения от Валтер Дзенга отбор. Принца отбеляза и първия гол във вратата на Ливорно, при успеха на Интер с 2:0 като гост. Това е негов 7-ми гол за 9 изиграни мача в текущия сезон на Серия А. На 4 ноември Милито реазлизира може би най-важния си гол за сезона при резултат 1:0 за Динамо Киев срещу Интер в Украйна, който почти сигурно изхвърля шампионите на Италия от турнира Шампионска Лига, аржентинеца изравнява резултата в 86-та минута. Този гол пък дава крила на съотборниците му, защото в 90-та минута Уесли Снейдер прави резултата 2:1 в полза на Интер и така преминаването в 1/8 финалите на турнира е почти сигурно. „Принцът на Италия“ реазлизира за 1:0 във вратата на Милан за крайната победа с 2:0 във второто дерби на Милано за сезона – мач който Интер печели въпреки, че остава с 9 души на терена.

Диего Милито вкарва изключително важен гол за 1:0 срещу Челси в 1/8-финалите на Шампионската лига на 24 февруари 2010 година. Мач, завършил 2:1 в полза на италианския тим, след голове още на Естебан Камбиасо за Интер и на Саломон Калу за Челси. Няколко дни по-късно пък Милито поразява и вратата на Удинезе за победата с 3:2 в полза на Интер. На полуфинала в Шампионска Лига срещу отбора на настоящия европейски шампион - ФК Барселона, Милито асистира за двете попадения на своя отбор и отбелязва третия гол за крайното 3-1.

През първия си сезон в Интер, Диего Милито вкарва жизнено важни голове, както в Серия А, така и в турнира за Копа Италия (включително и победния гол на финала срещу отбора на Рома), а в шампионската лига дори се разписва във всяка една от елиминационните фази, както и разбира се на самия финал. На финала на Шампионска лига, на 22 май в Мадрид, вкарва и двата гола за победата Интер срещу Байерн Мюнхен с 2-0.