Артюр Рембо: Разлика между версии

Артюр Рембо
*Arthur Rimbaud*
	Артюр Рембо Arthur Rimbaud
френски поет
Роден	20 октомври 1854 г. Шарльовил-Мезиер
Починал	10 ноември 1891 г. (37 г.) Марсилия
Погребан	Шарлевил-Мезиер, Франция
Религия	католицизъм
Националност	французин
Работил	поет
Литература
Период	1869 – 1875
Течение	символизъм
Известни творби	„Един сезон в ада“
Повлиян	Пол Верлен, Жул Верн, Шарл Бодлер, Виктор Юго
Повлиял	Боб Кауфман, Хенри Милър, Алън Гинсбърг, Дилън Томас, Уилям Бъроуз, Джак Керуак, Пати Смит и др.
Литература
Период	1869 – 1875
Течение	символизъм
Известни творби	„Един сезон в ада“
Повлиян	Пол Верлен, Жул Верн, Шарл Бодлер, Виктор Юго
Семейство
Съпруг	няма
Партньор	Пол Верлен
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Артюр Рембо в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 07:31, 14 юли 2015

Артюр Рембо (Шаблон:Lang-fr) е френски поет, един от най-великите представители на първото поколение френски символисти.

Биография

Роден е на 20 октомври 1854 в Шарльовил-Мезиер, Франция. Баща му, Фредерик Рембо, е морски капитан, а майка му Виали Кюиф е консервативна и деспотична – била принудена да отглежда четирите си деца след като съпруга ѝ ги напуска.

Артюр започва да се интересува от литература в юношеските си години, а първите си опити в областта на литературата прави на 15 годишна възраст. След неколкократно пребиваване в Париж, той решава да се установи там за постоянно. Това става възможно след като изпраща едно от най-известните си стихотворения „Пияният кораб“ на Пол Верлен, който му помага да влезе в средите на парижката бохема.

Верлен, който бил заинтригуван от Рембо, изпратил писмо, което гласяло: “Ела, скъпа велика душа. Ние те чакаме; желаем те”; този текст бил придружен от еднопосочен билет за Париж. Рембо пристигнал късния септември 1871 г. и живял за кратко в дома на Верлен. Верлен, който бил женен за 17-годишната, тежко бременна Матилда Мауте, скоро напуснал работа и започнал да пие.

Рембо и Верлен започнали краткотрайна и пламенна афера. Докато Верлен имал и предишни хомосексуални преживявания, не е известно дали това е първата такава за Рембо. Докато били заедно те водели див, безделнически живот, подправен с абсент и хашиш.

Следва почти едногодишен период на всекидневни запои. Приятелството с Верлен му позволява да води сравнително независим живот, въпреки че всички разходи се поемат от почти 10 години по-възрастният поет. 1873 г. се оказва съдбоносна за Рембо. След препирни с Верлен идва период на дълго странстване между Лондон, Шарльовил-Мезиер и Брюксел. Именно в белгийския град след пореден опит за подобряване на взаимоотношенията си двамата поети до такава степен изпадат в афектно състояние, че Верлен стреля по Рембо и го ранява в ръката. Верлен е подведен по отговорност, а Рембо лекува леката си рана в болница.

През 1874 г. се сближава с Жерменом Нуво и няколко месеца живеят заедно в Англия. След тази случка започва вторият период от неговия живот – на безкрайни странствания в държави от три континента-посещава Дания и Швеция през 1877, а през 1878 работи в Кипър за една френска фирма. През 1879 г.се завръща в родния си град като помага на свои роднини като работи във фермата им. Занимава се с всичко друго, но не и с литература. През 1891 г. е намерен тумор в десния му крак и бива парализиран. В болницата в Марсилия кракът му е ампутиран. Налага се пак да го приемат по-късно в болницата, където на 10 ноември 1891 г. умира. Когато умира всички са го познавали като търговец, занимаващ се с полулегален бизнес с оръжие.

В литературата Рембо бива оценен едва десетилетия по-късно. Смята се, че е един от най-талантливите продължители на някои от поетическите принципи на Бодлер. Приживе не издава стихосбирка.

Произведения

Poésies
Le bateau ivre (1871)
Illuminations|Les illuminations (1872)
Une Saison en Enfer (1873)
Lettres

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Артюр Рембо

Шаблон:Писател-мъниче Шаблон:Франция-мъниче

↑ Пистолет, из которого был ранен Рембо, продан за 430 тысяч евро // 30 ноември 2016 г. Посетен на 12 май 2021 г. (на руски)

[wikidata-f30a4a98cec01043cb81d8f52e0ccbef93d4bba7-v6-1] Пистолет, из которого был ранен Рембо, продан за 430 тысяч евро // 30 ноември 2016 г. Посетен на 12 май 2021 г. (на руски)

[1]

@@ Ред 65: / Ред 65: @@
 == Биография ==
+Роден е на 20 октомври 1854 в Шарльовил-Мезиер, Франция. Баща му, Фредерик Рембо, е морски капитан, а майка му Виали Кюиф е консервативна и деспотична – била принудена да отглежда четирите си деца след като съпруга ѝ ги напуска.
+Артюр започва да се интересува от литература в юношеските си години, а първите си опити в областта на [[литература]]та прави на 15 годишна възраст. След неколкократно пребиваване в [[Париж]], той решава да се установи там за постоянно. Това става възможно след като изпраща едно от най-известните си стихотворения „Пияният кораб“ на [[Пол Верлен]], който му помага да влезе в средите на парижката бохема.
-Роден е на 20 октомври 1854 в Шарльовил-Мезиер, Франция. Баща му, Фредерик Рембо, е морски капитан, а майка му Виали Кюиф е консервативна  и деспотична - била принудена да отглежда четирите си деца след като съпруга ѝ ги напуска.
-Артюр започва да се интересува от литература в юношеските си години, а първите си опити в областта на [[литература]]та прави на 15 годишна възраст. След неколкократно пребиваване в [[Париж]], той решава да се установи там за постоянно. Това става възможно след като изпраща едно от най-известните си стихотворения "Пияният кораб" на [[Пол Верлен]], който му помага да влезе в средите на парижката бохема.
 Верлен, който бил заинтригуван от Рембо, изпратил писмо, което гласяло: “Ела, скъпа велика душа. Ние те чакаме; желаем те”; този текст бил придружен от еднопосочен билет за Париж. Рембо пристигнал късния септември 1871 г. и живял за кратко в дома на Верлен. Верлен, който бил женен за 17-годишната, тежко бременна Матилда Мауте, скоро напуснал работа и започнал да пие.
 Рембо и Верлен започнали краткотрайна и пламенна афера. Докато Верлен имал и предишни хомосексуални преживявания, не е известно дали това е първата такава за Рембо. Докато били заедно те водели див, безделнически живот, подправен с абсент и хашиш.
-Следва почти едногодишен период на всекидневни запои. Приятелството с [[Пол Верлен|Верлен]] му позволява да води сравнително независим живот, въпреки че всички разходи се поемат от почти 10 години по-възрастният поет. [[1873]] г. се оказва съдбоносна за Рембо. След препирни с [[Пол Верлен|Верлен]] идва период на дълго странстване между [[Лондон]], [[Шарльовил-Мезиер]] и [[Брюксел]]. Именно в белгийския град след пореден опит за подобряване на взаимоотношенията си двамата поети до такава степен изпадат в афектно състояние, че [[Пол Верлен|Верлен]] стреля по Рембо и го ранява в ръката. [[Пол Верлен|Верлен]] е подведен по отговорност, а Рембо лекува леката си рана в болница.
+Следва почти едногодишен период на всекидневни запои. Приятелството с Верлен му позволява да води сравнително независим живот, въпреки че всички разходи се поемат от почти 10 години по-възрастният поет. [[1873]] г. се оказва съдбоносна за Рембо. След препирни с Верлен идва период на дълго странстване между [[Лондон]], [[Шарльовил-Мезиер]] и [[Брюксел]]. Именно в белгийския град след пореден опит за подобряване на взаимоотношенията си двамата поети до такава степен изпадат в афектно състояние, че Верлен стреля по Рембо и го ранява в ръката. Верлен е подведен по отговорност, а Рембо лекува леката си рана в болница.
-През 1874 г. се сближава с Жерменом Нуво и няколко месеца живеят заедно в Англия. След тази случка започва вторият период от неговия живот - на безкрайни странствания в държави от три континента-посещава Дания и Швеция през 1877, а през 1878 работи в Кипър за една френска фирма. През 1879 г.се завръща в родния си град като помага на свои роднини като работи във фермата им. Занимава се с всичко друго, но не и с [[литература]]. През 1891 г. е намерен тумор в десния му крак и бива парализиран. В болницата в Марсилия кракът му е ампутиран. Налага се пак да го приемат по-късно в болницата, където на 10 ноември 1891 г. умира. Когато умира всички са го познавали като търговец, занимаващ се с полулегален бизнес с оръжие.
+През 1874 г. се сближава с Жерменом Нуво и няколко месеца живеят заедно в Англия. След тази случка започва вторият период от неговия живот – на безкрайни странствания в държави от три континента-посещава Дания и Швеция през 1877, а през 1878 работи в Кипър за една френска фирма. През 1879 г.се завръща в родния си град като помага на свои роднини като работи във фермата им. Занимава се с всичко друго, но не и с [[литература]]. През 1891 г. е намерен тумор в десния му крак и бива парализиран. В болницата в Марсилия кракът му е ампутиран. Налага се пак да го приемат по-късно в болницата, където на 10 ноември 1891 г. умира. Когато умира всички са го познавали като търговец, занимаващ се с полулегален бизнес с оръжие.
 В [[литература]]та Рембо бива оценен едва десетилетия по-късно. Смята се, че е един от най-талантливите продължители на някои от поетическите принципи на [[Бодлер]]. Приживе не издава стихосбирка.
 <!--
 == Училищен живот ==
-От страх, че децата ѝ прекарвали твърде много време под влиянието на бедните деца от квартала, Мме Рембо преместила семейството си в Корс де Орлеанс през 1862 г. Условията в този район били доста по – добри и макар, че момчетата били обучавани вкъщи от майка си, те били изпратени в Пансион Росатр. Но за петте години, прекарани в училището, тяхната страховита майка отново наложила волята си, подтиквайки ги към педантичен успех. Тя наказвала синовете си като ги карала да учат стотици стихове на латински език наизуст, и ако ги рецитирали погрешно ги лишавала от храна. Когато Артюр бил на 9, той написал есе, протестирайки срещу наложеният в училището латински език.  Той не одобрявал работата в училище, а майка му продължила непрестанния си контрол; на децата не било разрешено да се отдалечават от майка си и докато не станали на 16 години тя продължавала да ги води и взема от училище.
+От страх, че децата ѝ прекарвали твърде много време под влиянието на бедните деца от квартала, Мме Рембо преместила семейството си в Корс де Орлеанс през 1862 г. Условията в този район били доста по – добри и макар, че момчетата били обучавани вкъщи от майка си, те били изпратени в Пансион Росатр. Но за петте години, прекарани в училището, тяхната страховита майка отново наложила волята си, подтиквайки ги към педантичен успех. Тя наказвала синовете си като ги карала да учат стотици стихове на латински език наизуст, и ако ги рецитирали погрешно ги лишавала от храна. Когато Артюр бил на 9, той написал есе, протестирайки срещу наложеният в училището латински език. Той не одобрявал работата в училище, а майка му продължила непрестанния си контрол; на децата не било разрешено да се отдалечават от майка си и докато не станали на 16 години тя продължавала да ги води и взема от училище.
-Като момче Артюр бил дребничък с кестенява коса и тъмносини очи. Когато станал на 11 – той и неговият брат били изпратени да учат в колежа в Шервил. До тогава  книгите, които четял се ограничавали само до Библията, но също обичал приказки и приключенски истории, като например романите на Джеймс Купър и Густав Еймърд. Той имал огромен успех в училище и бил най-добрият в класа си, освен по математика и науките. Много от неговите учители забелязали способността на младия ученик да попива голямо количество материал. През 1869 година той спечелил 8 първи награди в училище, включително награда за религиозно образование, а през 1870 година – 7 първи награди.
+Като момче Артюр бил дребничък с кестенява коса и тъмносини очи. Когато станал на 11 – той и неговият брат били изпратени да учат в колежа в Шервил. До тогава книгите, които четял се ограничавали само до Библията, но също обичал приказки и приключенски истории, като например романите на Джеймс Купър и Густав Еймърд. Той имал огромен успех в училище и бил най-добрият в класа си, освен по математика и науките. Много от неговите учители забелязали способността на младия ученик да попива голямо количество материал. През 1869 година той спечелил 8 първи награди в училище, включително награда за религиозно образование, а през 1870 година – 7 първи награди.
-Когато станал трети курс, Мме Рембо, очакваща голям училищен успех на втория си син, наела домашен учител – отец Аристе Леритиер, за частни уроци. Леритиер впечатлил младия си ученик и успял да го накара да заобича Гръцкия и Латинския език както Френската класическа литература. Той също бил и първият човек, окуражаващ момчето да пише оригинални стихотворения както на френски, така и на латински. Първата печатна поема на Рембо била “Les Etrennes des orphelines” ( “Новогодишният подарък на сирачетата” ), която била публикувана в Revue pour tous's на 2 януари 1870 година. Две години след публикуването на поемата му, нов учител на име Джорджес Изамбард, пристигнал в колежа Шервил. Изамбард станал ментор по литература на Рембо, но скоро Рембо започнал да гледа на него като на по – голям брат. Когато станал на 15, Рембо демонстрирал творческа зрялост – първата поема, която той показал на Изамбард : "Ophélie", щяла по-късно да бъде включена в антологиите като една от най-добрите поеми на Рембо. Когато избухнала Френско – Пруската война, се наложило Изамбард да напусне Шервил и Рембо паднал духом. Той избягал в Париж без пари за билет и впоследствие бил арестуван за седмица. След като се завърнал вкъщи, той отново избягал, но този път, за да избегне гнева на майка си.
-От късния октомври 1870 година, Рембо станал особено провокативна личност; започнал да пие, да говори грубо, да пише еротични (порнографски) поеми и да краде книги от кварталните магазини, а  на мястото на предишния му спретнат и чист външен вид  се появили размъкнати, мръсни дрехи и дълга коса. Носели се слухове, че е постъпил в Парижката комуна през 1871 г.
+Когато станал трети курс, Мме Рембо, очакваща голям училищен успех на втория си син, наела домашен учител – отец Аристе Леритиер, за частни уроци. Леритиер впечатлил младия си ученик и успял да го накара да заобича Гръцкия и Латинския език както Френската класическа литература. Той също бил и първият човек, окуражаващ момчето да пише оригинални стихотворения както на френски, така и на латински. Първата печатна поема на Рембо била “Les Etrennes des orphelines” ( “Новогодишният подарък на сирачетата” ), която била публикувана в Revue pour tous's на 2 януари 1870 година. Две години след публикуването на поемата му, нов учител на име Джорджес Изамбард, пристигнал в колежа Шервил. Изамбард станал ментор по литература на Рембо, но скоро Рембо започнал да гледа на него като на по – голям брат. Когато станал на 15, Рембо демонстрирал творческа зрялост – първата поема, която той показал на Изамбард : „Ophélie“, щяла по-късно да бъде включена в антологиите като една от най-добрите поеми на Рембо. Когато избухнала Френско – Пруската война, се наложило Изамбард да напусне Шервил и Рембо паднал духом. Той избягал в Париж без пари за билет и впоследствие бил арестуван за седмица. След като се завърнал вкъщи, той отново избягал, но този път, за да избегне гнева на майка си.
+От късния октомври 1870 година, Рембо станал особено провокативна личност; започнал да пие, да говори грубо, да пише еротични (порнографски) поеми и да краде книги от кварталните магазини, а на мястото на предишния му спретнат и чист външен вид се появили размъкнати, мръсни дрехи и дълга коса. Носели се слухове, че е постъпил в Парижката комуна през 1871 г.
 -->
 == Произведения ==
 * ''Poésies''
 * ''Le bateau ivre'' (1871)
 * ''Illuminations|Les illuminations'' (1872)
 * ''Une Saison en Enfer'' (1873)
 * ''Lettres''
 == Външни препратки ==
 {{commons|Category:Arthur Rimbaud}}
 * {{fr икона}} {{en икона}} [http://www.mag4.net/Rimbaud/index.html Биография и творчество]