Харалд Хардрада: Разлика между версии
м Removing Link GA template (handled by wikidata) |
Drzewianin (беседа | приноси) редакционно |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
| портрет = |
| портрет = |
||
| описание = крал на Норвегия |
| описание = крал на Норвегия |
||
| роден-място = [[Норвегия]] |
| роден-място = [[Норвегия]] |
||
| починал-място = [[Англия]] |
| починал-място = [[Англия]] |
||
}} |
}} |
||
'''Харалд III Сигурдсон''', наричан и '''Харалд Хардроде''' (на [[норвежки]] ''Harald III'' или ''Harald Hardråde'') е [[крал на Норвегия]] от [[1046]] до [[1066]] (до [[1047]] съвместно с племенника си [[Магнус I]]). Управлението му се свързва с продължителни и неуспешни опити за завладяване на [[Дания]]. Харалд е убит при опита си за нашествие в [[Англия]]. |
'''Харалд III Сигурдсон''', наричан и '''Харалд Хардроде''' (на [[норвежки]] ''Harald III'' или ''Harald Hardråde'') е [[крал на Норвегия]] от [[1046]] до [[1066]] (до [[1047]] съвместно с племенника си [[Магнус I]]). Управлението му се свързва с продължителни и неуспешни опити за завладяване на [[Дания]]. Харалд е убит при опита си за нашествие в [[Англия]]. |
||
Ред 13: | Ред 12: | ||
Харалд Сигурдсон е роден през [[1015]]. Той е най-малкият от тримата полубратя на крал [[Улаф II]], син на майка му и норвежки благородник. Харалд участва в битката срещу [[Кнут Велики]] при [[Стиклеста]] през [[1030]], когато крал Улаф е убит. Самият Харалд оцелява и заминава в изгнание с група свои поддръжници. През [[1031]] те пристигат в [[Киевска Рус]] и постъпват на служба при великия княз [[Ярослав I|Ярослав Мъдри]]. |
Харалд Сигурдсон е роден през [[1015]]. Той е най-малкият от тримата полубратя на крал [[Улаф II]], син на майка му и норвежки благородник. Харалд участва в битката срещу [[Кнут Велики]] при [[Стиклеста]] през [[1030]], когато крал Улаф е убит. Самият Харалд оцелява и заминава в изгнание с група свои поддръжници. През [[1031]] те пристигат в [[Киевска Рус]] и постъпват на служба при великия княз [[Ярослав I|Ярослав Мъдри]]. |
||
Няколко години по-късно Харалд и хората му заминават за [[Константинопол]], където са наети от императора. На [[Византийска империя|византийска]] служба той се отличава в няколко военни кампании, в които ръководи относително самостоятелно [[викинги|викингски]] подразделения. Те участват във войната с [[араби]]те в [[Сицилия]]. При войната срещу Цар [[Петър Делян]], в която Византия повторно успява да установи господството си в [[1041]]г., норманите имат решаващ принос в ключовата битка при [[Острово]], a старата [[Самуил]]ова столица [[Преспа (средновековен град)|Преспа]] е съсипана от служещите на нашественика [[нормани]], командвани от бъдещия крал на [[Норвегия]] и основател на днешната столицта [[Осло]] викинга Харалд Хардрад, описан в една сага като ''„разорител на българите“'' <ref>[http://chitanka.info/text/2992/4 |
Няколко години по-късно Харалд и хората му заминават за [[Константинопол]], където са наети от императора. На [[Византийска империя|византийска]] служба той се отличава в няколко военни кампании, в които ръководи относително самостоятелно [[викинги|викингски]] подразделения. Те участват във войната с [[араби]]те в [[Сицилия]]. При войната срещу Цар [[Петър Делян]], в която Византия повторно успява да установи господството си в [[1041]] г., норманите имат решаващ принос в ключовата битка при [[Острово]], a старата [[Самуил]]ова столица [[Преспа (средновековен град)|Преспа]] е съсипана от служещите на нашественика [[нормани]], командвани от бъдещия крал на [[Норвегия]] и основател на днешната столицта [[Осло]] викинга Харалд Хардрад, описан в една сага като ''„разорител на българите“'' <ref>[http://chitanka.info/text/2992/4 Петър Константинов, История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001, София 2001]</ref>. В началото на 40-те години Харалд се връща в [[Киев]], където се жени за [[Елисавета Ярославна]], дъщеря на [[Ярослав Мъдри]]. |
||
През [[1045]] Харалд Сигурдсон се връща в [[Норвегия]] със значителни финансови средства и военни сили и племенникът му [[Магнус I]] е принуден да го признае за съвладетел. Харалд посвещава следващите 16 години на опити да подчини [[Дания]], отстранявайки от трона [[Свенд II]]. През [[1047]], по време на битка с датчаните, крал Магнус I е убит и Харалд III става самостоятелен владетел на Норвегия. Сблъсъците с Дания са прекратени едва през [[1062]], когато Харал и Свенд взаимно се признават за крале на двете държави. |
През [[1045]] Харалд Сигурдсон се връща в [[Норвегия]] със значителни финансови средства и военни сили и племенникът му [[Магнус I]] е принуден да го признае за съвладетел. Харалд посвещава следващите 16 години на опити да подчини [[Дания]], отстранявайки от трона [[Свенд II]]. През [[1047]], по време на битка с датчаните, крал Магнус I е убит и Харалд III става самостоятелен владетел на Норвегия. Сблъсъците с Дания са прекратени едва през [[1062]], когато Харал и Свенд взаимно се признават за крале на двете държави. |
||
Ред 22: | Ред 21: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
=== Бележки === |
|||
<references/> |
<references/> |
||
=== Библиография === |
|||
* Sawyer, P.H. (1994).''Kings and Vikings''. pgs 118-20, 146-47. Barnes and Noble Books, New York. |
* Sawyer, P.H. (1994).''Kings and Vikings''. pgs 118-20, 146-47. Barnes and Noble Books, New York. |
||
* Sturluson, Snorri (2005). ''King Harald's Saga'' (Part of the Heimskringla). pgs 45, 46, 47. Penguin Classics. |
* Sturluson, Snorri (2005). ''King Harald's Saga'' (Part of the Heimskringla). pgs 45, 46, 47. Penguin Classics. |
||
Ред 30: | Ред 32: | ||
{{пост|[[крал на Норвегия]]|[[1046]]|[[1066]]|[[Магнус I]]|[[Магнус II]]<br/>[[Олаф III]]}} |
{{пост|[[крал на Норвегия]]|[[1046]]|[[1066]]|[[Магнус I]]|[[Магнус II]]<br/>[[Олаф III]]}} |
||
{{пост край}} |
{{пост край}} |
||
[[Категория:Монарси на Норвегия]] |
[[Категория:Монарси на Норвегия]] |
Версия от 13:49, 17 юли 2015
Харалд III Harald III Hardråde | |
крал на Норвегия | |
Роден |
около 1015 г.
|
---|---|
Починал | 25 септември 1066 г.
|
Погребан | Тронхейм, Норвегия |
Религия | християнство |
Работил във | Варяжка тагма (1033 – 1042) |
Семейство | |
Братя/сестри | Олаф II |
Съпруга | Елисавета Ярославна (1045 – 25 септември 1066) |
Деца | Магнус II Олаф III |
Харалд III в Общомедия |
Харалд III Сигурдсон, наричан и Харалд Хардроде (на норвежки Harald III или Harald Hardråde) е крал на Норвегия от 1046 до 1066 (до 1047 съвместно с племенника си Магнус I). Управлението му се свързва с продължителни и неуспешни опити за завладяване на Дания. Харалд е убит при опита си за нашествие в Англия.
Биография
Харалд Сигурдсон е роден през 1015. Той е най-малкият от тримата полубратя на крал Улаф II, син на майка му и норвежки благородник. Харалд участва в битката срещу Кнут Велики при Стиклеста през 1030, когато крал Улаф е убит. Самият Харалд оцелява и заминава в изгнание с група свои поддръжници. През 1031 те пристигат в Киевска Рус и постъпват на служба при великия княз Ярослав Мъдри.
Няколко години по-късно Харалд и хората му заминават за Константинопол, където са наети от императора. На византийска служба той се отличава в няколко военни кампании, в които ръководи относително самостоятелно викингски подразделения. Те участват във войната с арабите в Сицилия. При войната срещу Цар Петър Делян, в която Византия повторно успява да установи господството си в 1041 г., норманите имат решаващ принос в ключовата битка при Острово, a старата Самуилова столица Преспа е съсипана от служещите на нашественика нормани, командвани от бъдещия крал на Норвегия и основател на днешната столицта Осло викинга Харалд Хардрад, описан в една сага като „разорител на българите“ [1]. В началото на 40-те години Харалд се връща в Киев, където се жени за Елисавета Ярославна, дъщеря на Ярослав Мъдри.
През 1045 Харалд Сигурдсон се връща в Норвегия със значителни финансови средства и военни сили и племенникът му Магнус I е принуден да го признае за съвладетел. Харалд посвещава следващите 16 години на опити да подчини Дания, отстранявайки от трона Свенд II. През 1047, по време на битка с датчаните, крал Магнус I е убит и Харалд III става самостоятелен владетел на Норвегия. Сблъсъците с Дания са прекратени едва през 1062, когато Харал и Свенд взаимно се признават за крале на двете държави.
През 1066 Харалд предявява претенции към трона на Англия и с помощта на графа на Нортумбрия Тостиг дебаркира в североизточната част на страната. След първоначалния успех в битката при Фълфорд, норвежките войски са разгромени от крал Харолд II в битката при Стамфорд Бридж, като Харалд и Тостиг са убити. Няколко седмици по-късно Харолд II претърпява поражение в битката при Хейстингс и Англия е завладяна от норманите.
Харалд III е наследен от синовете си Магнус II и Улаф III.
Източници
Бележки
Библиография
- Sawyer, P.H. (1994).Kings and Vikings. pgs 118-20, 146-47. Barnes and Noble Books, New York.
- Sturluson, Snorri (2005). King Harald's Saga (Part of the Heimskringla). pgs 45, 46, 47. Penguin Classics.
- Waßenhoven D., Skandinavier unterwegs in Europa (1000-1250), Akademie-Verlag, 2006, ISBN 3-050-04285-0
Магнус I | → | крал на Норвегия (1046 – 1066) | → | Магнус II Олаф III |