Софрата: Разлика между версии
Filipov Ivo (беседа | приноси) |
Filipov Ivo (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Археологически обект инфо |
|||
| изглед = 42.9519 |
|||
| изглед-описание = 27.0205 |
|||
| карта = България Област Шумен |
|||
| гео-ширина = 41.5233 |
|||
| гео-дължина = 23.7394 |
|||
| страна = {{България}} |
|||
| област-вид = Област |
|||
| област = [[Област Шумен]] |
|||
| вид = Мегалитно светилище |
|||
| период = I хил. пр. Хр. |
|||
| епоха = Желязна епоха |
|||
}} |
|||
'''"Скално-култов комплекс Веселиново"''' се намира в началото на старопланинския проход при с.[[Веселиново]] ([[Област Шумен]]). Комплексът се състои от три скално-изсечени светилища, отделни оброчни камъни и три пещери при водопада, наричан от местното население [[Скока (природна забележителност, Област Шумен)]]. Към комплекса вероятно се отнася едно малко укрепено селище, чиито обитатели вероятно са охранявали прохода и може да се предполага, че каменоделска работа по изравняването на скалните тераси при светилищата е извършена от тях. |
'''"Скално-култов комплекс Веселиново"''' се намира в началото на старопланинския проход при с.[[Веселиново]] ([[Област Шумен]]). Комплексът се състои от три скално-изсечени светилища, отделни оброчни камъни и три пещери при водопада, наричан от местното население [[Скока (природна забележителност, Област Шумен)]]. Към комплекса вероятно се отнася едно малко укрепено селище, чиито обитатели вероятно са охранявали прохода и може да се предполага, че каменоделска работа по изравняването на скалните тераси при светилищата е извършена от тях. |
||
Версия от 14:47, 23 юли 2015
Софрата | |
27.0205 27.0205 | |
Местоположение | |
---|---|
Страна | България |
Област | Област Шумен |
Археология | |
Вид | Мегалитно светилище |
Период | I хил. пр. Хр. |
Епоха | Желязна епоха |
"Скално-култов комплекс Веселиново" се намира в началото на старопланинския проход при с.Веселиново (Област Шумен). Комплексът се състои от три скално-изсечени светилища, отделни оброчни камъни и три пещери при водопада, наричан от местното население Скока (природна забележителност, Област Шумен). Към комплекса вероятно се отнася едно малко укрепено селище, чиито обитатели вероятно са охранявали прохода и може да се предполага, че каменоделска работа по изравняването на скалните тераси при светилищата е извършена от тях.
Археологически проучвания
Проучванията на комплекса са проведени между 1994 г. и 1999 г. от интердисциплинарен екип специалисти с научен ръководител д-р Павлина Хр. Петрова, завеждащ отдел "Археология на Дирекция КИН – Шумен" и членове инж. д-р Андрей Андреев и инж. д-р Юрий Дачев преподаватели от ВВУАПВО – гр.Шумен, д-р Димитър Колев и Веселина Колева астрофизици от "Националната Астрономическа Обсерватория Рожен". Техническата документация е изготвена от служителите на Дирекция КИН Бойчо Христов и Иван Иванов.
Описание и особености
Най-голямото и сложно устроено скално светилище е известното в региона "Софрата на Вълчан войвода", заради много популярната легенда за прочутия войвода и неговите съкровища. Предполага се, че светилището е използвано от местните тракийски племена и е било посветено на Слънце-бога, като едновременно с това е служело за астрономическа обсерватория.
През първите векове на I хил.пр.Хр., по време на Желязната епоха, скалната тераса е трансформирана в голямо открито светилище, посветено на Свещената планина и на Слънцето. В своеобразния й център е изсечен в скалата олтар с форма на пресечена пирамида. Върху горната му повърхност е моделирана полукръгла площадка с врязан правоъгълен жертвеник, чиито канали били използвани за извършване на възлияния. До каналите в най-високата точка на полукръга по време на археологическото проучване е открито голямо количество пепел.
В подножието на пирамидата, върху източната й страна обърната към изгрева, е запазен плитък релеф на конска глава, което навежда на предположението, че жертвеното животно на това светилище е бил конят. Възможно е жертвоприношението на животното да се е извършвало символично, защото религиозната доктрина на жреците не позволява проливане на кръв. Конят е известен като свещенно животно на Слънце-бога. (В произведенията на ранното тракийско изкуство, най-вече в торевтиката се появяват апликации с конски глави. Приема се, че те са символи на бога Слънце. Особено интересна е една от тях, в която осем конски глави оформят кръг. Но вероятно е също изборът на коня да се дължи на важната му роля в стопанската дейност на жителите от съседното селище-крепост.)
Източници
|