Софрата

Софрата
Пирамидалният олтар при "Софрата на Вълчан войвода"
Местоположение
Софрата Местоположение в България Област Шумен 42.9519, 27.0205
Страна	България
Област	Област Шумен
Археология
Вид	Мегалитно светилище
Период	I хил. пр. Хр.
Епоха	Желязна епоха

"Скално-култов комплекс Веселиново" се намира в началото на старопланинския проход при с.Веселиново (Област Шумен). Комплексът се състои от три скално-изсечени светилища, отделни оброчни камъни и три пещери при водопада, наричан от местното население Скока (природна забележителност, Област Шумен). Към комплекса вероятно се отнася едно малко укрепено селище, чиито обитатели вероятно са охранявали прохода и може да се предполага, че каменоделска работа по изравняването на скалните тераси при светилищата е извършена от тях.

Археологически проучвания

Проучванията на комплекса са проведени между 1994 г. и 1999 г. от интердисциплинарен екип специалисти с научен ръководител д-р Павлина Хр. Петрова, завеждащ отдел "Археология на Дирекция КИН – Шумен" и членове инж. д-р Андрей Андреев и инж. д-р Юрий Дачев преподаватели от ВВУАПВО – гр.Шумен, д-р Димитър Колев и Веселина Колева астрофизици от "Националната Астрономическа Обсерватория Рожен". Техническата документация е изготвена от служителите на Дирекция КИН Бойчо Христов и Иван Иванов.

Описание и особености

Най-голямото и сложно устроено скално светилище е известното в региона "Софрата на Вълчан войвода", заради много популярната легенда за прочутия войвода и неговите съкровища. Предполага се, че светилището е използвано от местните тракийски племена и е било посветено на Слънце-бога, като едновременно с това е служело за астрономическа обсерватория.

През първите векове на I хил.пр.Хр., по време на Желязната епоха, скалната тераса е трансформирана в голямо открито светилище, посветено на Свещената планина и на Слънцето. В своеобразния й център е изсечен в скалата олтар с форма на пресечена пирамида. Върху горната му повърхност е моделирана полукръгла площадка с врязан правоъгълен жертвеник, чиито канали били използвани за извършване на възлияния. До каналите в най-високата точка на полукръга по време на археологическото проучване е открито голямо количество пепел.

В подножието на пирамидата, върху източната й страна обърната към изгрева, е запазен плитък релеф на конска глава, което навежда на предположението, че жертвеното животно на това светилище е бил конят. Възможно е жертвоприношението на животното да се е извършвало символично, защото религиозната доктрина на жреците не позволява проливане на кръв. Конят е известен като свещено животно на Слънце-бога. (В произведенията на ранното тракийско изкуство, най-вече в торевтиката се появяват апликации с конски глави. (Приема се, че при траките са символи на Слънце-бога). От особен интерес е релефът, където се наблюдават осем конски глави оформящи кръг.)

В непосредствена близост до пирамидалния олтар, в най-високата част от скалната тераса е обособен чрез дълбоки жлебове овален сектор - т.нар. "софра". По повърхността на това овално пространство се наблюдават многобройни вдълбани в скалата дупки с неправилна сферична форма и различни по размер. В легендата за "Софратата на Вълчан войвода" по-големите вдлъбнатини са използвани от хайдутите, за да поставят там паниците си. Този сектор бележи най-високата точка от скалата. Поставените в дупките жалони, очертават направления, които съвпадат с ориентацията на важни канали от останалите сектори на светилището. Овалната плоча наподобяваща софра представлява един вид център за прехвърляне или за съпоставяне на направления от различните сектори на светилището. Не е изключено именно тя, поради специфичната си форма, да е дала името Софра на скалната тераса.