Качамак: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 07:34, 26 юли 2015

Качамак е традиционно българско ястие, разпространено на Балканите и в Мизия, а също и в Гърция, Македония, Албания, Черна гора, Румъния, Молдова, Беларус, Украйна, Чечня, Грузия, Армения, Афганистан, Пакистан, Индия, Турция. Приготвя се от царевичен грис или едро смляно царевично брашно.

Сместа се вари във вода с щипка сол на тих огън при непрекъснато бъркане с т.нар. бъркалка „качамилка“, до получаване на каша с желаната от гъстота. Процесът варене трае около 40 минути. Съдът се дърпа от огъня, добавя се масло, сместа се разбърква бързо и се захлупва за около 15 – 30 мин. в зависимост от количеството. Така, продуктът набъбва още повече, и поема водата.

Използван като заместител на хляб в ежедневното хранене, качамакът може да се нареже на парчета и да се сервира по различни начини – сладък или солен.

В някои краища на България се полива със запържена с червен пипер свинска мас, сирене, каймак или свински пръжки (известни и като джумерки). За десерт качамакът може да се залее с изваряван сок от захарна тръстика или цвекло, наричан адъ, петмез или маджун. В Североизточна България се приготвя и шупла (сладкиш от царевично брашно). Известен е по света под различни имена, но съставът му е един и същ, запазен през вековете до днес.

История

В България качамакът се налага през XVIII век с навлизане отглеждането на царевица като земеделска култура и по-лесното и продължително съхранение на царевицата като земеделски продукт. Бързото приготвяне като храна на този вид хляб е особено приемливо за българката, поради нейната голяма натовареност – тежък селски труд и отглеждане на многобройна челяд.

Преди да се появи царевицата в България (а и след това), по технологията за „пареното“ (варено и задушено) тесто от просо се е приготвял просеник – с вода се забърква каша от просено брашно, изсипва се в тава и се пече.

В миналото всички зърнени култури са се мелели на мелници-караджейки (между два камъка, без пресяване на трици и люспи), при което в брашната остават всички съставки на зърното.

Производство на царевица

Производството на царевица е най-добрия показател за ползването ѝ като храна. В Ориенталския отдел на Народната библиотека в София е запазен турски данъчен регистър от 1871 г. от който се вижда, че са произведени и са обложени с данък десятък в Оряховската каза (гр. Оряхово) както следва:^[1]

царевица 1 437 761 килѐ
ечемик 771 490 килѐ
пшеница 453 830 килѐ
овес 237 650 килѐ
просо 40 493 килѐ
ръж 4 602 килѐ.

За справка – едно тогавашно берковско килѐ е с тегло 70 kg, а едно цариградско килѐ – 40 kg.

Вижте също

Източници

↑ Илчев Захари, Цветан Петров, Разказ за Михайлово, Издателство ПИК, Велико Търново, 2006, с. 59, ISBN-10: 954-736-139-2, ISBN-13: 978-954-736-139-3

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Качамак.

[1] Илчев Захари, Цветан Петров, Разказ за Михайлово, Издателство ПИК, Велико Търново, 2006, с. 59, ISBN-10: 954-736-139-2, ISBN-13: 978-954-736-139-3

[1]

@@ Ред 2: / Ред 2: @@
 [[Image:Mamaliga right.jpg|thumb|right|200px|Качамак, нарязан като хляб]]
 {{кухня}}
-'''Качамак''' е традиционно българско ястие, разпространено на Балканите и в [[Мизия]], а също и в [[Гърция]], [[Македония]], [[Албания]], [[Черна гора]], [[Румъния]], [[Молдова]], [[Беларус]], [[Украйна]], Чечня, [[Грузия]], [[Армения]], [[Афганистан]], [[Пакистан]], [[Индия]], [[Турция]]. Приготвя се от царевичен грис или едро смляно царевично брашно.
+'''Качамак''' е традиционно българско ястие, разпространено на Балканите и в [[Мизия]], а също и в [[Гърция]], [[Македония]], [[Албания]], [[Черна гора]], [[Румъния]], [[Молдова]], [[Беларус]], [[Украйна]], Чечня, [[Грузия]], [[Армения]], [[Афганистан]], [[Пакистан]], [[Индия]], [[Турция]]. Приготвя се от [[царевица|царевичен]] грис или едро смляно царевично брашно.
 Сместа се вари във вода с щипка сол на тих огън при непрекъснато бъркане с т.нар. бъркалка „качамилка“, до получаване на каша с желаната от гъстота. Процесът варене трае около 40 минути. Съдът се дърпа от огъня, добавя се масло, сместа се разбърква бързо и се захлупва за около 15 – 30 мин. в зависимост от количеството. Така, продуктът набъбва още повече, и поема водата.
@@ Ред 10: / Ред 10: @@
 В някои краища на България се полива със запържена с червен пипер [[свинска мас]], сирене, [[каймак]] или свински [[пръжки]] (известни и като ''джумерки''). За десерт качамакът може да се залее с изваряван сок от [[захарна тръстика]] или [[цвекло]], наричан ''[[адъ]]'', ''[[петмез]]'' или ''[[маджун]]''. В Североизточна България се приготвя и ''[[шупла]]'' (сладкиш от царевично брашно). Известен е по света под различни имена, но съставът му е един и същ, запазен през вековете до днес.
-==История и предимства==
+== История ==
-В България качамакът се налага през XVIII век с навлизане отглеждането на царевица като земеделска култура и по-лесното и продължително съхранение на [[царевица]]та като земеделски продукт. Бързото приготвяне като храна на този вид [[хляб]] е особено приемливо за българката, поради нейната голяма натовареност – тежък селски труд и отглеждане на многобройна челяд.
+В България качамакът се налага през XVIII век с навлизане отглеждането на царевица като земеделска култура и по-лесното и продължително съхранение на царевицата като земеделски продукт. Бързото приготвяне като храна на този вид [[хляб]] е особено приемливо за българката, поради нейната голяма натовареност – тежък селски труд и отглеждане на многобройна челяд.
-Друг вид царевичен хляб, наричан ''просеник'', се забърква като качамак, след което сместа се изсипва в тава и се пече.
+Преди да се появи царевицата в България (а и след това), по технологията за „пареното“ (варено и задушено) тесто от [[просо]] се е приготвял ''просеник'' – с вода се забърква каша от просено брашно, изсипва се в тава и се пече.
-Традиционно всички зърнени култури се мелят на мелници-караджейки (между два камъка без пресяване на трици и люспи) и в брашната са смесени всички съставки на зърното.
+В миналото всички зърнени култури са се мелели на мелници-караджейки (между два камъка, без пресяване на трици и люспи), при което в брашната остават всички съставки на зърното.
+== Производство на царевица ==
-'''Исторически факт е също, че технологията за пареното тесто и домашния хляб Качамак, преди да има царевица в България е използвана за друга зърнена култура ПРОСО. От там идва името на българския хляб от варено, задушено просо: ПРОСЕНИК! Известен още, като Слънчев хляб или Слънчева каша от древността.'''
-==Производство на царевица==
 Производството на царевица е най-добрия показател за ползването и&#768; като храна. В Ориенталския отдел на Народната библиотека в София е запазен турски данъчен регистър от 1871 г. от който се вижда, че са произведени и са обложени с данък десятък в Оряховската каза (гр. Оряхово) както следва:<ref>Илчев Захари, Цветан Петров, Разказ за Михайлово, Издателство ПИК, Велико Търново, 2006, с. 59, ISBN-10: 954-736-139-2, ISBN-13: 978-954-736-139-3 </ref>
 * царевица 1 437 761 киле&#768;