Покръстване на помаците (1912 – 1913): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м fixing dead links |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
}}</ref> и в първите месеци на 1913 г. |
}}</ref> и в първите месеци на 1913 г. |
||
Започнато в разгара на [[Балканска война| |
Започнато в разгара на [[Балканска война|Балканската война]], то цели приобщаване на помаците към останалите българи чрез приемането на християнството. Макар че е проведено аналогично на [[Християнизация|покръстването]] в [[България]] от [[княз Борис I]] през [[864]] г. и като ответна възстановителна мярка на [[Ислямизиране на Родопите|насилственото помохамеданчване на българското християнско население в Родопите]] от османските турци през 16 и 17 век, мерките са определени като „принудителни“ от разследващата комисия на [[Карнегиева фондация за международен мир|Карнегиевата фондация за международен мир]].<ref>''Доклад на международната комисия за разследване на причините и провеждането на Балканските войни'' ([[Карнегиева анкета]]), в: ''Другите Балкански войни'', Фондация "Свободна и демократична България", София 1995, [http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/glava4_1.html стр. 146] (от сайта „Книги за Македония“, 05.06.2009)</ref> Покръстени са общо около 200 000 души <ref name="Покръстването на българите мюсюлмани">Стоянова, Пламена - [http://www.anamnesis.info/broi3/Plamena_Stoqnova.pdf ''Покръстването на българите мюсюлмани'', стр. 10], в: сп. „Анамнеза“, 2006 (кн. 3), ISSN 1312-9295</ref>. |
||
Акцията се провежда със знанието и субсидията на правителството на [[Иван Евстратиев Гешов]], но при съпротивата на военните власти, особено до навечерието на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. На много места по заповед на Главното командване на армията покръстителните мисии са възпрепятствани от местните военни власти, както и от някои войводи като [[Гоце Междуречки]]. Покръстването се извършва със съдействието на чети, водени от [[Христо Чернопеев]], [[Тане Николов]], [[Иван Ботушанов]] и други войводи на бившите [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]].<ref>Елдъров, Светозар |
Акцията се провежда със знанието и субсидията на правителството на [[Иван Евстратиев Гешов]], но при съпротивата на военните власти, особено до навечерието на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. На много места по заповед на Главното командване на армията покръстителните мисии са възпрепятствани от местните военни власти, както и от някои войводи като [[Гоце Междуречки]]. Покръстването се извършва със съдействието на чети, водени от [[Христо Чернопеев]], [[Тане Николов]], [[Иван Ботушанов]] и други войводи на бившите [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]].<ref name="Православието на война">Елдъров, Светозар - Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877-1945, София 2004, с. 111-113.</ref> |
||
Резултатите от покръстителната акция са нетрайни, защото още в началото на 1914 г. значителна част от новопокръстените се връщат към открито изповядване на [[ислям]]а.<ref |
Резултатите от покръстителната акция са нетрайни, защото още в началото на 1914 г. значителна част от новопокръстените се връщат към открито изповядване на [[ислям]]а. <ref name="Покръстването на българите мюсюлмани"></ref> Макар че десетилетия наред дейци на БПЦ защитават покръстването, през 1934 година Светият Синод определя тези насилствени действия като „''черно петно за светата ни църква''“.<ref name="Православието на война"></ref> Помаците и този път се оказват едно затворено общество, до които християнската църква въпреки вложената голяма енергия не успява да стигне. Желанието да се поправят грешките и несправедливостите на историята се оказва утопично, а насилственото пренасочване на човешките желания поражда съпротива, а не положителен резултат.<ref name="Покръстването на българите мюсюлмани"> |
||
== Източници == |
|||
| ⚫ | |||
== Външни препратки == |
|||
* [http://harrybg.blogspot.com/2007/09/1878-1944.html Българската православна църква и българите мюсюлмани 1878 - 1944 г.] |
* [http://harrybg.blogspot.com/2007/09/1878-1944.html Българската православна църква и българите мюсюлмани 1878 - 1944 г.] |
||
* [http://www.anamnesis.info/broi3/Plamena_Stoqnova.pdf Покръстването на българите мюсюлмани] |
* [http://www.anamnesis.info/broi3/Plamena_Stoqnova.pdf Покръстването на българите мюсюлмани] |
||
* [http://www.bghelsinki.org/upload/resources/2003_Muslims_fm.doc The Human Rights of Muslims in Bulgaria in Law and Politics since 1878] |
* [http://www.bghelsinki.org/upload/resources/2003_Muslims_fm.doc The Human Rights of Muslims in Bulgaria in Law and Politics since 1878] |
||
* [http://web.archive.org/web/20110202073839/http://pomak.webs.com/ptmtm/pomaks.html Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония] |
* [http://web.archive.org/web/20110202073839/http://pomak.webs.com/ptmtm/pomaks.html Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония] |
||
* [[Димитър Левов|Левов, Димитър]]. [http://www.pravoslavie.domainbg.com/11/bulgarski_novomucenici/boris-serafim.html Подвигът на Борис (Енвер) и Серафим (Ешреф) Хакъеви, пострадали за Христа през 1913 г. |
* [[Димитър Левов|Левов, Димитър]]. [http://www.pravoslavie.domainbg.com/11/bulgarski_novomucenici/boris-serafim.html Подвигът на Борис (Енвер) и Серафим (Ешреф) Хакъеви, пострадали за Христа през 1913 г.] |
||
{{commonscat|1912 Pomak Baptism}} |
{{commonscat|1912 Pomak Baptism}} |
||
== Бележки == |
|||
| ⚫ | |||
{{Портал Македония}} |
{{Портал Македония}} |
||
Версия от 01:53, 30 юли 2015
Покръстването на помаците от 1912 и 1913 г., известно още като кръстилката, е масово покръстване на българите-мохамедани от Родопите, Западна Тракия и Източна Македония, извършено под ръководството на българската православна църква (БПЦ) в края на 1912 година[1] и в първите месеци на 1913 г.
Започнато в разгара на Балканската война, то цели приобщаване на помаците към останалите българи чрез приемането на християнството. Макар че е проведено аналогично на покръстването в България от княз Борис I през 864 г. и като ответна възстановителна мярка на насилственото помохамеданчване на българското християнско население в Родопите от османските турци през 16 и 17 век, мерките са определени като „принудителни“ от разследващата комисия на Карнегиевата фондация за международен мир.[2] Покръстени са общо около 200 000 души [3].
Акцията се провежда със знанието и субсидията на правителството на Иван Евстратиев Гешов, но при съпротивата на военните власти, особено до навечерието на Междусъюзническата война. На много места по заповед на Главното командване на армията покръстителните мисии са възпрепятствани от местните военни власти, както и от някои войводи като Гоце Междуречки. Покръстването се извършва със съдействието на чети, водени от Христо Чернопеев, Тане Николов, Иван Ботушанов и други войводи на бившите ВМОРО и ВМОК.[4]
Резултатите от покръстителната акция са нетрайни, защото още в началото на 1914 г. значителна част от новопокръстените се връщат към открито изповядване на исляма. [3] Макар че десетилетия наред дейци на БПЦ защитават покръстването, през 1934 година Светият Синод определя тези насилствени действия като „черно петно за светата ни църква“.[4] Помаците и този път се оказват едно затворено общество, до които християнската църква въпреки вложената голяма енергия не успява да стигне. Желанието да се поправят грешките и несправедливостите на историята се оказва утопично, а насилственото пренасочване на човешките желания поражда съпротива, а не положителен резултат.<ref name="Покръстването на българите мюсюлмани">
Източници
- ↑ Арденски, Владимир. Загаснали огнища. София, ИК „Ваньо Недков“, [2005]. ISBN 954-8176-96-3. с. 66.
- ↑ Доклад на международната комисия за разследване на причините и провеждането на Балканските войни (Карнегиева анкета), в: Другите Балкански войни, Фондация "Свободна и демократична България", София 1995, стр. 146 (от сайта „Книги за Македония“, 05.06.2009)
- ↑ а б Стоянова, Пламена - Покръстването на българите мюсюлмани, стр. 10, в: сп. „Анамнеза“, 2006 (кн. 3), ISSN 1312-9295
- ↑ а б Елдъров, Светозар - Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877-1945, София 2004, с. 111-113.
- Българската православна църква и българите мюсюлмани 1878 - 1944 г.
- Покръстването на българите мюсюлмани
- The Human Rights of Muslims in Bulgaria in Law and Politics since 1878
- Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония
- Левов, Димитър. Подвигът на Борис (Енвер) и Серафим (Ешреф) Хакъеви, пострадали за Христа през 1913 г.
