Източен Тимор: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на Вальо888 (б.), към версия на Drzewianin
Ред 77: Ред 77:


== Държавно устройство ==
== Държавно устройство ==
{{основна|Държавно устройство на Източен Тимор
{{основна|Държавно устройство на Източен Тимор}}
Президентска република.}}


== <ref><nowiki>https://en.wikipedia.org/wiki/East_Timor</nowiki></ref>Население ==
== Население ==
{{Основна|Население на Източен Тимор}}
{{Основна|Население на Източен Тимор}}



Версия от 06:33, 2 август 2015

Източен Тимор
      
Девиз: -Honra, Pátria e Povo!
Чест, Родина, Народ!
География и население
Площ14 874 km²
(на 154-то място)
СтолицаДили
Най-голям градДили
Официален език
Население (2007)1 155 880
(на 152-ро място)
Гъстота на нас.86,9 души/km²
Управление
Форма
Жузе Рамус-Орта
История
Независимост28 ноември 1975
Икономика
БВП (ППС, 2009)$ 590 млн
(на 185-то място)
БВП на човек (ППС)542 $[1]
Валутадолар(2) (USD)
Други данни
Часова зона+9
Автомобилно движениеляво
Интернет домейн.tl
Телефонен код670
ITU префиксTLS
Официален сайтwww.timor-leste.gov.tl
(1): Според Конституцията на страната Английският и Индонезийски език са формулирани като „работни езици“
(2): В употреба е и сентаво
(3): Индонезия окупира Източен Тимор на 7 декември 1975 и се изтегля през 1999
Източен Тимор в Общомедия
Източен Тимор
Административно деление

Източен Тимор е държава в югоизточна Азия. Намира се в източния край на Индонезийския архипелаг, на северозапад от Австралия и заема половината от остров Тимор. Столицата на страната е град Дили.

История

Португалците търгуват с островите още в началото на 16-и век и го колонизират в средата на века. Португалия го владее до 1859 година, когато отстъпва западната част от острова на Холандия. Източната част на острова остава португалско владение под името Португалски Тимор.

Източен Тимор обявява независимост на 28 ноември 1975 година.

Девет дни по-късно е завзет от Индонезийски военни сили.

Следва насилствено обединение с Индонезия през юли 1976 година, която го обявява за своя провинция.

В следващите 20 години в Източен Тимор загиват повече от 100 000 души.

На 30 август 1999 г. в национално допитване, подкрепено от ООН, населението на Източен Тимор гласува за независимост от Индонезия.

В периода 19992001 г. милиции (срещу независимостта), поддържани от Индонезия, провеждат акции на тероризиране и насилие над населението.

На 20 май 2002 г. Източен Тимор бе международно признат като самостоятелна държава.

Това е първата нова независима държава за 21 век .

География

Източен Тимор се намира на остров Тимор, част от Индонезийския архипелаг в югоизточна Азия.

Релефът е планински.

Заема площ от 15 007 кв.км.

Граничи с Индонезия – 228 км гранична ивица.

Брегова ивица – 706 км.

Климат

Субекваториален, горещ и влажен. Сезони – сух и дъждовен.

Островът често е връхлитан от тропически циклони.

Държавно устройство

Население

1 019 252 жители.

Обединени в етнически групи:

  • Малайци-Полинезийци
  • Папуаси
  • Китайци

Прираст – положителен – 2,12 %

Религия

Официален език

Административно деление

13 окръга

  • Аилеу
  • Айнаро
  • Баукау
  • Бобонаро (Малиана)
  • Кова-Лима (Суай)
  • Дили
  • Ермера
  • Лаутем
  • Ликика
  • Манутуту
  • Мануфахи
  • Оуесуси
  • Викуке

Национален празник

28 ноември – „Денят на Независимостта“

Икономика

Източен Тимор е с нисък среден доход . Населението на страната продължава да страда от болести, причинени от десетилетията борба за независимост срещу Индонезия, нанесени са щети на инфраструктурата и разселените хиляди цивилни граждани.

Източен Тимор се намира на 158-мо място по индекс на човешко развитие (ИЧР) между страните в света, втората най-ниска в Азия.

Развито е предимно селското стопанство – 25%, произвежда се:

Индустрия – 17,2%

Обслужване и туризъм – 57,4%

Износ – предимно кафе, сандалово дърво и ванилия.

Внос – 237 милиона $, предимно храни.

Парична единица – Щатски долар.

Транспорт

Шосейната мрежа е 3800 км (480 км асфалтирани).

Аерогари – 8 (3 с асфалтирани писти).

Източници