Крум Дрончилов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
кат
Ред 36: Ред 36:
[[Категория:Български етнографи]]
[[Категория:Български етнографи]]
[[Категория:Български антрополози]]
[[Категория:Български антрополози]]
[[Категория:Родени в Самоков]]
[[Категория:Починали в София]]

Версия от 18:48, 4 август 2015

Крум Дрончилов
български географ и етнограф
Роден
Починал
12 ноември 1925 г. (36 г.)

Учил вХумболтов университет на Берлин
Научна дейност
Областгеография, етнография
Учил приАлбрехт Пенк
Работил вСофийски университет „Св. Климент Охридски“

Крум Тодоров Дрончилов е български географ и етнограф.[1][2]

Биография

Роден е в Самоков на 3 август 1889 г. Завършва Пловдивската реална гимназия през 1907 г. От 1907 до 1908 г. учителства в Конаре, след това е инспектор в Пловдивската окръжна училищна инспекция. През 1909-1914 г. учи антропология в Берлинския университет. Заедно с това учи география при Албрехт Пенк. Завършва с докторска дисертация на тема „Принос към антропологията на българите“. След завръщането си в България е учител и работи в Етнографския музей в София. От 1918 г. е асистент в Софийския университет по предложение на Анастас Иширков. През 1923 г. е избран за доцент в катедра „География и етнография“, историко-филологическия факултет на Софийския университет. От 1924 г. е дописен член на Българския археологически институт. Почива на 12 ноември 1925 г.[1][2]

Научни трудове

Крум Дрончилов работи в областта на антропологията и областно-географските проучвания. По-значими научни трудове са:

  • „Материали по антропологията на българите. I. Македонските българи“ (1921)
  • „Предисторически черепи от България“ (1924)[2]

Бележки

  1. а б Русев, Марин, Георги Рачев. Политическа география и геополитика в оригинал. София, 2009. ISBN 978-954-90108-8-6. с. 254-255.
  2. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1862.