Галичица: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
| най-лесен-маршрут = |
| най-лесен-маршрут = |
||
| карта-файл2 = |
| карта-файл2 = |
||
| общомедия = Galičica |
|||
}} |
}} |
||
[[Image:Galicica-viewfromKorita.JPG|thumb| |
[[Image:Galicica-viewfromKorita.JPG|thumb|250п|Галичица, гледана от „Корита“]] |
||
'''Галичица''' е [[планина]] в югозападната част на [[Република Македония]] и в Източна [[Албания]], която се издига като [[хребет]] между [[Охридско езеро|Охридското]] и [[Преспанско езеро|Преспанското]] езера. Поради природните си особености, през 1958 г. 22 750 [[хектар]]а от македонската част на Галичица са обявени за [[Галичица (национален парк)|национален парк Галичица]].<ref name="moe.mk">Природно наследство на Република Македония - [http://www.moe.gov.mk/prirodnonasledstvo/Galicica.htm Национален парк ГАЛИЧИЦА]</ref> |
'''Галичица''' е [[планина]] в югозападната част на [[Република Македония]] и в Източна [[Албания]], която се издига като [[хребет]] между [[Охридско езеро|Охридското]] и [[Преспанско езеро|Преспанското]] езера. Поради природните си особености, през 1958 г. 22 750 [[хектар]]а от македонската част на Галичица са обявени за [[Галичица (национален парк)|национален парк Галичица]].<ref name="moe.mk">Природно наследство на Република Македония - [http://www.moe.gov.mk/prirodnonasledstvo/Galicica.htm Национален парк ГАЛИЧИЦА]</ref> |
||
| Ред 42: | Ред 43: | ||
* Евгений Динчев, Петър Атанасов, ''Високите планини на Република Македония'', Пътеводител, София, 1998. |
* Евгений Динчев, Петър Атанасов, ''Високите планини на Република Македония'', Пътеводител, София, 1998. |
||
== |
== Бележки == |
||
<references/> |
<references/> |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
{{commonscat|Galičica}} |
|||
* [http://elshani.freeservers.com Официален сайт на село Елшани] - на английски |
* [http://elshani.freeservers.com Официален сайт на село Елшани] - на английски |
||
Версия от 12:42, 10 август 2015
| Галичица | |
 Галичица, гледана от манастира „Свети Наум“ | |
  Местоположение на картата на Република Македония | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Северна Македония Албания |
| Най-висок връх | Магаро |
| Надм. височина | 2 254 m |
| Галичица в Общомедия | |
Галичица е планина в югозападната част на Република Македония и в Източна Албания, която се издига като хребет между Охридското и Преспанското езера. Поради природните си особености, през 1958 г. 22 750 хектара от македонската част на Галичица са обявени за национален парк Галичица.[1]
На брега на Охридското езеро се намира манастирът „Свети Наум“, основан около 900 г. от Наум Преславски.
География
Галичица е дълга 35 километра и е разположена в посока север-юг. На територията на Албания преминава в планината Сува (Суха) гора. Най-високи върхове са Магаро (2254 m), Лако Сигноп (1984 м) и Гога (1737 м), а от връх Баба могат да се видят едновременно двете езера[2].
Образувана е през терциера и е съставена от мезозойски варовици с дебелина 500-550 м върху основа от палеозойски метаморфни силикати[3] (кристалинни шисти).
Поради варовитостта си е бедна на вода, но е богата на карстови извори и пещери. Според сайта Ohrid na dlanka[4], още в началото на XX век Йован Цвиич изказва предположението, че водата на Преспанското езеро понира през карстовите райони на Галичица и Сува Гора в Охридското езеро. Страницата цитира също изследване на природни изотопи от 1980 г., доказващо предполаганата хидрографска връзка - над 50% от изворите край манастира Свети Наум край Охридското езеро получават вода от Преспанското.
Биологично разнообразие
Галичица се отличава с много богат растителен и животински свят. Някои видове се намират единствено в нея за цялата територия на Република Македония, а други са местни ендемични видове.
Според описанието на националния парк [1], в него се допират ареалите на различни видове растения. На територията му се намират 37 растителни вида, от които 20 са дървесни, а 12 са местни ендемити.
Животинското царство е представено от 1644 вида пеперуди, 30 вида земноводни и влечуги, 266 вида птици и 51 вида бозайници. Разнообразието от пеперуди е много голямо за такава малка площ, а броят на видовете птици и бозайници е съответно 84% и 62% от всички видове за цялата територия на Република Македония.
Други
По време на Първата световна война през Галичица минава фронтовата линия. И до днес на някои места в планината са запазени следи от позициите на българската армия, отбранявала района през 1916-1918 г., а един от главните върхове носи името ‘Бугарска чука’.
Литература
- Евгений Динчев, Петър Атанасов, Високите планини на Република Македония, Пътеводител, София, 1998.
Бележки
- ↑ а б Природно наследство на Република Македония - Национален парк ГАЛИЧИЦА
- ↑ Списание Орбел, брой 2, 2003 г. - Национален парк "Галичица"
- ↑ Ohrid na dlanka - Национален парк Галичица
- ↑ Ohrid na dlanka - Охридско езеро, основни географско-хидрографски карактеристики
Външни препратки
- Официален сайт на село Елшани - на английски
